Влак със скорост 4000 км/ч? Според Китай е възможно, но още тестват по-бавни прототипи
ЕС също разработва жп технология, с която до 2050 г. да прехвърли 66% от пътниците от къси полети на бързите машини
Развитието на пътническия транспорт е неизменна част от технологичния напредък на човечеството, а един от примерите за това са влаковете, задвижвани с магнитна левитация, познати още като “маглев”.
В края на 2025 г. изследователи от провинция Хубей в Централен Китай съобщиха, че успешно са ускорили прототип на високоскоростен влак с тегло 1110 кг до 800 км/ч за само 5,3 секунди, използвайки магнитна левитация. Служител от лабораторията East Lake Laboratory в Хубей заяви, че това е пробив, тъй като успехът на експеримента е подобрил рекорд, постигнат през лятото на м.г. от същите изследователи.
Засега обаче поне официално най-бързият маглев влак в света е японският L0 Series, разработван от Централната жп японска компания (JR Central), който през 2015 г. успя да достигне скорост от 603 км/ч. Той се очаква да влезе в експлоатация още през 2027 г., като ще се движи по линията “Шинкансен” между Токио и Осака.
Към момента по света има няколко страни, които са се фокусирали да развиват жп технологиите на бъдещето, като най-перспективните проекти са именно в Китай и Япония. Вероятно влакът, който има потенциала да промени завинаги пътническия транспорт, е китайският T-Flight. Засега той е все още в тестов период, като обединява в себе си технологията “маглев” и “хиперлуп” (Hyperloop). “Хиперлуп” е концепция за ултрабърз транспорт, при който пътнически и товарни влакове
се движат в тръби с много ниско налягане (почти вакуум),
за да се намали въздушното съпротивление и да се достигнат скорости от над 1000 км/ч.
T-Flight е проектиран да свързва мегаполисите на Китай, скъсявайки много пътуванията, които в момента отнемат часове. Последните тестове показаха, че този “плаващ влак” се доближава до реалността, обещавайки да намали времето за пътуване между Пекин и Шанхай до малко под час и половина. Към момента маршрутът с дължина около 1100 км отнема около 6 часа със съществуващата високоскоростна железница. Първите тестове на влака от февруари 2024 г. бяха успешни, като машината достигна 623 км/ч по трасе с дължина 2 км. Няколко последвали експеримента затвърдиха, че технологията работи нормално в условия на нисък вакуум.
Амбициите на Китай не спират дотук. Втората фаза на тестването има за цел да достигне пълната потенциална скорост на влака от над 1000 км/ч на 60-километрова линия. Ако тя пожъне успех, се очаква третата фаза да се насочи към изумителните 4000 км/ч, или 1111,1 метра в секунда. За сравнение - скоростта на звука е около 343 метра в секунда, тоест поне на теория, ако Китай успее да развие технологията, влакът на бъдещето ще се движи около 3,2 пъти по-бързо от звука. Засега обаче подобни ускорения остават по-скоро спекулативни.
“Ще повярвам, когато го видя”, коментира Марк Смит - основател на уебсайта за жп пътувания Seat61.com, като допълни обаче, че “ако някой може да накара това да проработи, това са китайците. Те имат влияние и не е нужно да се тревожат за неща като анализ на разходите и ползите”.
За първи път концепцията за “хиперлуп” почна да се разработва от американската изследователска компания HyperloopTT. Тя беше основана в края на 2013 г., след като по-рано същата година милиардерът
Илон Мъск популяризира идеята
за “хиперлуп” технологиите, публикувайки бяла книга с чертежи на “влака на бъдещето”. Тогава богаташът смяташе, че транспортната система ще може да превозва пътници от Лос Анджелис до Сан Франциско за по-малко от 30 минути, като развива скорост до 1280 км/ч в алуминиеви нисковакуумни капсули.
Докато HyperloopTT все още се занимава с изследователска дейност, основният играч в тази сфера - Hyperloop One, прекрати работа през 2023 г. Преди години компанията беше определяна като един от най-успешните стартъпи, но в крайна сметка огромните разходи и това, че тя така и не спечели договор за изграждане на работещо трасе, се оказаха фатални. Hyperloop One освен това си спечели и лоша слава, след като един от съоснователите - предприемачът Шервин Пишевар, беше обвинен в сексуален тормоз, а бившият директор - руският бизнесмен Зиявудин Магомедов, беше арестуван в Москва по обвинения в измама, които обаче не бяха свързани с компанията.
И сега, макар и по света вече да има няколко високоскоростни железници, които превозват пътници със стотици километри в час, инженерите мечтаят от над век да достигнат скорости, присъщи за самолет, но без да се налага излитане. През десетилетията редом с маглев и вакуумните влакове са предлагани всякакви технологии за постигане на ускорение, което конвенционалните влакове не могат да достигнат.
Но може ли ключът към свръхбързата жп мрежа да се крие някъде в XIX век? През далечната 1867 г. на изложението на Американския институт в Ню Йорк американският изобретател Алфред Бийч показва модел на основна пневматична система за метро, в която налягането на въздуха в тръбата бута вагоните. През 1869 г. Бийч вече движи проекта си в Манхатън и строи гигантска пневматична тръба, която да минава под Бродуей. Идеята е съоръжението да ползва въздушно налягане, за да изстрелва пътници в запечатани капсули нагоре и надолу по острова с висока скорост. Дизайнът на Бийч, който в някакъв смисъл напомня на този на Мъск, но от много по-ранен период на световния технологичен напредък, се оказва
най-ранният предшественик на нюйоркското метро
Това е и първото метро изобщо в САЩ.
Европа също се опитва да разработва “хиперлуп” технологията, като в момента активен проект е Европейската програма за развитие на “хиперлупа” (HDP), пише Си Ен Ен. Визията на HDP е първият набор от търговски “хиперлуп” линии да бъде открит до 2035 - 2040 г., последван от мрежа от маршрути до 2050 г. Според прогнозите мрежа от 24 хил. км, свързваща 130 от големите градове в Европа, би могла да прехвърли 66% от пътниците на къси полети към това да ползват “хиперлуп” влакове до 2050 г. Според оценките цената на проекта възлиза на 981 милиарда евро.
