Артета под натиск: Арсенал остава без трофей за пета поредна година

Микел Артета и Арсенал пристигнаха в Париж с амбицията да напишат история. Тази история обаче се оказа болезнена, защото те отново останаха на крачка от финала в Шампионската лига. Въпреки доброто представяне, лондонският клуб отпадна след загуба с 2:1 от Пари Сен Жермен и ще трябва да изчака поне още един сезон за шанс да спечели най-престижния европейски клубен турнир.

Разочарованието на Арсенал – „почти" не е достатъчно

Артета и играчите му преживяха тежък удар, след като Парс де Пренс избухна в светлинни ефекти и празненства за успеха на ПСЖ. Това поражение ги нареди до Манчестър Сити, Ливърпул и Астън Вила – отбори, които също не успяха да преодолеят впечатляващата форма на състава, воден от Луис Енрике.

Под повърхността се крие и по-дълбока истина, която Арсенал трудно може да пренебрегне – вече пет години без трофей. Последният успех бе през 2020 г., когато Артета изведе тима до победа във ФА Къп. Но колкото и да се говори за развитие и напредък, за големите клубове има само една истинска мерна единица – титли. А Арсенал все още чака.

Пропуснатите възможности и нерешените проблеми
В реванша срещу ПСЖ Арсенал игра впечатляващо, но не успя да се възползва от ключовите моменти в двубоя. Джанлуиджи Донарума отново се превърна в кошмар за „артилеристите", спасявайки няколко важни положения, включително удари на Габриел Мартинели и Мартин Йодегард.

Парижани се възползваха максимално от шансовете си – попадения на Фабиан Руис и Ашраф Хакими поставиха основата за успеха им, докато Сака успя да намали резултата, но твърде късно, за да бъде решаващо.

Феновете на Арсенал могат да се утешат със силното представяне на звездите като Деклан Райс, Букайо Сака и Мартин Йодегард, както и с обещаващия талант на младия Майлс Люис-Скели. Но големият проблем остава – топ отборите печелят трофеи, а Арсенал не го е правил в последните години.

Липсата на нападател – голямата стратегическа грешка

Един от най-големите пропуски на Арсенал този сезон е неспособността да привлече класен нападател. През миналото лято клубът реши да не подписва с нов голмайстор, което в крайна сметка им костваше успех в големите мачове. В реванша срещу ПСЖ те се нуждаеха от завършващ удар, но такъв липсваше.

Бившият английски национал Матю Ъпсън коментира след мача: „Когато ПСЖ атакуват, усещаш, че ще вкарат гол. Арсенал нямат този завършващ инстинкт."

Ако Артета и Арсенал не намерят качествен централен нападател през следващото трансферно лято, те рискуват да продължат да чакат още дълго за успехите, които желаят.

Какво следва за Арсенал?

Вече е ясно, че мечтата за триумф в Шампионската лига ще трябва да почака. Сега приоритетът е да завършат в топ 5 на Висшата лига, за да гарантират ново участие в турнира догодина. Но това няма да бъде достатъчно, защото феновете искат повече – истински трофеи, които да докажат, че Арсенал отново е сред най-големите.

Микел Артета остава начело на тима, но натискът върху него ще се увеличава. Клубът има огромен потенциал, но само победи в решаващи мачове ще превърнат този потенциал в история, а не просто в „почти" постигнат успех.

Въпросът пред Арсенал вече не е „Как се подобряваме?" а „Как започваме да печелим?". Защото футболът помни само шампионите.