Библия на многоженството
Църквата е против полигамията, но защо тогава старозаветните писания ни убеждават в ползата от това мъжът да има повече съпруги?
Не е ли крайно време да узаконим полигамията и какво пък толкова лошо има в многоженството? Тези въпроси звучаха съвсем актуално в България точно преди 10 години в светлината на заформилия се тогава дебат, предизвикан от приетия на първо четене в парламента нов Семеен кодекс.
Поправката даваше право да регистрираш фактическо съжителство с някого, при положение че имаш сключен брак с друго лице. Това според тогавашното парламентарно мнозинство трябваше да бъде направено от грижа за децата, които са се родили и продължават да се раждат от хора, живеещи на семейни начала, но фактически несключили граждански съюз. Критиците на поправката настояваха, че тя е врата, и то широко отворена към узаконяване на полигамията.
В тази група бе и Светият синод на Българската православна църква. Защото църквата, както е известно, е враг на полигамията. Въпреки че Библията не я забранява. Дори напротив, Старият завет ни убеждава непрекъснато в ползите от нея, давайки за пример най-великите царе израилеви.
В първата книга Царства е отбелязано черно на бяло, че цар Соломон е имал 700 жени и 300 наложници. Подобни данни се упоменават и за цар Давид. Старият завет и по-специално книга Второзаконие съдържа дори указания как трябва да се разпредели имуществото на мъжа между децата му от различни жени.
Единственото ограничение,
свързано с полигамията,
се състои в забраната да се жениш
за две сестри (Левит 18:18).
На практика евреите, много преди мюсюлманите, са измислили тази работа с четирите жени. Точно тази бройка се препоръчва от Талмуда и неслучайно постулатът се спазвал и от европейските евреи чак докъм XVI в. Евреите от Иран и въобще от Ориента го практикували до много по-късно.
Вероятно са спрели да се женят за повече жени чак когато емигрирали в Израел, където това е забранено от светското законодателство. Но според религиозния закон многоженството е все още допустимо.
А как би трябвало да е при православните християни? Истината е, че в Новия завет никъде няма указание бракът задължително да бъде моногамен.
За изрично написани забрани по отношение на многоженството пък още по-малко може да се говори. И това е напълно естествено. Исус едва ли е проповядвал срещу полигамията, тъй като по онова време тя е била разпространена сред неговите сънародници и се е смятала за нещо съвсем нормално.
Християнската църква се вторачва в тази материя и се спира окончателно на единобрачието чак по времето на свети Августин. Това вероятно е скрит стремеж към
реставрация на старата
римска култура, в която
е нормално човек да има една съпруга
(при положение че проституцията е узаконена).
Коранът допуска многоженство, но при определени условия. В четвърта сура, стих трети се препоръчва на правоверните: „Ако се страхувате, че няма да бъдете справедливи към сираците, то женете се за други жени, които ви харесват, за две, три, четири. Ако се притеснявате, че няма да можете да се грижите за тях еднакво, то женете се за една.“
Така Коранът, точно обратно на Библията, ограничава максималния брой жени до четири, при условието мъжът да се грижи еднакво за всяка. Затова е погрешно да се смята, че ислямът поощрява многоженството или го издига в идеал. Просто го допуска при определени условия.
Мнозина християнски мисионери в Африка, прекарвайки дълги години в изучаване на традициите, са били принудени да признаят в крайна сметка, че многоженството повече съответства на християнската нравственост, отколкото разводите, повторните бракове и всичко онова, което води до разпад на семейството и се отразява зле на децата.
Да не забравяме, че има християнски вярвания, предразположени към полигамия. Например мормоните имат достатъчно добри традиции в тази област. А в България те са официално регистрирани като вероизповедание.
Сещам се и за друг пример от България. Някъде преди 10-ина – 15 години в луксозен мансарден апартамент в софийския кв. „Младост“ 1 един йеменски гражданин живееше щастливо със своите три млади жени. Българки. Едната от Севлиево, другите две родом от Плевен. Човекът се падаше някакъв близък роднина на някой от бившите йеменски президенти, имаше и още една жена. Всъщност тя му бе първата и като че ли най-законна. Беше арабка и живееше в Дубай, докато съпругът й делеше апартамента в София с трите българки. Нашите момичета и арабинът бяха узаконили съжителството си пред мюфтията, като преди това и трите бяха приели исляма. Освен това учеха арабски език и залягаха над Корана. Йеменският гражданин се отнасяше много добре с тях и наричаше всяка една „мила моя“, а всичките заедно „мили мои“. Беше удивително да се наблюдава как тези млади българки, родени в християнски семейства, през ХХ век общуват мирно и културно в едно средновековно, според разбиранията ни, харемно съжителство. Въпреки че от гледна точка на действащия тогава в България Семеен кодекс тази връзка не беше много добре правно издържана.
Може ли многоженството да бъде забранено в общество, което си затваря очите за проституция и съпружески изневери? За полигамията има едно много разумно обяснение.
Животните са полигамни,
а ние сме произлезли от тях.
По-късно еволюцията и естественият подбор са родили и други мотивации. Такъв сериозен резон е количественият дисбаланс между мъжете и жените. Подобен проблем се проявява в периоди на войни и катаклизми. След Втората световна война в Германия на 100 мъже на възраст между 20 и 30 г. се падали 167 жени на същите години. Много от тези дами се нуждаели от мъж не просто като спътник в живота, но най-вече като човек, който да изкарва прехраната и да им бъде опора в период на безпрецедентни трудности и лишения. Затова и войниците от победоносната съюзническа армия безцеремонно са се ползвали от тези затруднения.
Остава да се запитаме
кое е по-унизителното за жената –
„варварското“ многоженство или
„цивилизованата“ проституция?
Тоест кораническото предписание или теологията, основана на културата на Римската империя?
Може да не е за вярване, но през 1948 г. в Мюнхен била проведена конференция по проблемите на половия дисбаланс и въпреки че в началото това предизвикало негативни реакции, в края на краищата полигамията влязла в списъка с контрамерките и препоръките, които форумът набелязал.
Примерът на Русия също е показателен. Въпреки че е една от победителките във Втората световна война, страната губи много млади мъже по всички фронтове.
Като добавим и последвалите години на сталински терор и милионите загинали, осакатени или просто остарели в лагерите, съвсем обясним е половият дисбаланс в страната. От десетилетия Русия страда от липсата на мъже и от прекалено голям брой красиви жени. Преди десетина години се появи една прелюбопитна статистика, според която
на 10 млади рускини
се падаха трима алкохолици,
двама импотентни, един наркоман
и един с нетрадиционна
сексуална ориентация.
Затова колкото и парадоксално да звучи, в Русия според официалните данни броят на женените мъже е по-малък от този на омъжените жени. На книга излиза, че на всеки мъж се пада малко повече от една съпруга. При това положение съвсем обяснимо е защо и в Русия бе воден дебат с идеята да се отвори законен път към многоженството в страната.
Медиите там са давали неведнъж примери как уважавани депутати, социолози и представители на културната общественост гласуват „за“. И то не само на думи, но и на дела.
Да си спомним за Борис Немцов, който освен законната си съпруга Раиса имаше деца от журналистката Катя Одинцова, а по-късно още един син и от секретарката си Ирина Корольова. На 50-годишнината му на едно място се бяха събрали всичките му жени и четирите му законни деца.
В едно интервю за „Комсомолска правда“ той бе казал:
„Милиони мъже у нас имат по няколко жени. Разбира се, граждански, не юридически. Назрял е въпросът: готови ли сме да узаконим онова, което така или иначе съществува? Или китайците ще живеят в Русия след 50 години, или ще бъде въведено многоженството. И ако трябва да избирам, това със сигурност е многоженството“.
Немцов, уви, не дочака да види Русия свободна полигамна страна, но докато беше жив, темата бе актуална почти навсякъде из бившия Съветски съюз.
През пролетта на 2008 г. голям дебат да се узакони ли многоженството имаше и в казахстанския парламент. Депутатите в Астана допускаха, че това би могло да стане възможно с някои уговорки. Например първата жена да е съгласна, а мъжът да е финансово обезпечен за втория си брак.
Защо да не стане законно, щом втората жена е законна, значи и децата ще са такива. Това бе простата логика на Алдан Смаил – член на Меджлиса.
Срещу идеята тогава възропта само една от жените депутати – Бахит Сиздикова. Тя заплаши, че ако в парламента бъде вкарана поправка на семейния и брачния кодекс, свързана с многоженството, то тя веднага ще направи
предложение за алтернативна
точка – многомъжество.
Бившият депутат Амангелди Аталай настояваше, че многоженството трябва да се въведе в Казахстан с цел подобряване на демографския прираст.
„В живота има различни ситуации. Например ако жената не може да зачене. Тогава защо да ограничаваме мъжа да има втора жена. Разводът със сигурност не е по-добрият вариант“, казва Аталай.
Той бе предложил идеята за поправка в Семейния кодекс още през 2001 г. но тогава тя не получи поддръжката на мнозинството в Меджлиса. Въпреки че в крайна сметка казахските депутати не промениха закона, все повече техни сънародници прибягват до алтернативни методи за фактическо съжителство с повече жени, възползвайки се от ислямското право.
„В много страни по света е легализирана проституцията, защо в Казахстан да не узаконим многоженството, това не е грях“, казва Толеби Оспан Наиб, имам в централната джамия в столицата Астана.
През 1999 г. президентът на Ингушетия Руслан Аушев с подкрепата на местния парламент узакони правото на един мъж да се жени за четири жени.
Още същата година 15 кавказци си взеха втора и трета съпруга. Навремето и Рамзан Кадиров, още преди да стане всевластен президент на Чечения, също се бе застъпил за многоженството в републиката.
Какво излиза от всичко дотук? В исляма, за да има многоженство, е нужно взаимно съгласие. Никой не може да принуди жената да се омъжи за вече женен мъж, ако тя сама не склони на това. Както и първата жена трябва да даде съгласие мъжът й да се ожени за втора.
В същото време християнската църква уж не приема многоженството, но Старият завет заставя бездетната вдовица да се омъжи за брата на покойния си съпруг, дори и да не го желае (Битие 38:8-10).
Истина е и това, че в повечето мюсюлмански страни многоженството е рядкост. Поне не е толкова често срещана, колкото извънбрачните връзки на запад. А ако преди 10 години в България поправките в Семейния кодекс бяха приети, това би било полезно не толкова за йеменския гражданин от „Младост“ 1 и неговите мили съпруги, колкото за всички останали мъже.
Коментари