High quality time

Спортът работи удивително за брандовете в часовникарския бизнес. Най-новите технологии за точно време блестят на ръцете на едни от най-популярните и желани мъже в света. Днес времето е по-важно от всичко, а тренда за high quality time може да се състезава само с high quality sleep, като и двете тенденции отдавна са задминали по значение high quality sex.

Италия, писта Маранело на Ферари, ресторант Монтана, собственик – мама Росела. Наслаждавайки се на копринения вкус на най-прочутото ястие на този винаги препълнен ресторант – тирамисуто на мама Росела, в полезрението ми попада огромен часовник от F1 серията на Tag Heuer. 

В същия момент в съзнанието ми изплува ярък спомен за една мотивационна лекция от преди 5 години, която се проведе в един от най-впечатляващите хотели в Будва, положен на брега на морето и гледащ скалите на острова Свети Стефан. По време на тази лекция спечелилият второ място на Олимпийските игри в Китай Милорад Чавич разказа какво е да загубиш златния медал на 100 метра бътърфлай (най-трудното състезание по плуване, изискващо невероятна бързина) с разлика от само една стотна в секундата от американеца Майкъл Фелпс. Тогавашното рекламно лице на Омега успява да спечели своя 7-и златен медал,

счупвайки рекорда

на Марк Шпиц, грабвайки

олимпийския рекорд

с време от 50,58

Споровете дали тази победа е заслужена, са много и дълги, като сръбският екип дори оспорва победата на Фелпс. Всъщност Милорад Чавич първи натиска стената, но не толкова силно, че това да се регистрира от системата за отчитане на Омега. Генералният мениджър на Омега по това време – Кристоф Бертхауд, признава „Има много, много, много голяма разлика... между това да докоснеш стената и това да натиснеш стената.

Със сигурност – и видеото го показва – Чавич докосва стената преди Фелпс, но той погалва стената, докато Фелпс я удря... и разликата между тях наистина е в една стотна от секундата. Всички записи... в системата показват това“. Въпросът е, че тъч падовете на Омега са направени да реагират на силен натиск, така че да е сигурно, че натискът идва от плувеца, а не от вълна, създадена от плувците по време на състезанието. Разбира се,

всичко започва много

отдавна с далеч по-малко

прецизни технологии.

Точно три минути и тридесет секунди преди 14 часа на 10 април 1896 г., на моста на гръцкия град Маратон офицер от армията на име Пападиамантополус стартира първия олимпийски маратон с изстрел във въздуха. Седемнадесет бегачи от 5 държави пробягват 40-километровото трасе до Атина в лошо време и по неравен път, освободен от движение само за случая. Победителят Спиридон Луис от Гърция завършва състезанието за два часа, петдесет и осем минути и петдесет секунди. Измерването на времето на спортното събитие е един вид маратон сам по себе си, тъй като хронометърът, държан от съдията в началото на състезанието, е пренесен с велосипед пред бегачите, за да измери времето на финала.

За първите си олимпийски игри Oмега, която сбъдва мечтите на олимпийските атлети от 1932 година насам, изпраща 30 прецизни хронографа, които могат да снимат резултатите в рамките на 10 секунди, придружени с часовникар в случай на повреда. Бавно, но сигурно технологията измества човешкото око и се развива отвъд часовниците, като нуждите от прецизно измерване в спорта тласкат развитието на нови идеи и машини.

На игрите в Лондон през 1948 е представено голямо нововъведение. То се нарича „магическо око“ и представлява първата камера за заснемане на фотофинали. Камерата е разработена от British Race Finish Recording Company, която работи с устройствата за синхронизиране на Omega. На финала на 100 м при мъжете през същата година, когато американците Харисън Дилард и Барни Иуъл финишират за 10,3 секунди, камерата показа, че Дилард е победил.

През 1968 г. в Мексико Сити е използвано първото поколение тъч падове, а за игрите в Лос Анджелис през 1984 г. Омега лансира първите устройства за измерване на фалстарт в леката атлетика. Днес ролята на Омега е направо неузнаваема. За игрите в Рио през 2016 компанията изпраща 480 хронометра, използва 450 тона материали и разпъва над 200 км обикновени и оптични кабели. Стойността на сделката между Омега и Международния олимпийски комитет не е известна.
Друга марка часовници с дълга история в спорта – TAG Heuer – всъщност създават първия си общ проект, а именно TAG Heuer Formila 1 след придобиването на Heuer от Techniques d’Avant Garde (TAG) през 1986-а. Изборът на име за новия TAG Heuer също носи символично значение, тъй като

единственото общо

между двете до скоро

отделни компании е

връзката им с Формула 1

Heuer е спонсор на Ферари през 70-те години на 20-и век, докато TAG е главен спонсор на екипа на Williams между 1979-1981, преди да закупи 50% от McLaren International в края на сезона през 1981-ва. Тогава TAG финансира разработката на Porsche 1,5 литра турбо инжекцион, който изпраща колите на McLaren – TAG на два последователни световни шампионата през 1984 и 1985 г.

Но връзката на TAG Heuer със спорта далеч не свършва със серията часовници преди 3 десетилетия. През 2016-а компанията влиза в ролята на първи хронометър и наблюдател на Висшата лига. Футболът говори на всички езици и често на сезон за трансфери се харчи повече от БВП-то на средноголяма европейска държава, но за разлика от други спортове допреди навлизането на TAG Heuer в него, той е нискотехнологичен в съдийството си.

Няма стандартизация на устройствата; служителите използват собствени часовници – някои са аналогови, други са цифрови, както и молив и тетрадка, за да следят. Всъщност идеята TAG Heuer да навлезе във футбола идва от Жан Клод Бивер – един от топмениджърите на LVMH (една от най-големите групи за луксозни стоки в света), известен с факта, че изстрелва на върха марката Hublot, увеличавайки оборота й десетократно само за четири години. Една от използваните от Бивер ключови тактики е свързването на Hublot със спортове като Формула 1 и най-вече с футбола.

В началото на 2000-та никой не се занимава с футбол
– спорт, който за големите часовникарски брандове изглежда твърде популярен и достъпен за позициониране на луксозни стоки. Въпреки това Бивер казва: „Видяхме парите да отиват във футбола – и парите да гледат футбол“, говорейки за нова класа от богати фенове.

Стойността на тези огромни сделки не е известна, но едно е ясно – спортът работи удивително за брандовете в часовникарския бизнес. Не случайно от началото на 2013-а Ролекс става марката, която официално мери времето в едно от най-ексклузивните, скъпи и иновативни състезания в света – Формула 1. Смята се, че офертата на Ролекс сразява тази на TAG Heuer и Hublot, като брандът става официална марка, измерваща времето на състезанието, в което всяка стотна от секундата е злато.

Въпреки, че спонсорира състезанието и на пистата в Абу Даби, брандът на Ролекс на зелена подложка свети силно, почти колкото слънцето, Ролекс не спонсорират действащите екипи, състезаващи се във Формула 1. С тази задача са се нагърбили IWC Schaffhausen, чиито лица са пилотите на Mercedes; Hublot финансира екипа на Scuderia Ferrari; TAG Heuer пък е на китките на пилотите на Red Bull Racing. Списъкът е дълъг, а най-новите технологии за точно време блестят на ръцете на едни от най-популярните и желани мъже в света. 

Днес времето е по-важно от всичко, а

трендът за „high quality time“

може да се състезава само

с „high quality sleep“,

като и двете тенденции

отдавна са задминали

по значение „high quality sex“.

Но това вече е тема за друга история.
Тази ще завърши с историята на Спиридон Луис, победител в маратона от 1896 г., която разказва, че на десет километра от финала Луис спрял в хан, където получил половин портокал от приятелката си и чаша коняк от бъдещия си свекър. Няколко бегачи го изпреварват, включително фаворитите, Албин Лермузио от Франция и Едвин Флак от Австралия, но Луис обявява на всички, че ще ги задмине. И той го прави. След 5 километра той вече е първи.

Защото времето, в което прекарваме добре, наистина не може да се измери дори от най-добрата технология. Дори и днес.