„Здравословните“ безалкохолни напитки може да крият риск за черния дроб

Днес изборът на напитки далеч не се свежда само до Кока-Кола или Пепси. Пазарът предлага безброй варианти, които често се рекламират като по-здравословна алтернатива на традиционните газирани напитки. Ново изследване обаче показва, че тези „по-безвредни" варианти може да имат скрито въздействие върху здравето на черния дроб.

Проучването свързва почти всички напитки, които не са вода, с повишен риск от метаболитно-свързана стеатозна чернодробна болест (MASLD), известна доскоро като неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD). Това състояние възниква, когато в черния дроб се натрупа прекалено много мазнина, без това да е свързано с употреба на алкохол. Последиците могат да бъдат сериозни - от тежки увреждания и цироза до повишен риск от сърдечни заболявания и диабет. Според Американския колеж по гастроентерология именно сърдечните заболявания са водещата причина за смърт сред хората с MASLD.

Изследването, представено на Европейската седмица по гастроентерология (UEG Week 2025), анализира данни от над 103 000 участници в британската биобанка, които в началото не са имали чернодробни заболявания. Оказва се, че консумацията на повече от 250 грама подсладени или нискокалорични напитки дневно е свързана със значително по-висок риск от развитие на MASLD. При напитките със захар рискът се увеличава с 50%, а при тези с изкуствени или нискокалорични подсладители - дори с 60%.

След десетгодишно проследяване близо 950 души развиват MASLD, а 103 умират от чернодробни усложнения. И двата вида напитки са отчетливо свързани с повишено съдържание на мазнини в черния дроб. Замяната на около 330 грама подсладена напитка с вода намалява риска с над 14%, докато при нискокалоричните напитки ефектът е около 13%. Но преминаването от газирана напитка със захар към „по-лека" алтернатива като плодов сок не показва значимо намаляване на риска.

Защо изкуствено подсладените напитки могат да бъдат проблем? Според учените те влияят върху чревната микробиота, апетита и дори върху секрецията на инсулин. Макар да съдържат малко или никакви калории, сладкият вкус подвежда организма да реагира така, сякаш е приел захар. Това може да доведе до повишено производство на инсулин, натрупване на мазнини в черния дроб и метаболитни нарушения. Някои изследователи дори предполагат, че хората, които пият такива напитки, несъзнателно компенсират „спестените" калории, като по-късно консумират повече сладки или мазни храни.

Въпреки тези данни, експертите подчертават, че умерената консумация не е повод за паника. Ако човек от време на време изпие пробиотична сода или неподсладен студен чай, рискът е минимален. Водата обаче остава най-добрият избор за ежедневна хидратация.

Заключението на учените е ясно: „здравословните" газирани напитки не са толкова безобидни, колкото изглеждат. Те може да са по-добър вариант от традиционните газирани напитки, но не бива да се възприемат като напълно безопасни. Ключът е в умереността и осъзнатия избор.