За риба с Цанко: 19-килограмови сомове изскачат на устието на Велека

Срещат се и диви шарани – по-тънки и дълги, черна мряна и лупавец

Устието на Велека отново дава големи риби от най-търсените от родните въдичари. По време на бурята в морето последната седмица бе изваден 19-килограмов сом на стръв риба. Борбата с чудовището е била яка заради многото водорасли и дървета по дъното от моста за Синеморец до вливането на реката в морето.

Добре това лято се отчетоха и шараните на Велека. Те обикновено са по 3-4 килограма, но са изцяло диви, по-тънки и дълги и трудно вече се срещат в България. Последният изваден шаран е ударил на стръв от суха царевица и монтаж “на косъм” на дъно. Велека ври от едри уклеи, които скачат като луди над водата. Септември е тяхното време и отсега курортисти се гласят да пълнят живарниците. Уклеят е вкусна риба, която съперничи дори на черноморския сафрид и е идеална за мариноване в буркан.

Велека извира в Турция и е широка 10-12 метра, с дълбочина от 2-2,5 м. Дъното е песъчливо, но на много места, особено на устието, е замърсено с големи водорасли и съчки, които правят риболова на тежко доста труден. Водите на Велека крият над 30 вида сладководни риби, а покрай устието - и някои морски екземпляри. Един от тях е лупавецът, който се среща само тук и в река Резовска. В реката има няколко вида костенурки и водни змии.

Във Велека се среща и черна мряна - във вировете около Бродилово. Рибарят обаче трябва да се запаси със земен червей и друга стръв, тъй като ручейниците тук са кът. Излизат мрени до половин килограм, кленове и морунажи, може да се хванат и килограмови лупавци.

Устието на р. Велека е обявено за защитена местност със заповед №608 от 01.09.1992 г. Обявена е с цел запазване на старите дъбово-букови гори и живописния каньон на р. Велека. Обхваща средното течение на реката, където тя преминава през карстов район и образува множество меандри. Площта ѝ е 1511.2 хектара. Опасва долината на Велека, пясъчната коса (дълга около 500 м) и част от Черноморското крайбрежие. Според оценката на ландшафтните показатели устието на Велека, макар и в конкуренцията на Ропотамо и Камчия, е несъмнено най-живописното кътче по Българското черноморско крайбрежие.

Геоложките феномени в защитената местност са свързани с действието на т.нар. Ахтополска вулканска постройка от епохата на късната креда (преди 70 млн. г.), отговорна за образуването на едни от най-живописните фиордоподобни брегове от вулканичен произход. Велека е мястото на жълтата водна роза. Срещат се и редки видове като морски отантус, приморски ранилист, морски морков, крайморско чадърче.

Над защитената местност преминава големият миграционен път на прелетните птици Via Pontica. Извън гнездовия период тук се срещат птици, които идват на реката за презимуване или за почивка по време на прелета – малък и голям гмурец, обикновен корморан, дяволица (световно застрашен вид), ням лебед. В морето в близост до брега има черноврат гмурец, качулат корморан, червеноклюна потапница, бял ангъч, няколко вида чайки.

От всички риби в р. Велека 7 са включени в Червената книга на България, сред тях змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка.

Защитената местност Устието на река Велека е част от комплекса Велека-Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение в България.

Кефал, змиорка, кавказко попче – около 50 вида риби по Ропотамо

Ропотамо крие невероятни риби. В разрешените участъци се срещат речни кефали по 1,5 килограма.

Местните препоръчват като най-подходяща стръв за тази река пресния хляб. На него ловят всичко.

За риболов е разрешено от моста на главния път нагоре.

Резерват “Ропотамо” е на територията на община Приморско и е разположен около двата бряга на р. Ропотамо, чието течение минава покрай големи пясъчни дюни до вливането си в Черно море.

Местността е обявена за защитена територия през 1940 г., a през 1992 г. тя е разширена и обявена за резерват с обща площ 1000,7 ха.

На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти. Лиманната част и заливната тераса на река Ропотамо са с естествени лонгозни гори, естествени пясъчни дюни и плажна ивица, широколистни гори със средиземноморски елементи.

В резервата е установено и находище на морски пелин. В границите на резервата се намира и блатото Аркутино, където виреят водна лилия, водна леща, жълта водна роза. В реката има около 50 вида риби, сред които кефал, атерина, стронгил, змиорка, кавказко попче, бодливки и др.

 В морето пред Резово ловят уклеи и речни кефали на тройна муха

Голямата тройка на реките включва и река Резовска. Тя се влива на плажа в селото. Преди дни там двама софиянци ловяха в морето уклеи и кефали на изкуствена тройна муха и на блесна за речен кефал.

“Аз ходя на почивка там всяка година. Разрешената за риболов зона е около 300 метра по българския бряг. След това всичко влиза в гранична зона и изобщо няма достъп там. Тази година наводненията бяха смъкнали отгоре малки сомчета. Има още шаран в органичени количества и на определени места, кефали, ама трудни за улавяне даже с мрежи. В общи линии масовите риби са морунаж и белица, която е нещо като уклей. Ловят се много лесно на плувка, жито слагаш за стръв и си готов”, споделя във форумите друг софиянец.

Въпреки бурята -  сафрид и платерини зад скалите в Тюленово, на Болата и в Созопол

Огромните вълни последната седмица не попречиха на някои рибари да упорстват за сафрид и платерини. Търсеха се главно закътани места и заливи, където пасажите се бяха натикали на спокойствие от бурята. Рибата е на спокойствие, както казват старите варненски рибари.

Дори на Тюленово бяха уловени при показването на луната големи сафриди зад една огромна скала. Сафрид и змарид имаше на фара във Варненското пристанище. На Болата редовно кълвяха платерини, същото се отнася и до пристанищата в Созопол и Ахтопол.

Не е ясно обаче какво ще се случи с пасажите от циганка, които стоят по-навътре в морето. Тях ги имаше по целия бряг, но нищо чудно ужасяващият северен вятър да ги е хвърлил направо в Босфора.

Риболов на Ропотамо е разрешен от моста на главния път нагоре.