Прекаляването с протеин може да понижи тестостерона

В света на здравето и фитнеса протеинът е на пиедестал - и с право. Той е жизненоважен за здрави кости и тъкани, подпомага растежа и възстановяването след тренировки и травми, и играе ключова роля в редица процеси в организма - от транспортирането на кислорода до производството на хормони.

Но ново проучване предупреждава, че преследването на екстремно високи количества протеин може да има и обратен ефект.

Метанализ на вече съществуващи проучвания установява, че при мъже, които консумират много високи количества протеин, нивата на тестостерон могат да спаднат с до една трета. Намалението не се наблюдава само в покой, а и по време и след тренировка. В едно от изследванията участниците на диета с много висок протеин имали с 16-17% по-нисък тестостеронов отговор след физическо натоварване - фактор, който може да повлияе негативно на представянето, растежа и възстановяването.

Защо се случва това?

Според учените причината може да е свързана с повишеното количество азот, което тялото трябва да обработи при излишък на протеин. Организмът има лимит на протеиновата преработка, преди да се претовари т.нар. уреен цикъл - процесът, чрез който се изхвърля азотният отпадък от метаболизма на протеините.

Изследването предполага, че тялото умишлено понижава тестостерона (който, според данните, потиска уреения цикъл), за да улесни обработката на излишния протеин.

Колко е „много висок" прием?

Авторите на анализа определят категориите така:

Много висок: над 3,4 г протеин на килограм телесно тегло дневно

Висок: 1,9–3,4 г/кг/ден

Умерен: 1,25–1,9 г/кг/ден

Нисък: под 1,25 г/кг/ден

Значителен и постоянен спад на тестостерона се наблюдава само в категорията „много висок".

Тъй като обичайният прием на протеин при повечето хора е далеч под тези екстремни стойности - дори при активно трениращи - няма повод за тревога. Но за онези, които експериментират с крайни количества протеин (понякога и заради социални мрежи), науката подсказва, че това може да саботира тренировките, вместо да ги оптимизира.

Тъй като проучванията са с малък брой участници и краткосрочен фокус, са нужни още изследвания, за да се потвърдят дългосрочните ефекти и точните механизми.