Кога точно мозъкът ти заспива?

Когато попитате някого как описва процеса на заспиване, вероятно ще получите два отговора. Единият е приятен и плавен - „унасяш се" в сънища. Другият е рязък - "заспиваш на секундата" веднага щом главата докосне възглавницата. Дълго време учените смятаха, че мозъкът преминава постепенно от будност към сънливост. Това изглежда логично: тялото се подготвя за почивка, като забавя дишането и сърдечния ритъм, отпуска мускулите и понижава температурата. Но ново изследване, публикувано в Nature Neuroscience, опровергава тази представа.

Оказва се, че мозъкът не „затихва" постепенно, а достига до своеобразна критична точка, след която буквално „пада" в съня. Това е внезапен преход, подобен на скок от скала - рязък и необратим. Екипът от учени е събрал данни от електроенцефалограма (EEG) на над 1000 доброволци. Те са превърнали електрическата активност на мозъка в геометричен модел, който показва всяка секунда от т.нар. „сънна дистанция" - времето, необходимо на мозъка да премине в състояние на сън.

Резултатите показват, че веднага след затваряне на очите мозъчната активност остава стабилна. Постепенно тя започва да намалява, но малко преди заспиване настъпва рязък спад - критичната точка. Средно от този момент до реалното заспиване минават около 4,5 минути.

За да проверят модела, учените поканили 36 души да спят няколко нощи в лаборатория. На база данните от една нощ те успели да предвидят с 95% точност кога всеки участник ще заспи в следващите нощи.

„Открихме, че заспиването е бифуркация, а не постепенен процес - има ясна критична точка, която може да се предскаже в реално време", казва д-р Нир Гросман от Imperial College London, водещ автор на изследването.

Интересно е, че зрителната кора (occipital cortex), която обработва визуална информация, може да „изключи" по-рано от префронталната кора (frontal cortex), отговорна за движения и вземане на решения. Това обяснява защо някои хора имат по-дълга „сънна дистанция" преди да достигнат критичната точка.

Тези открития могат да променят начина, по който измерваме и разбираме съня. Сегашните приложения и носими устройства често не успяват да определят точния момент на заспиване. Новият модел може да доведе до по-точни технологии, включително системи за предотвратяване на заспиване зад волана.

Освен това знанието за критичната точка може да помогне при лечението на хора с нарушения на съня - безсъние, нарколепсия или прекомерна дневна сънливост. То предлага нова дефиниция за прехода между будност и сън, която може да промени диагностичните критерии.