Над 5 часа свободно време дневно вреди на самочувствието и поражда угризения

Повечето хора отдавна вече не работят от сутрин до здрач без отдих и отпуск. Дори и 5-дневната работна седмица не задоволява мнозина – в някои страни се борят за 4-дневна.

Но научно изследване доказва, че въодушевлението и приповдигнатото настроение, свързани със свободното време, не траят дълго. После започва обратен ефект, съобщава Би Би Си.

"Много хубаво не е на хубаво. Това правило се отнася за много неща, включително и за часовете през деня, отредени за почивка - казва ръководителката на изследването Мариса Шариф, професор в университета на Пенсилвания. – Нашето проучване показа, че продължителното правене на нищо е пряко свързано с лошо състояние на духа. То възниква от липса на цели и чувство за непродуктивност", обяснява тя.

Шариф и колегите й са анализирали резултатите от два големи сондажа, в които са участвали общо 35 000 души. Няколко въпроса в анкетите са били свързани със самочувствието и удовлетворението на участниците от живота в контекста на свободното време. Резултатите показват, че чувството за благополучие расте със свободното време примерно до два часа. После доволството от живота започва да спада. Особено ниско е нивото му, когато безделието се проточи над 5 поредни часа.

Голямо значение има как точно хората прекарват незаетото с работа време, посочват авторите на изследването. Ленивото търкаляне в леглото с часове и въобще непродуктивно прекараният ден наистина са имали отрицателно влияние върху самочувствието на запитаните. Запълненото със социална активност време (например среща с приятели или посещение на фитнеса) не оказват такова лошо въздействие. В случаи, когато човек се види с изобилие от свободно време както при излизане в пенсия и напускане на работа, добре е да си поставя цели и да се заеме с различни занимания и хобита.

Според специалистите има два типа хора, за които проблемът със свободното време е стресиращ. Едните се стремят неистово да го оползотворят максимално, за да получат повече удоволствие, а това ги натоварва. Други гледат на почивката като на прахосани часове и дни. Това обикновено са хора с отговорности на високоплатени позиции, които смятат, че дори и с кратко отсъствие от работа губят контрол, влияние и пари.

Отношението към свободното време се е променяло през вековете, обяснява Би Би Си. В древна Гърция и Рим тежката работа се е вършела от робите, а за богатите свободата да не работят e била състояние на духа. Те са запълвали времето си със спорт, учене на музика и философия, дебати с равните им по статус. Още оттогава Dolce far niente става в Италия синоним за удоволствие сред заможните слоеве.

При настъпилата с времето промяна и работниците започват да гледат на свободното време като на начин да възстановят силите си за новия работен цикъл – процес, който се развива бързо във времената на индустриалната революция. Но в кръга на богатите семейства правенето на нищо и тогава продължава да бъде основно занимание.

Анат Кейнан, професор по маркетинг в Бостънския университет, отбелязва, че днес отново е настъпила промяна – липсата на свободно време е станала символ на висок социален статус. „В социалните мрежи  знаменитости се оплакват, че нямат личен живот и отчаяно се нуждаят от ваканция. А други гледат на безкрайния работен ден като на знак за успех", казва тя. И уверява, че единственият правилен начин и за едните, и за другите, е да почиват, като се отпуснат, без големи амбиции да оползотворят на макс свободните от работа периоди и без угризения, че като не работят, си губят времето.