Евита Перон тръгва на задгробни приключения на днешния ден преди 70 г.

Днес се навършват 70 години от смъртта на Ева Перон - една от най-впечатляващите и митологизирани личности на ХХ век не само в Латинска Америка, но и в целия свят. Мадона се опита да възкреси за масовата публика нейния образ през 1996 г., изигравайки главната роля в "Евита" - номинираната с пет Оскара филмова адаптация по едноименния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. Но когато става дума за Ева Перон не знам дали "възкресяване" въобще е точния термин, защото след смъртта си тя така и не бива оставена да почива в мир. 

Днешният ден преди 70 години е и началото на задгробните приключения на Евита. Днес тя лежи в гробището "Реколета" в Буенос Айрес, където най-накрая изглежда е намерила покой в нещо, което повече прилича на противоядрен бункер. Но близо четвърт век тя води доста интересен и динамичен "живот" като мъртва.  

Но да се върнем 70 години назад. Когато на 26 юли 1952 г. полуобожествената приживе първа дама на Аржентина умира от рак на маточната шийка едва 33-годишна, съпругът й - президентът Хуан Перон, дава тялото й на испанския патолог д-р Педро Ара.

Трупът трябва да бъда подготвен за масовото поклонение. 2 милиона души се стичат край ковчега на покойната. Само за един ден 2000 души са приети в болници с наранявания от блъсканицата на огромната тълпа. Траурните шествия не спират месеци наред. Не остават свещи и цветя по магазините. Евита е изложена в дома на профсъюзите. Но всяка нощ д-р Ара работи непрекъснато върху трупа.

След една година виртуозният балсаматор ще е приключил най-красивото произведение в кариерата си. Няма и следа от агонията на дългата болест и ужасните белези на смъртта. Евита сякаш спи, по-красива и от дните на най-гламурната си слава.

Междувременно ген. Перон е наредил да се построи огромен мавзолей с размерите на Статуята на свободата в Ню Йорк, в чийто основи в отворен саркофаг ще лежи парафинираното тяло на любимата другарка на аржентинския народ.

През 1955 г. обаче Перон е свален с преврат и бяга от страната, изоставяйки ценната мумия, чиято балсамация му е струвала 100 хил. долара. Строителството на мавзолея е стигнало до възголяма дупка за основите, която следващите правителства ще превърнат в обществен басейн. Евита продължава да лежи в Централната квартира на профсъюзите, където върволицата от хора, идващи и от най-далечните кътчета на огромната страна, не спира.

Една нощ Евита изчезва. Всъщност това е дело на новите управници, които решават да се отърват от символа на Перонисткото управление. Не могат просто да я закопаят някъде, защото гробът й би се превърнал в място за поклонение. Затова почват да я местят постоянно нагоре-надолу в пълна тайна. Къде е Евита, знаят само водачите на хунтата и поредните пазачи на тялото. Но където и да я оставят, след ден-два започват да се появяват цветя и свещи. Затова трябва да я местят постоянно.

Тя е ту в камион за цветя, паркиран на някоя по-спокойна улица в Буенос Айрес, ту в архива на националното радио, зад екрана на киносалон, или в една по-широка шахта, водеща към канализацията на града...

Това трескаво разнасяне на балсамирания труп често е съпроводено с разни инциденти. Един майор без да иска застрелва бременната си съпруга в просъница, измъчван от кошмари, докато сандъкът с Евита е временно скрит в апартамента им. Двама войници умират в катастрофа с камиона, който транспортира мумията.

Цялата работа започва да прилича на разказ на ужасите и все по-малко желаещи се намират да участват в секретната мисия по укриването на тялото на Ева Перон. Затова я натоварват на един кораб и я закарват в Италия, където я погребват в Миланските гробища под чуждо име.

Ева Перон остава закопана за 16 години. Единственият човек, който през всичките години знае точното местонахождение на Евита е ген. Педро Еухенио Арамбуру, водачът на хунтата, която сваля Перон от власт.

На 29 май 1970 г. той е отвлечен и екзекутиран от “Монтонерос“ - групировка, лоялна на семейството на бившия президент.

Преди да умре Арамбуру издава, че Евита лежи под надгробна плоча, на която пише името Мария Маги де Маджистри.

И така госпожа Перон отново е излиза на бял свят. И отново поема на път. Този път прекосявайки половин Европа, за да стигне при некогашния си съпруг, който живее в изгнание в Испания с новата си жена - Изабел.

Реставраторът Доминго Телеча е нает да оправи някои щети по мумията след дългите митарства между света на живите и мъртвите - по носа, ухото, пръстите на едната ръка, ходилата... Но иначе навремето д-р Ара наистина е свършил работата си перфектно. Тялото е запазено в идеално състояние за вечността.

Евита е подслонена в къщата на Хуан и Изабел Перон в Испания. Има покъртителни описания на очевидци, които разказват как мумията била изваждана, за да присъства на някои от семейните вечери. 

Перон се завръща в Аржентина през 1973 г. и отново изоставя любимата мумия. Макар и вече 80-годишен, той участва в президентските избори и ги печели, ставайки отново държавен глава на Аржентина. Жена му Изабел става вицепрезидент. Ролята, която Евита е искала за себе си преди повече от 20 години. Изабел имитира всячески своята предшественица. В прическата, в дрехите, в начина по-който говори пред публиката от балкона на Каса Росада - президентския дворец в Буенос Айрес.

Хуан Перон умира година след като е поел поста и Изабел става първата жена - президент на Аржентина. Тя полага мъжа си за обществено поклонение в затворен ковчег. Но до него е поставена и мумията на Евита, докарана от Испания и изложена в цялата си макабрена прелест.

През 1976 г. е извършен нов военен преврат и едва тогава балсамираното тяло на Ева Перон е прибрано във фамилната гробница на семейство Дуарте в “Реколета”.

И като в латиносериал, в който нишката на съдбата трябва да бъде заявена съвсем отчетливо - ген. Арамбуру - лидерът на хунтата, заради когото мумията на Евита е крадена, пренасяна, заравяна и пак вадена, лежи в съседния парцел на същото гробище.