Имаме ли нужда от 8 часа сън?

Наред с редовните тренировки, балансираното хранене и адекватното възстановяване, сънят е четвъртият стълб на цялостното благополучие. Въпреки това рядко му отдават същото значение. Когато сте добре отпочинали, имате повече енергия през деня и имунната система е по-устойчива, но за мнозина добрият сън остава второстепенен - приятен, когато се случи, но не достатъчно важен, за да му се обръща постоянна внимание.

Изследване на британската фондация за психично здраве показва, че средният възрастен във Великобритания има едва три нощи седмично с качествен сън, а над една трета признават, че липсата на сън редовно влияе негативно върху психичното им здраве. Това подсказва, че сме дезинформирани за навиците си на сън и имаме нужда от „освежаване". Наистина ли са нужни осем часа? Дали синята светлина от телефона нарушава циркадния ритъм? И наистина ли сме „програмирани" да бъдем ранобудни или нощни птици?

Специалистът по сън д-р Софи Босток обяснява, че една от най-големите заблуди е твърдението, че всички имаме нужда от осем часа. Подобно на ръста или размера на обувките, нуждата от сън е индивидуална. Изследвания сочат, че минимум седем часа са защитни за работещите възрастни, но някои имат нужда от повече, други - от по-малко. Съществуват редки случаи на хора, които функционират отлично с пет часа сън, но това е под един процент от населението.

Босток работи и с елитни спортисти, като подчертава, че сънят е мощен инструмент за подобряване на представянето. Тренировките натоварват организма, а възстановяването го прави по-силен - и най-доброто възстановяване е сънят.

Генетиката също играе роля - някои хора са предразположени към апнея или безсъние, но според Босток всеки може да подобри съня си. Хронотиповете - „ранобудни" и „нощни птици" - имат генетична основа, но поведението я подсилва. Светлината сутрин изтегля биологичния часовник напред, а светлината вечер го забавя.

Смарт часовниците и гривните могат да помогнат, но не са съвършени. Те улавят около 95% от времето на сън, но трудно различават фазите му. Освен това прекаленото вглеждане в данните може да доведе до ортосомния - тревожност и обсесивно следене на съня, което парадоксално влошава качеството му.

По отношение на добавките, доказателствата за ефективност са слаби. Често ефектът е плацебо - ако вярвате, че ще спите добре, вероятно ще спите малко по-добре. Вместо това Босток препоръчва доказани подходи: излагане на светлина, движение, намаляване на стреса и постепенно успокояване преди лягане.

В крайна сметка, както при храненето и тренировките, най-добре е да се придържаме към основите. Сънят не е лукс, а необходимост - и когато му отдадем заслуженото внимание, той се превръща в най-мощния инструмент за здраве, енергия и добро представяне.