Как студентът Йоан Муташки откри, че носи гените на крал Ричард II и ледения човек Йоци

22 November 2026
Виктория Костова
Студентът Йоан Муташки е главният герой в документалния филм “Кодът на българите”.
Студентът Йоан Муташки е главният герой в документалния филм “Кодът на българите”.
  • Историята му е в основата на документалния филм "Кодът на българите"
  • Лентата изследва кое формира националния ни манталитет и характер

Какъв е произходът му, чии гени носи, откъде идва неговият род и фамилията му - в търсене на отговори на тези въпроси се впуска студентът Йоан Муташки. Той тръгва по следите на собственото си минало, за да научи повече за себе си.

Без да подозира, се оказва, че е изключително любопитен случай за генетиците, тъй като носи две интересни генетични линии. По бащина линия принадлежи към хаплогрупа G. Част от същата широка генетична група е и английският крал Ричард II, възкачил се на престола едва 10-годишен през 1377 г. и управлявал до свалянето му през 1399 г.  Крал Ричард II

Крал Ричард II

Сред малкото исторически личности, чийто генетичен профил е изследван, е и леденият човек Йоци - най-старата естествено запазена човешка мумия, открита в Европа. Той е живял преди около 5300 години, през каменно-медната епоха, и е загинал от стрела, попаднала в лявото му рамо и причинила фатална кръвозагуба. Мумията е толкова добре запазена, че

в стомаха ѝ е намерено месо

от дива коза и благороден елен,

пшеничен хляб и корени.  Реконструиран образ на Ледения човек Йоци

Реконструиран образ на Ледения човек Йоци

Същата генетична линия е открита и при прабългарски погребения от Стара Велика България (днешна Русия и Украйна).

По майчина линия Йоан Муташки принадлежи към хаплогрупа H, която е разпространена в Западна и Северна Европа.

Историята на студента по режисура в НАТФИЗ е представена в новия документален филм “Кодът на българите”. Лентата търси отговори на въпросите възможно ли е ДНК маркерите, предавани през хилядолетия, да определят нашия национален манталитет, темперамент и характер. Автори на филма са фотографът от “24 часа” Йордан Симеонов и журналистката Жени Милчева, а главен оператор е Добрин Кашавелов.

Йоан Муташки е героят, който води зрителите през научните въпроси чрез собствената си история. Екипът се спира на него след кастинг заради искреното му любопитство и естественото му присъствие пред камерата. “Ние го избрахме, без да знаем какъв ще бъде резултатът и какви са неговите хаплогрупи. Когато отидохме при доц. д-р Таня Кадийска в лабораторията, за да я снимаме как му съобщава резултатите, тя попита: “Как сте го намерили този човек? Той е изключително любопитен, защото и двете му хаплогрупи са много интересни”, разказва Йордан Симеонов.

Заедно с екипа Йоан пътува до родното място на бащината си фамилия - северозападното село Рогозен, известно с прочутото си тракийско съкровище. Там разпитва местните жители за корените на рода си.

“Когато направихме изследването на Йоан, идеята ни беше да покажем нагледно как се стига до изводите за една конкретна генетична линия. Искахме то да бъде своеобразна илюстрация на научния процес. За нас беше важно да проследим и неговите лични преживявания, защото когато човек научава нещо ново за себе си, това предизвиква емоции, вълнения и различни реакции”, обяснява Жени Милчева.

Но личната история на Йоан е само отправната точка към много по-голям въпрос - какъв е генетичният произход на съвременните българи и как се е формирала националната ни идентичност.  Авторите на филма: Йордан Симеонов, Женя Милчева и Добрин Кашавелов (от дясно на ляво).

Авторите на филма: Йордан Симеонов, Женя Милчева и Добрин Кашавелов (от дясно на ляво).

Чрез средствата на популационната генетика лентата проследява т.нар. хаплогрупи - специфични ДНК маркери по майчина и бащина линия, които се

появяват при продължително

живеене в общи групи и не

изчезват през поколенията

“Опитваме се да обясним как се е случило така, че ние, като общност, започваме да се осъзнаваме като едно цяло? Как така различните генетични и популационни групи, от които се състои българската нация, в крайна сметка стигат до усещането, че принадлежат към една общност? Как се появява това съзнание за “ние” - за принадлежност към едно цяло, а не към отделни разпокъсани групи?”, казва Жени Милчева.

По думите ѝ възникването на националната ни идентичност не е биологичен резултат и не може да бъде обяснено само чрез гените. “Идентичността е историческа категория. В определени периоди от нашето минало, особено през Възраждането, възникват условия и започват да действат механизми, които постепенно водят до осъзнаването на българите като единна общност”, обяснява тя.

Основните причини и фактори, които допринасят за формирането на това общностно съзнание, са разгледани във филма. Показано е и генетичното изследване, чрез което се изолира ДНК и се изследват специфични маркери, които указват наследствеността по бащина и по майчина линия.

“При зачеването на човешкия организъм генетичният материал на майката и бащата се комбинира. Съществуват обаче участъци от ДНК, които не участват в тази рекомбинация и се предават през поколенията относително непроменени. Това може да продължи десетки, а понякога и стотици поколения. Проследявайки тези маркери, генетиците имат възможност да установят генетичните връзки между отделните поколения, а в случая с конкретния човек – да проследят връзката му с неговите предци десетки, а понякога и стотици поколения назад”, разказва Милчева.

Хаплогрупите представляват групи от хора, които се характеризират със сходни наследствени генетични маркери. Това означава, че хората с една и съща хаплогрупа имат общ генетичен предшественик, живял някъде далеч назад във времето.

Българите нямат един-единствен общ генетичен прародител, нито произхождат от една конкретна генетична линия. Съвременната българска популация има разнообразен произход. “Не можем да говорим за съществуването на нещо като “български ген”, защото

няма генетична линия, която

да е характерна

единствено за българите

Ние сме своеобразен букет от различни генетични линии, формиран в резултат на това, че през нашите географски ширини са преминавали и са се заселвали хора от различни части на света и в различни исторически периоди”, разказва Жени Милчева.

Чрез генетичните изследвания може да се проследи произходът и формирането на съвременната българска популация, съчетавайки множество генетични линии, пристигнали на нашата територия от различни посоки и в различни исторически периоди.  Кадър от премиерата на филма "Кодът на българите". Следващата прожекция е на 16 ноември в кино "Одеон".

Кадър от премиерата на филма "Кодът на българите". Следващата прожекция е на 16 ноември в кино "Одеон".

“Разрушават се някои от старите митове в историографията, налагани по време на социализма - например това, че сме близки със славяните, че имаме тюркски произход... Това са по-скоро политически и пропагандни идеи”, разказва фотографът от “24 часа” Йордан Симеонов.

Работата по филма продължава една година, като в него участват 12 от най-изявените български специалисти: акад. Васил Николов, проф. Валерия Фол, д-р Десислава Нешева, проф. Иван Гацов, проф. Людмил Георгиев, проф. д.с.н. Албена Накова, д-р Катя Меламед, проф. Милена Георгиева, Георги Ганецовски, доц. Тодор Чобанов, проф. Пламен Митев и д-р Владимир Сотиров.

Екипът снима и на някои от най-значимите културно-исторически обекти в България - Варненския халколитен некропол, свързан с най-старото обработено злато в света, както и Регионалния исторически музей във Враца, където се съхраняват неолитните скелети, наречени “Христо и Тодорка”.  Кадри от филма

Кадри от филма

Във филма са включени кадри от тракийски гробници, село Ковачевица и събора на народните носии в Жеравна. Зрителите ще видят и автентични български обичаи и традиции като кукерството, покладите и нестинарството.

“Кодът на българите” ще има втора премиера на 16 ноември във филмотечно кино “Одеон”. Освен в София авторите ще се срещнат със зрители и в редица градове из страната, сред които Казанлък, Враца и Самоков.

Кадри от филма.=

Кадри от филма.=

Ключови думи

Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/