Една шепа бадеми дневно може да се окаже най-лесната стъпка към по-здрав мозък

Дълго време ползите от бадемите бяха подценявани, но в днешно време обаче те се издигат до статут на суперхрана - и според нови изследвания може да се окажат мощен съюзник в борбата срещу деменцията. От добавка към кисело мляко до основна съставка в модерните ядкови масла и шоколадови барове, бадемите присъстват във все повече форми, но всички те носят сходни ползи за здравето.

Макар да изглеждат като нова мания, бадемите имат дълга история.

Археологически данни показват, че са били култивирани още около 3000 г. пр.н.е. в Близкия изток и Централна Азия, където са били ценени заради дългия си срок на съхранение и високата енергийна стойност - истинска древна храна за издръжливост. 

Бадемите се разпространяват в Европа чрез древните търговски пътища, а през XVIII век испански мисионери ги пренасят в Калифорния - регион, който по-късно ще стане световен център на бадемопроизводството. Дълги години те са били възприемани като „висококалорична" храна, неподходяща за диети, но съвременната наука показва, че това е заблуждение. Когато се консумират цели, около 30% от калориите им не се усвояват, а служат за храна на полезните чревни бактерии. Освен това бадемите са богати на омега‑6 мастни киселини, мононенаситени мазнини, фибри, витамин Е и полифеноли - вещества, свързвани с по-здрави кръвоносни съдове, по-нисък сърдечно-съдов риск и по-добро мозъчно здраве.

Тук се крие и най-голямата им сила: здравето на кръвоносните съдове е пряко свързано с риска от деменция. „Бадемите са истинска хранителна мощност", казва проф. Сара Бери, преподавател в King's College London. „Те са богати на полезни мазнини, фибри и биоактивни съединения, които подпомагат функцията на кръвоносните съдове и чревната микробиота - а и двете все по-често се свързват с когнитивното здраве." Бадемите съдържат и аминокиселината аргинин - прекурсор на азотния оксид, който поддържа съдовете разширени и здрави. А увреждането на малките кръвоносни съдове в мозъка е ключов фактор за развитието на някои форми на деменция.

На зимната конференция на Nutrition Society изследователи от ZOE и King's College London представят нови данни, базирани на над 160 000 участници от Великобритания и САЩ. Хората, които съобщават, че консумират бадеми ежедневно, по-рядко имат заболявания като деменция, Паркинсон, инсулт, множествена склероза и епилепсия. Това подсказва, че редовната консумация на бадеми може да подпомага мозъчното здраве и да намалява риска от неврологични заболявания.

Бадемите са отличен източник на фибри - не само заради ефекта им върху чревната микробиота, но и защото подпомагат редовното храносмилане. Техните твърди клетъчни стени „капсулират" част от мазнините, което ги прави трудни за пълно разграждане и обяснява защо част от калориите се изхвърлят. Високофибрната диета е свързана с по-нисък риск от сърдечни заболявания, инсулт, диабет тип 2 и рак на дебелото черво, но повечето хора не достигат препоръчителните 30 г фибри дневно.

Макар да съдържат мазнини, те са от полезния тип - предимно мононенаситени, които подобряват функцията на кръвоносните съдове и подпомагат сърдечното здраве. Една стандартна порция от около 23 бадема съдържа 160-165 калории, 6 г протеин, 14 г мазнини и 3 г фибри. Въпреки това бадемите не са подходящи за всички: хора с бъбречни проблеми, заболявания на щитовидната жлеза или чувствителност към оксалати трябва да внимават, а за хора с алергии към ядки те са напълно противопоказни.

Проф. Бери препоръчва около 60 г бадеми дневно за осезаем ефект върху здравето. Тя подчертава, че изборът на бадеми като междинна закуска е една от най-лесните и ефективни промени, които човек може да направи. Те са богати на протеин, без рафинирани въглехидрати и поддържат стабилни нива на кръвната захар.