Дейвид Култард разкри битката си с булимията по време на кариерата си във Формула 1

Култард разкрива как натискът да се храни леко за състезания е довел до години на хранителни разстройства

В много спортове, включително конна езда, гимнастика, бокс, а и Формула 1, теглото на спортиста може да играе решаваща роля за постигане на успех. В моторните състезания има строго определено минимално тегло за пилота и болида, като разпределението на допълнителното утежнение („баласт") позволява оптимизация на баланса и управляемостта на автомобила. По-тежкият пилот обаче може да компрометира скоростта на болида в обиколките.

Шотландският пилот Дейвид Култард, който се състезава във Формула 1 15 години за Williams, McLaren и Red Bull, печели 13 индивидуални победи и допринася за две титли при конструкторите. Но пътят му към върха на моторния спорт не е бил лесен. Той открито признава борбата си с телесна дисморфия и булимия – проблеми, които описва като „необходимо зло", за да бъде конкурентоспособен.

 „Ако кантарът показваше с половин килограм над нормата – това щеше да повлияе на представянето ми," споделя Култард в подкаста High Performance. „Като тийнейджър се теглех по два пъти на ден – сутрин и вечер – за да следя средното си тегло. От няколко дни преди състезанието можех да преценя дали съм в нужния диапазон."

Култард е бил по-висок от средното за своето поколение пилоти, което усложнявало спазването на изискванията. В ранните години на картинга, когато е бил на 11, е трябвало да добавя баласт, състезавайки се срещу пораснали мъже. Но когато е достигнал 15–16 години, теглото му вече е било проблем – правилата още са отговаряли за дете, а той вече е израснал.

 „Никога не обсъждах това с никого – просто знаех, че ако съм над нормата, вечерята ми няма да остане вътре в мен", признава Култард.

За него контролът върху теглото не е бил свързан с външен вид, а с ефективност и резултати. „Всичко се свеждаше до това да нямам недостатък", казва той. „Ако си над нормата – губиш конкурентно предимство."