Колко сол е твърде много?

20 January 2026
MenTrend.bg
Експертите на СЗО са пресметнали, че ако приемът на сол се намали дори само с 25%, могат да бъдат спасени приблизително 900 000 живота на страдащи от сърдечносъдови проблеми хора до 2030 г.  СНИМКА: ПИКСАБЕЙ
Експертите на СЗО са пресметнали, че ако приемът на сол се намали дори само с 25%, могат да бъдат спасени приблизително 900 000 живота на страдащи от сърдечносъдови проблеми хора до 2030 г. СНИМКА: ПИКСАБЕЙ

Солта е една от най-обичаните, но и най-противоречиви съставки в нашето хранене. През 2017 г. турският готвач Нусрет Гьокче, по-известен като Salt Bae, стана световна сензация с видео, в което театрално поръсва пържола със сол. Но зад тази културна мания стои един по-сериозен въпрос: защо продължаваме да консумираме толкова много сол, въпреки че науката от десетилетия предупреждава за рисковете? Натрият, основният елемент в солта, е жизненоважен за организма - той регулира водния баланс, подпомага преноса на кислород и хранителни вещества и позволява на нервите да провеждат електрически импулси. Но почти всички хора по света приемат значително повече сол, отколкото се препоръчва. Световната здравна организация съветва да не надвишаваме 2 г натрий дневно, което се равнява на около 5 г сол, докато в САЩ препоръката е 2,3 г натрий. Въпреки това средният прием в много страни е двойно по-висок, а глобално достига почти 11 г сол дневно. Само една четвърт от тази сол добавяме сами - останалата е „скрита" в хляб, сосове, супи, полуфабрикати и дори зърнени закуски. Допълнително объркване идва от факта, че етикетите често посочват съдържание на натрий, а не на сол, което кара хората да подценяват реалния прием.

Научните доказателства за вредата от прекомерната консумация са силни. Твърде много сол кара тялото да задържа вода, което повишава кръвното налягане. Продължителното високо кръвно налягане уврежда артериите и увеличава риска от инсулт и сърдечни заболявания. Според СЗО прекомерният прием на натрий причинява близо два милиона смъртни случая годишно. Мета-анализи показват, че допълнителни 5 г сол дневно увеличават риска от сърдечносъдови заболявания с 17% и риска от инсулт с 23%. Обратното също е вярно: намаляването на солта води до спад в кръвното налягане. В Англия например понижаването на средния прием с 1,4 г дневно е свързано с 42% по-малко смъртни случаи от инсулт и 40% по-малко смъртни случаи от сърдечни заболявания. Клинично проучване от 2023 г. показва, че само една седмица на ниско-солна диета има ефект, сравним с медикамент за хипертония.

Но въпреки силните доказателства, темата остава спорна. Някои учени твърдят, че твърде ниският прием на сол може да бъде също толкова рисков, колкото и прекомерният, и че съществува „златна среда" - между 3 и 6 г сол дневно. Тези твърдения обаче са силно критикувани заради методологични слабости, неточни измервания на приема и потенциални конфликти на интереси. Много от тези проучвания използват еднократни тестове на урината, които не са надеждни, вместо златния стандарт - 24-часово измерване. Въпреки това подобни изследвания често попадат в заглавията и създават объркване сред хората.

Допълнително усложнение е, че чувствителността към сол варира между отделните хора. Етнос, възраст, тегло, здравословно състояние и фамилна история на хипертония влияят върху това как тялото реагира на натрия. Някои хора са по-податливи на повишаване на кръвното налягане, докато други реагират по-слабо. Това обаче не променя факта, че в световен мащаб повечето хора приемат твърде много сол, а много малко - твърде малко.

Експертите са единодушни, че най-ефективният начин за намаляване на солта е промяна в хранителната индустрия, а не само индивидуални усилия. 

Въпросът дали здравословният начин на живот може да компенсира високия прием на сол остава отворен. Някои специалисти смятат, че активността и добрата диета могат да смекчат вредите, но други подчертават, че солта има директен ефект върху кръвното налягане, който не може да бъде напълно неутрализиран.

Ключови думи

Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/