Все повече млади хора се оплакват от умора и неразположение, защото имат недостиг
“Почувствах силно замайване и гадене, сърцето ми започна да бие учестено, а тялото ми се затопли силно”, разказва Саския Рийвс-Прийстли пред Би Би Си.
23-годишната англичанка работи като учителка, но е запалена по футбола и тренира четири пъти седмично. Смята се за здрав човек, в добра физическа форма, докато не ѝ прилошава в клас. Лекарски преглед и последвали кръвни изследвания показват, че страда от дефицит на витамин D – нещо, което все по-често се среща сред младите хора.
Проучване във Великобритания е показало, че близо една четвърт от живеещите в страната имат този проблем.
Масово с витамин D
под нормата са не само
хората на дъждовния
Остров, но и в България
И причините са няколко. На първо място е заседналият начин на живот. Новите поколения прекарват много повече време пред компютри, в офиси и у дома, отколкото на открито. През летните месеци използват редовно слънцезащитни продукти, които са важни за предпазване от рак на кожата, но блокират естествения синтез на витамин D в нея. Затлъстяването и метаболитните проблеми също пречат това да се случва. Тъй като витаминът е мастноразтворим, той се задържа в мастната тъкан и по-трудно се освобождава в кръвта при хора с наднормено тегло. Недостиг често се среща и при хора, които консумират по-малко месо и риба.
Затова някои експерти съветват да се приема витамин D между октомври и април, когато светлата част от денонощието е по-малка и слънчевата светлина не достига, за да може той да се синтезира от самия организъм. Това особено силно се отнася за живеещите с наднормени килограми, с по-тъмна кожа и намиращите се в северното полукълбо.
Тъй като лекарите все още не назначават рутинни кръвни тестове за витамин D, хората биват съветвани да са активни и да настояват за такива, ако имат съмнения, че са в някоя от въпросните рискови групи.
“Наричат дефицита на витамин D “тихата болест”, казва доктор Сума Удай, детски ендокринолог, която се стреми да повиши осведомеността за проблема. Тя предупреждава, че той е труден за разпознаване, често остава незабелязан дълго време или се диагностицира погрешно. Симптомите включват умора и болки в крайниците.
“На практика той тихо разяжда костите, като ги прави по-меки и податливи на счупвания”, обяснява Удай. Английската докторка е част от група лекари и учени, които настояват прагът, при който дадено състояние се класифицира като дефицит, да бъде повишен. Според тях това би позволило да се “уловят” повече хора с ниски нива на витамин D и да се получи по-точна представа за това колко е разпространен проблемът. А и така страдащите от него ще може да се лекуват по-рано, което при някои групи е жизненоважно.
Удай дава пример с жени, които получават дефицит по време на пубертета, който се задълбочава по време на бременност и впоследствие засяга новороденото.
“Ако не коригирате нивата на витамин D още в самото начало, това ще се отрази на няколко поколения”, обяснява тя.
Проф. Мартин Хюисън от университета в Бирмингам също е шокиран как проблемът продължава да се задълбочава. Според него властите трябва да обмислят по-мащабно обогатяване на хранителните продукти с витамин D. Държави като Канада и Швеция имат задължителни изисквания в това отношение, но в Обединеното кралство все още се прави само на доброволни начала за повечето храни.
“През зимните месеци нивата на витамин D в организма на хората започват да спадат и може би трябва да приемем, че за определени групи приемът му като хранителна добавка е нещо напълно естествено и необходимо”, казва проф. Хюисън.
Британската здравна служба
NHS препоръчва да се вземат
по 10 микрограма дневно
от октомври до април, когато слънчевите лъчи са твърде слаби, за да може кожата ни сама да синтезира витамина. Много възрастни даже го приемат целогодишно, тъй като с напредване на възрастта способността на тялото да го произвежда намалява, а и те прекарват по-малко време на открито. Освен това някои проучвания сочат, че витаминът играе важна роля и за имунитета, като дори може да помогне за превенцията на деменция и рак.
Всъщност основната му роля е да подпомага усвояването на калций от храната. Ако нивата му са недостатъчни, тялото започва да извлича калций от костите. С течение на времето това ги прави по-крехки, което повишава риска от счупвания и остеопороза. Макар че някои храни като мазна риба, яйца и обогатени зърнени закуски да съдържат известно количество от витамина, чрез храна е възможно да си набавите най-много около една трета от необходимата дневна доза. Най-ефективният начин да го направите си остават идващите от слънцето ултравиолетови лъчи, които попадат върху кожата. През зимата обаче те са по-слаби и синтезът на витамин намалява.
А за някои хора това може да е опасно. Скорошно проучване на университета в Съри е показало, че спри страдащите от дефицит на витамин D вероятността за хоспитализация поради респираторни инфекции е с 33% по-висока.
“С напредването на възрастта имунната ни система става по-малко ефективна и започва да произвежда възпалителни молекули, които циркулират по-свободно в организма, което потенциално
води до увреждания
и заболявания
Смята се, че витамин D може да помогне за регулирането на този процес”, обяснява университетският преподавател по хранене и здраве Иймън Леърд.
Други изследователи обаче не са толкова категорични в ползата от допълнителен прием на витамин D. Те са установили, че той не оказва влияние върху честотата на фрактурите при възрастните хора. Затова смятат, че за тях би било по-полезно да инвестират времето и средствата си в силови тренировки и упражнения за равновесие, чиято ефективност в това отношение е доказана.
Също така да прекарват повече време на открито и да се хранят с богати на витамина храни като мазни риби и яйца от отглеждани на свобода кокошки.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/