10 неща, които всеки мъж трябва да направи след лоша раздяла

Блокирай бившата си. Сега.

Раздялата боли. Това е неизменна част от живота и няма значение дали я очакваш отдавна или идва като гръм от ясно небе, дали ти си този, който е сложил края, или си този, който е бил оставен. В момента на болката може да ти се струва невъзможно да продължиш напред, но времето и правилният подход могат да върнат равновесието ти. Оставането в състояние на самосъжаление само ще удължи страданието, докато приемането на случилото се и изграждането на нови навици ще те приближат до възстановяването. 

Първата и най-важна крачка е да признаеш, че не си добре. Потискането на тъгата не я премахва – тя остава скрита, но расте и един ден избухва. Социалните нагласи често внушават, че изразяването на чувства е слабост, но в действителност е признак на зрялост. Болката от загубата е нормална, независимо колко дълга или кратка е била връзката, и признанието ѝ е началото на оздравяването.

Спреш ли да обвиняваш себе си, ще отвориш пространство за излекуване. Раздялата рядко е резултат само от един човек – често времето, обстоятелствата или готовността за сериозна връзка са решаващи. Промяната на историята, която разказваш на себе си, ще ти помогне да възстановиш вътрешния баланс.

В първите седмици дистанцията е твой съюзник. Блокирането на бившия партньор в социалните мрежи не е акт на отмъщение, а начин да предпазиш себе си от постоянни спомени, които отварят раната отново и отново.

Полезно е и да запишеш какво се е случило, какво е било добро и какво – не, както и уроците, които си взел. Така ще превърнеш преживяното в ресурс, а не в тежест. Психологът и специалист по връзки д-р Гари Левандовски препоръчва писането. „Отделяй по 30 минути на ден, за да напишеш защо се е разпаднала връзката, какво сте направили и двамата погрешно, какво повече няма да допуснеш," казва той. Според негови изследвания хората, които насочват писането към положителното – свободата, опита, уроците – се чувстват по-спокойни и по-уверени.

Не се изолирай. Потърси приятели или специалист, с когото можеш да споделиш мислите си – това е знак на сила, а не на слабост. Внимавай обаче разговорите да не се превърнат в постоянни обвинения към бившия.

Не посягай към алкохола и безразборното забавление като бягство. Мигновеното „анестезиране" на болката може да те остави още по-празен отвътре. Дай си време да скърбиш, както би го направил при всяка друга загуба.

Излизането сред природата и движението на открито носят успокоение и освобождаване на съзнанието. С времето ще започнеш да гледаш на раздялата като на урок – не като на пропиляно време, а като на опит, който те е оформил. Всеки момент, добър или лош, изгражда по-зряла и осъзната версия на теб самия.

Ан Гилбърт, доктор по медицина, психиатър и специалист по поведенческо здраве в Indiana University Health, казва, че най-разумният ви ход е да се откажете рязко, но ако имате общи деца, това може да не е вариант. В такъв случай „започнете да се отнасяте към бившия си партньор като към приятен съквартирант", казва Гилбърт. „Направете всичко възможно да установите граница и бъдете емоционално отделени. Поддържайте разговорите сърдечни, делови и кратки и не реагирайте на (тяхната) реакция."

Няма магическа формула за това колко време трябва да отнеме, за да се преодолее раздяла; то варира за всеки и ще разберете веднага щом стигнете дотам. Но когато се почувствате готови да се върнете в света на запознанствата, не се оплаквайте от бившия си партньор на някой нов.