Живот без страх: когато мозъкът не познава опасността

Страхът е един от най-важните механизми за оцеляване. Той ни предупреждава за опасност и ни кара да реагираме - да бягаме, да се защитаваме или да избягваме рисковани ситуации. Но как изглежда животът, когато този сигнал липсва?

Британецът Джорди Черник е един от малкото хора, които знаят отговорa. След като лекарите премахват надбъбречните му жлези, за да лекуват синдром на Кушинг - рядко заболяване, свързано с прекомерно производство на кортизол - той губи не само тревожността си, но и способността да изпитва страх. Черник разбира това случайно през 2012 г. в Дисниленд, когато на влакче на ужасите не усеща нищо. По-късно скача с парашут, спуска се по въже от мост и дори се катери по небостъргачи - все без ускорен пулс или прилив на адреналин.

Подобни случаи са редки, но съществуват и поради генетични причини. Заболяването Urbach-Wiethe, известно още като липоидна протеиноза, засяга едва около 400 души в света. То уврежда амигдалата - малка бадемовидна структура в мозъка, която играе ключова роля в обработката на страха. Най-известната пациентка с това заболяване, известна само с инициалите SM, е изследвана в Университета на Айова от 80-те години насам. Опитите да бъде уплашена - чрез филми на ужасите, посещения на „обитавани от духове" места или срещи със змии и паяци - се оказват напълно безуспешни. Вместо да избягва опасността, SM проявява любопитство и дори се приближава към нея.

Изследванията показват, че разрушаването на амигдалата премахва страха, но оставя непокътнати други емоции като радост, тъга и гняв. Пациентите обаче стават уязвими - често не разпознават опасни ситуации, доверяват се на непознати и допускат хора твърде близо в личното си пространство. Това ги излага на реални рискове.

Любопитното е, че не всички форми на страх изчезват. В експеримент, при който SM вдишва въглероден диоксид, тя изпада в паническа атака - първият истински страх в живота ѝ като възрастна. Това показва, че някои реакции на страх възникват независимо от амигдалата и са свързани с други механизми в мозъка и тялото.

Случаят на SM е уникален, защото заболяването ѝ почти напълно унищожава амигдалата, без да засегне други мозъчни области. Това позволява на учените да разберат колко важна е тази структура за оцеляването. Всички гръбначни животни – от бозайници до риби - притежават амигдала. Когато тя бъде увредена, животното в дивата природа обикновено загива за часове или дни, защото не може да разпознава и избягва опасности.

Въпреки това SM е живяла повече от половин век без амигдала, макар и често в рискови ситуации. Това поражда въпроса дали в съвременния свят, където основните нужди за оцеляване са задоволени, първичният страх е толкова необходим.