Маратоните и психичното здраве: кога бягането престава да е полезно

Бягането отдавна е символ на здравословен начин на живот. То носи усещане за свобода, подобрява физическата издръжливост и често предизвиква - еуфория, която повдига настроението и изостря ума. Но ново изследване поставя под въпрос дали прекомерното участие в маратони наистина е толкова благотворно за психиката. Оказва се, че когато човек премине границата на разумното натоварване, ефектът може да бъде обратен - вместо защита срещу тревожност и депресия, многократните маратони могат да увеличат уязвимостта към тях. 

Учени от Trinity College Dublin и University WSB Merito Gdansk решават да проучат именно този въпрос. Докато физиологичните ползи от бягането са добре документирани, психологическите последици остават сравнително неизследвани. Затова екипът публикува своите резултати в списание Acta Psychologica, като акцентира върху връзката между честото участие в маратони и психичното здраве.

В проучването участват 576 опитни бегачи от 22 държави на шест континента. Средно всеки от тях е пробягал впечатляващите 146 маратона. Средната възраст на участниците е 54 години, а 56% са мъже. За да се измерят нивата на депресия и тревожност, доброволците попълват стандартизирани въпросници.

Резултатите показват, че макар бягането да носи редица физически ползи, прекомерното участие в маратони не е непременно щит срещу психични проблеми. Напротив – при някои бегачи то може да се свърже с по-високи нива на тревожност и депресивни симптоми.