Уелнес инфлуенсъри водят война срещу бадемите. Наистина ли ядката е „токсична“?

Всяка сутрин започвате деня си с шепа бадеми. Дъвчете ги механично, без особено удоволствие, сякаш са витамини, които просто „трябва" да вземете. Купувате ги редовно, макар да не ги обичате истински. Причината е проста: всички знаят, че бадемите са полезни. Или поне така сме научени да вярваме.

Зад този уж безобиден навик стои десетилетна битка за влияние - много по-пикантна от самата ядка. Благодарение на агресивни маркетингови кампании и активна работа на търговски организации, бадемът беше превърнат в супер храна с почти митични качества: намаляване на умората след тренировка, понижаване на LDL холестерола, подобряване на чревното здраве и дори подпомагане на поддържането на здравословно тегло. През 2004 г. едно американско списание дори го нарече „Кралят на ядките".

И все пак бадемът е странен герой. Бледокафяв, леко безличен и често сред най-необичаните ядки в парти миксовете, той едва ли изглежда като кандидат за суперзвезда. Но през последните две десетилетия популярността му избухна.

Днес обаче, въпреки ореола си на супер храна, бадемът се оказва в центъра на нова онлайн война. В TikTok и Instagram той е превърнат в оръжие в по-голям спор за микронутриенти, научна достоверност и това кой е „прав" за храната. А големият въпрос, който се задава все по-често, е: Ами ако бадемите не са една от най-добрите храни, а една от най-лошите?

За да разберем сегашния спор, трябва да се върнем назад. Хиляди години преди да стане модерна закуска, бадемът е бил токсичен за хората. Дивите горчиви бадеми съдържат амигдалин - вещество, което при храносмилане се превръща в цианид. Само шепа от тези ядки може да причини тежко отравяне, а петдесет - да бъдат фатални.

И все пак древните земеделци не се отказали. Бадемите били калорични, хранителни и удобни за пренасяне. С времето хората открили, че определени дървета дават ядки без токсичния компонент - резултат от естествена генетична мутация. Така започнало култивирането на безопасния, сладък бадем, който познаваме днес.

Оттам нататък бадемът пътувал по Пътя на коприната, хранил пътешественици, а по-късно бил пренесен в Северна Америка от европейските заселници. Първите бадемови дървета в Калифорния били засадени през XVIII век, но истинският пробив дошъл едва през XX век.

Днес почти всички американски бадеми – и около 80% от световното производство - идват от Калифорния. Зад този успех стои Almond Board of California (ABC), организация, която от 50-те години насам активно работи за популяризирането на бадема.

През 70-те години ABC получава правото да финансира маркетинг кампании. Това довежда до масирана реклама, която представя бадема като идеалната храна за активни хора. През 80-те години, когато „нискомаслената" мания завладява Америка, бордът финансира изследвания, които подчертават, че не всички мазнини са вредни - и че бадемите съдържат „добрите" мононенаситени мазнини.

Когато през 2003 г. FDA официално признава, че ядките могат да намалят риска от сърдечни заболявания, бадемът вече е готов за своя звезден миг. Рекламите го представят като перфектната комбинация от протеин, фибри и полезни мазнини. Печен, пушен, овкусен, покрит с шоколад или мед - бадемът е перфектен.

Но с възхода на уелнес инфлуенсърите започва и обратната реакция. В TikTok и Instagram се появяват видеа, които обявяват бадемите за „токсични" заради съдържанието на оксалати - органични киселини, които растенията използват като защитен механизъм.

Някои популярни личности твърдят, че оксалатите могат да причинят камъни в бъбреците, мускулни болки, проблеми със съня и други здравословни затруднения. Привържениците на месоядните диети са особено активни в тази кампания, като често сочат бадема като пример за „анти-храна".

Макар тези твърдения да са спорни и да не отразяват научния консенсус, шумът е достатъчно силен. Консумацията на бадеми в САЩ вече е започнала да спада спрямо пиковите години на пандемията.

Терминът „антинутриенти" също набира популярност, въпреки че науката за предполагаемите им опасности остава неясна. Проучване от 2020 г., публикувано в Nutrients, отбелязва, че в някои случаи това, което се нарича „антинутриенти", всъщност може да има терапевтични свойства. Изводът е прост: необходими са още изследвания, преди да се правят категорични заключения.

Сред всички антинутриенти най-голям шум в момента се вдига около оксалатите. Търсенията в интернет рязко се увеличиха и продължават да растат. „Виждам как интересът към оксалатите като токсин се покачва непрекъснато, защото всички, които преминаха на палео, развиха оксалатна токсичност. А тя се изчиства бавно, защото се натрупва в цялото тяло", казва експертът Дейв Аспри.

Той говори за палео диетата - онзи популярен режим от началото на 2000-те, който забраняваше млечни продукти, добавена захар и зърнени храни, и насърчаваше консумацията на месо, зеленчуци, плодове и ядки. Докато палео вълната вече е отминала, месоядните диети - които позволяват само животински продукти - изненадващо навлязоха в мейнстрийма. И както всичко останало през 2025 г., храненето също се е превърнало в силно поляризирана тема.

„Бадемът означава нещо различно днес в сравнение с преди 15 или 20 години, когато популярността му растеше стремглаво", казва Емили Контоа от Университета в Тълса. Една от теориите ѝ е, че антиоксалатната, антибадемова информация дава психологическа утеха на хора, които трудно издържат на собствените си строги режими. „Това е като разрешение: "Ако не харесвате спанак или бадеми - няма проблем, те така или иначе не са полезни", обяснява тя. Ограничителните диети са трудни за спазване, но ако алгоритъмът ви е пълен с подобни послания, може да се почувствате по-малко виновни.

Тази стратегия не е нова. Много уелнес инфлуенсъри използват една и съща формула: вземат научно звучащ термин с частични или предварителни изследвания зад него - като „оксалати" - и го превръщат в заплашителна концепция, която се разпространява в затворени онлайн общности. Така се създава усещането, че те притежават „истината", а всички останали - не.

В тази връзка освен ако не ядете огромни количества бадеми, те са здравословна храна за повечето хора. Независими изследвания показват, че съдържат протеин, фибри и полезни мазнини. Дори Аспри признава, че не е „антибадемов активист": „Не казвам никога повече да не ядете бадем".

Както може да се очаква, Almond Board of California отхвърля всякакви твърдения срещу бадемите. Според диетолога Доун Джаксън Блатнър, която говори от името на борда, клинични проучвания показват ползи за сърцето, теглото и чревното здраве при консумация на около 50 грама бадеми дневно. На това инфлуенсърите отговарят, че бордът е търговска организация и естествено ще защитава продукта си.

В крайна сметка обаче има една проста, почти скучна истина: никаква отделна храна - дори „суперхрана" - не може сама да промени драстично здравето ви. Здравословното хранене е разнообразие, баланс и умереност. Да превръщаме бадема в герой или злодей е просто глупаво.

Да, бадемите са полезни. Но не са магически. Шепа бадеми няма да ви направи по-бързи, по-силни или по-мускулести. Протеинът в една порция е колкото в едно голямо яйце. Фибрите са полезни, но не революционни. И много други ядки и семена предлагат сходни ползи.

„За повечето здрави хора оксалатите в умерени количества не са проблем", казва диетологът Брайън Сейнт Пиер.