От царевица сме и на царевица ще станем

Без човешки грижи царевицата щеше да е изчезнала още преди 500 г. Днес обаче реколтата от царевица в света удря 1 млрд. тона и тя сама изхранва половината човечество.

Тази плодовитост спохожда едно иначе мижаво тревисто растение, при това от проблематичния за размножаване разред покритосеменни. Култивират го инките 1000 г. пр.Хр. Но то тръгва към днешното си световно господство през май 1493 г., когато Колумб го описва пред кралица Изабела. Той говори за висока трева с клас, дебел като мъжка ръка, в който зърната са „скрепени от природата по чуден начин и с формата и размера на грах, бели, когато са млади“.
Испанците откриват, че

никое растение не дава

толкова висок добив

за такова кратко време,

при това от парче земя.

Но неудържимият царевичен възход започва през 1909 г., когато е открито средство за вдигане на добивите – азотният тор. Днес 50% от изкуствените торове в света са за нея. След 20 г. Николай Вавилов разгадава произхода й и с това отваря вратата за създаване на хибриди. Те превръщат царевицата в най-устойчивото растение в света. След още 20 години хората започват да й бърникат гените, с което съумяват да излъжат самата й природа.

В резултат добивите от декар скачат с 600% – от 154 кг през 1931 г. до днешните почти 1000 кг. Някъде по средата на този възход световният добив на царевица за пръв път надминава добива на жито – най-древната земеделска култура. Днес разликата между тях вече е 3:2 в полза на царевицата.
Така от всички организми, стремящи се да оцеляват и да се размножават в доминирания от човека свят, най-добре се справя царевицата. Няма друга култура, която да дава толкова висок добив при толкова малко грижи и разходи. 

Пшеницата, да речем, е с възвращаемост под 50:1 (ожънати спрямо засети зърна). А един царевичен стрък дава 150 зърна, а често и 300. Те може да се ядат едва 2-3 месеца след засяването. Може и да се изсушат и така да се съхранят за дълго, преди да се смелят. Смачкани и ферментирали, от тях се вари бира и се дестилира уиски. Нищо не й се губи на царевицата: листата и стъблото стават на фураж, а

кочанът служи за отопление

и даже се явява предтеча

на тоалетната хартия

(оттук и жаргонният израз за задник – „царевична дупка“).
Как царевицата е постигнала това господство? Чрез допускане на човека в своя интимен живот. Нейната баба е бурен. Той не оформя кочан, а ражда само шепа голи семена. Преди 4000 г. обаче тази трева е претърпяла резки мутации, за да се превърне в царевица. Те засягат само 4 хромозоми, но водят до „катастрофична полова трансмутация“ по израза на ботаника Хю Илтис.

Женските полови органи оформят чудовищно дебел кочан по средата на стеблото, а мъжките остават най-горе, вързани на пискюл (т. нар. коса). Било е не мутация, а малформация, която без човека е щяла да доведе до неминуема царевична смърт. Но щом той се натъква на сочните зърна в кочана, малформацията се оказва еволюционно предимство. 

Днес дивата баба трудно се намира, докато нейният мутант е навсякъде, където има хора. Без тях той би умрял заради кочана, увит в шума. Засадете го и вижте какво ще стане! Дори някои зърна да си пробият път от задушаващия кочан и да покълнат, те ще са така нагъсто, че ще се задушат сами. Но развивайки този озадачаващ дарвинистите кочан, царевицата се е оставила изцяло на човека, опитомен от нея. Само той може да рони и да сее зърната й.
Като самооплождащо се растение тя се опрашва от вятъра. Косата на върха е висулки с прашници, които само няколко дни през лятото изпускат жълт прашец: 14-18 млн. прашинки, или по 20 000 за всяко зърно. (Девизът „Много за по-сигурно“ важи за всички мъжки гени.) Метър под косата в прясно поникнал кочан в очакване са 400-800 цветчета в плътни редици.

Прашниците приличат на цветя, а женският кочан – на фалос. Това е още една от странностите в половия живот на царевицата. Но кочанът е увит в шума и всяко цветче провира през върха му плодник – лепкава нишка, която да улови прашинка и да я спусне до очакващото цветче в основата си. Вече оплодено, то се обвива със скорбяла и след 50 дни е узряло зърно.
Тази механика на половия акт при царевицата е изкушила човека да посредничи в него. Той може да й осигури какъвто иска прашец и така да прави кръстоски.

Царевицата е първото

растение, което допуска

човека в своя интимен свят.

Тя му се отблагодарява, че урежда браковете и сношенията й, като се приспособява не само към хората, но и към техните комбайни – научава се да расте права и твърдостеблена във фаланги като римски легион от 7000 растения на декар.
Днес царевицата се радва на по-голям хабитат от всяко друго културно растение. 

Само в Америка тя расте на площ колкото територията на Германия. САЩ са и държавата, която потребява най-много царевица – 1/3 от цялото й количество в света. От нея се прави и етанол, който влиза в резервоара на колите. За гориво отива 1/10 от целия добив на царевица. Тя е и основна храна за угояване. Чрез нея птиците снасят яйца и стават на бройлери, а свинете и говедата – на пържоли. Най-ефикасна е за пилето – от 1 кг изядена царевица то наддава 0,5 кг. Но и с телето ефектът е поразителен – от 16 кг дневен порцион царевица то наддава с 4 кг. Така само за 100 дни то стига 500 кг живо тегло и поема към кланицата. Тази ефикасност обаче се получава с чудовищно насилие над тревопасната природа на телето. Тя е смазана чрез добавка на химикали и антибиотици в храната му. 

Глюкозно-фруктовият сироп, добит от царевица е с 35% по-евтин от захарта, добита от захарна тръстика, и с 50% по-евтин от захарта, добита от цвекло. Захарта от царевица се съдържа не само в шоколада, сладоледа, кроасаните и сладкишите, но се крие и под някой от 34-те й наукообразни псевдонима и в солените храни. Например във всички колбаси и консерви, а също в млечните продукти, бирата и другите напитки и още безброй храни.

Днес царевица съдържат 75% от храните в магазина. Цели 50% от човешката биомаса може да се проследят обратно до царевицата. Ние бавно се превръщаме в ходещи кочани царевица.