До каква степен гладуването пречи на способността ви да мислите ясно?

Много хора вярват, че пропускането на закуска води до по-слаба концентрация. Но според нов преглед, публикуван в Psychological Bulletin, това не е вярно. Учените са открили достатъчно доказателства, че краткотрайното гладуване не намалява когнитивните способности.

„Идеята, че гладуването пречи на умствената дейност, вероятно произтича от това как се чувстваме, когато сме гладни - уморени, разсеяни и раздразнителни", обяснява д-р Дейвид Моро, доцент в Училището по психология в Университета в Окланд в Нова Зеландия

Изследователите анализират 71 проучвания с близо 3500 участници - част от тях гладували, а други били наскоро яли. Те сравняват памет, вземане на решения, време за реакция и точност. Резултатите показват, че при краткосрочно гладуване (средно около 12 часа) няма значима разлика в когнитивното представяне.

„Мозъкът има вградени механизми, които му позволяват да остане енергизиран и функционален дори при липса на храна - успокояващо послание за всички, които практикуват периодично гладуване", обяснява д-р Дейвид Моро, който е и съавтор на изследването.

При по-дълги периоди на гладуване - над 12 часа - учените откриват малки спадове в когнитивните способности. А гладуване над 24 часа може да има по-осезаемо негативно влияние върху мозъчната функция.

Защо понякога се чувстваме разсеяни при гладуване?

Ако тепърва започвате с периодично гладуване, е нормално да се чувствате мозъчна мъгла. Тялото има нужда от време, за да се адаптира. Хората, които никога не са гладували, могат да изпитат силен глад, който сам по себе си е разсейващ. Освен това при метаболитни състояния като диабет, ефектите върху когнитивната функция могат да бъдат по-изразени.

Обикновено мозъкът разчита на глюкоза, съхранена като гликоген. При гладуване този източник намалява, но организмът има резервен план - започва да превръща мазнините в кетонни тела, които служат като ефективно „гориво" за мозъка.

„Метаболизмът на мозъка се приоритизира пред този на мускулите, затова дори при гладуване мозъкът получава необходимата енергия", казва неврологът д-р Клифорд Сегил.

Тази гъвкавост гарантира, че мозъкът остава стабилен, дори когато храната е оскъдна. В еволюционен план това е логично - нашите предци е трябвало да бъдат бдителни и съсредоточени, докато търсят храна, а не да стават апатични при глад.