Идрис Деби - президентът, паднал в бой

21 April 2021
Георги Милков

Държавен глава да падне в бой – такава привилегия даже Африка вече твърде рядко предоставя на своите най-свирепи и горди чеда. Президентът на Чад Идрис Деби, който управлява страната повече от 30 години, а миналата седмица спечели с близо 80% изборите за пореден 5-годишен мандат, беше убит в сражение с бунтовническите сили в северните части на страната.

В най-добрите традиции на чадийската пустиня, той обичаше да води битките си и да стреля по враговете си лично.

През август 2019 г. го снимах в Хартум как влиза триумфално в залата заедно с южносуданския лидер Салва Кир и етиопския премиер Аби Ахмед. Тогава тримата бяха гаранти на споразумението за поделяне на властта между военни и цивилни в Судан след свалянето на дългогодишния президент ген. Омар ал Башир. И макар по това време Аби Ахмед да беше звездата в залата (после и Нобел за мир даже получи), наблюдавах повече Идрис Деби. Чадийският лидер отиде да поздрави седящия в едно от креслата на първия ред Садик ал Махди – бивш премиер на Судан, лидер на партията "Умма" и имам на суфитския орден Ансар. Бележита фигура в суданската история, който почина преди няколко месеца.  Садик ал Махди

Садик ал Махди

Всъщност именно тоя възрастен мъж с къносана в червено брада и бял тюрбан е първата важна фигура, която Идрис Деби среща по пътя на бягството си от Чад през 1989 г. Бягство, което не след дълго ще се превърне в победоносно завръщане. Тогава Садик ал Махди е за втори път премиер на Судан, а Деби се спасява в Дарфур от вманиачения президент на Чад Хисен Хабре, който го е нарочил за превратаджия. След престой в суданската столица Идрис Деби продължава към Тобрук в Либия, където го очаква самият Муамар Кадафи.

Либийският лидер от години изглежда обсебен от идеята да контролира Чад. Дори влиза с войски там. Интервенцията на Либия в съседната страна официално се базира на претенции над ивица земя, широка около стотина километра – т.нар. ивица Аузу. Но това е само претекст. Кадафи преследва друга, много по-амбициозна цел оттатък 15-ия паралел. Налагайки военното си присъствие в северната част на страната, полковникът се цели в правителството в Нджамена. Той иска да включи Чад в своята сфера на влияние, дори да го интегрира напълно. След поредния преврат през 1978 г. даже се обсъжда проект за създаване на чадийско-либийска федерация. Това вече би позволило на неудържимия либийски вожд да продължи своето проникване към сърцето на Африка.  Муамар Кадафи

Муамар Кадафи

Всичко това безпокои много страните от региона, но най-вече Франция. През годините Триполи и Париж водят спорадични битки на чадийска земя, но така и не стигат до открит и пряк военен сблъсък.
Заради французите Кадафи все не успява да получи каквото иска в Чад и след края на т.нар. Война на тойотите се оглежда за някой нов перспективен играч, на когото да заложи.

Идрис Деби изглежда подходящ за целта. Изключително смел воин, когото Хисен Хабре е направил началник на Генералния щаб на чадийската армия заради умението да води битки, включително и срещу либийците. Славата му се носи из цялата страна, войниците го боготворят и президента Хабре започва да го гледа с подозрение. Дали този смел войник няма да му вземе мястото? След време отношенията им се изострят и Деби трябва да се спасява в Судан, преди да е станало твърде късно.  Хисен Хабре

Хисен Хабре

В същото време обаче Хисен Хабре, наричан Африканския Пиночет, вече ужасно дразни французите. Разбира се, не защото е главорез, а защото все по-често си позволява неуважение към Франсоа Митеран и в зачестилите си маниакални изблици става все по-малко ефективен за интересите на Франция. Разнопосочните интереси на Париж и Триполи в Чад скоро ще се срещнат. И точно Идрис Деби ще се окаже ненадейно основната фигура в този международен гамбит.  Франсоа Митеран

Франсоа Митеран

Кадафи е неуморим в интригите. Той измисля чудесен план, за да промотира новия си чадийски фаворит. Избира да направи това чрез двама свои колеги - дългогодишни африкански сатрапи, работещи тясно с Париж. Генерал Гнасингбе Еядема в Того и Блез Компаоре в Буркина Фасо. През май 1990 г. либийският лидер изпраща в Ломе своя външен министър Ибрахим Бишари да ходатайства за Идрис Деби, след което совалката продължава в Уагадугу. И в двете столици е направена връзка с представителите на френските специални служби.

Когато през есента на 1990 г. Идрис Деби се завръща в базата си в Дарфур, той вече има сериозна подкрепа – политическа, финансова и военна. Нищо не го спира да тръгне на щурм към чадийската столица Нджамена. Хисен Хабре се опитва да го спре по пътя, но губи битката и бяга в Сенегал. На 2 декември Идрис Деби влиза тримфално в столицата, приветстван от френския посланик Франсоа Жендро.

Следващите години няма да са никак лесни, но Деби ще жонглира умело между интересите на своите първоначални ментори в Триполи и Париж, демонстрирайки все по-добри умения в самостоятелните политически игри. Никога не престава да бъде воин в прекия смисъл на думата и на няколко пъти се налага да се завърне на бойното поле. Понякога не трябва да ходи много далеч, а просто да излезе на улицата пред президентския дворец, стреляйки с танкове по бунтовниците.

Справя се с гражданската война в страната, сключва споразумение със съседен Судан. А след смъртта на Кадафи и политическия крах на Саркози, Деби е този, който решава най-авторитетно проблемите в района на Сахел. Обявява неотстъпна война на групировката Боко Харам, изпраща военни части в Нигер и Мали в помощ на французите, които след падането на Кадафи започват да се сблъскват с все повече проблеми в района. Идрис Деби става довереният и надежден партньор и за САЩ, и за Израел. Шефът на Сахел!  Израелският премиер Бенямин Нетаняху на среща с чадийския президент

Израелският премиер Бенямин Нетаняху на среща с чадийския президент
Деби и дългогодишния судански президент ген. Омар ал Башир
Деби и дългогодишния судански президент ген. Омар ал Башир
Френският президент Макрон с Деби в Елисейския дворец
Френският президент Макрон с Деби в Елисейския дворец

Не знам колцина извън Чад ще жалят горко за него. Повечето му съседи - някогашни зловещи актьори на местния терен - сега са или екзекутирани, или свалени от власт, трети вехнат в изгнание. Французите със сигурност ще усетят липсата на Идрис Деби и вече трескаво кроят спасителни планове.

В чадийската столица има пазар, който хората наричат „Хисен избяга”, иронизирайки бягството на предишния държавен глава. В Нджамена никога няма да има пазар, който да се казва „Идрис избяга”, зарича се Деби. И в това отношение той удържа на думата си, умирайки на родна земя в битка.

Ключови думи

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/