Тихият ръст на булимията при мъжете
Смята се, че през последните години броят на случаите сред момчетата и мъжете се е удвоил. Но тъй като заболяването твърде често се отхвърля като „женски проблем", хиляди хора избягват да се лекуват или не желаят да потърсят помощ
Ако прегледаме всички статии, посветени на "тревожното нарастване на хранителните разстройства", регистрирани през последните години, ще забележим една обща тенденция. Почти винаги изображенията са на слаби, бледи млади жени, въпреки факта, че около една четвърт от хората, засегнати от тях, са мъже.
Това число се удвоява при случаите на булимия - душевен проблем, който се характеризира с повтарящи се епизоди на преяждане, последвани от компенсаторно поведение, като самоналагане на повръщане, злоупотреба със слабителни средства или прекомерни физически упражнения, познато още като прочистване. В миналото тя привличала по-малко медийно внимание, отколкото анорексията. Булимията по-трудно се открива, дори сред жените. Затова мъжете, страдащи от нея, могат да изглеждат почти невидими.
Каролин Майор е съветничка по телефонната линия за помощ на водещата британска благотворителна организация за хранителни разстройства Beat. Според нея обажданията от мъже са се увеличили, особено сред страдащите от булимия и разстройства, свързани с преяждане.
"Наблюдава се ръст на обажданията, свързани с булимия, от мъже в сферата на фитнеса и бодибилдинга", отбелязва съветничката.
От 96 473-те разговори за подкрепа, предоставени от Beat между април 2022 г. и март 2023 г., 10 612 обаждания са от мъже - два пъти повече от регистрираните между 2019 и 2020 г. Това е в съответствие с данните на Кралския колеж на психиатрите, чийто анализ на данните от болниците през 2015/16 г., сравнени с 2020/21 г., показва, че броят на момчетата и мъжете, приети за лечение на хранителни разстройства, се е увеличил със 128%.
Тези данни отразяват само лицата, които имат волята да заявят за проблема си.
"Самото естество на булимията, която не води непременно до загуба на тегло, я прави трудна за откриване. Тя е може би най-потайното психично състояние, поради което е изключително трудно за диагностициране", казва Чукуемека Нвуба (известен още като д-р Чукс), автор на книгата "Хранителните разстройства не дискриминират".
Възможно е много мъже да неглижират или да избягват да говорят за заболяването си, защото може да не се чувстват, че се намират в безопасно пространство, където да бъдат напълно прозрачни с емоциите си. За тази социална стигма не помага и фактът, че хранителните разстройства все още са свързани с пола.
"Исторически погледнато, мъжете са много по-слабо представени в изследователските опити, медийното представяне и разработването на начини за лечение", казва Кери Флеминг, ръководител на отдела за защита в Beat.
Според проучване, направено от организацията през 2023 г., повече от половината мъже с хранителни разстройства никога не са получавали лечение.
Защо толкова много представители на силния пол попадат в непреодолимия цикъл на булимията?
Трудно е да се разбере дали тези, които стоят зад статистиката, изпитват ранните симптоми на болестта, или става дума за случаи от миналото, които най-накрая се регистрират в системата на здравеопазването.
В едно изследване 59% от мъжете заявяват, че са се чувствали несправедливо осъждани въз основа на физиката си. Така нареченият "стандарт за супергерой" означава, че много от тях изпитват натиск да се стремят към идеализирани образи на изключителна мускулатура. Един от всеки трима от анкетираните в анализа, признава, че понякога компенсира приема на допълнителни калории с пречистване или свръхнатоварване. Това не означава, че всички булимици са пристрастени към външния си вид. Погрешно е схващането, че страдащите са обсебени от това да не бъдат сметнати за дебели. Подобно на повечето психични разстройства, булимията се основава на преплитане на дълбоко вкоренени психологически, биологични и социокултурни фактори. Не съществува една-единствена причина.
Пред Men's Health трима мъже разказват за проблемите си с булимията.
"Не го виждах като проблем. Дори не знаех какво е булимия", казва Съни Пател на 38 години, консултант по здравословен начин на живот.
"Произхождам от стабилно и любящо семейство, но също така съм второ поколение емигрант, израснал в общинско жилище в гр. Валшал, Великобритания. В училище ме тормозеха заради това, че съм мургав, беден и с наднормено тегло. Вътрешно се борех със сексуалността си. Така че непрекъснато търсех признание - от моето семейство, от обществото, от самия себе си, и това се отрази зле на психическото ми състояние", разказва британецът от индийски произход.
"Булимията започна, когато бях на 15 години. Осъзнах, че западното общество смята за приемливи само определени типове тела, докато индийската традиция гласеше: "Трябва да получиш университетско образование, да си купиш жилище, да се ожениш за добра жена, да имаш деца - но тези неща ще се случат само ако изглеждаш добре". Освен това се свързах с хиндуистките си корени и открих религиозното постене. То ми даваше утвърждаване и обичах, когато родителите ми гордо заявяваха: "Нашето момче пости всяка събота в чест на Боговете". Скоро започнах да постя всеки понеделник, четвъртък и събота", продължава той.
"Храната ме успокояваше; родителите ми имаха будка за вестници, така че винаги бях заобиколен от закуски. В дните, в които не се ограничавах, започвах да се тъпча с храна, която ми доставяше удоволствие, така желания допаминов удар. Един ден преядох толкова много, че ми стана лошо и повърнах - и това беше моят "а-ха" момент. Можех да ям до насита, да получа това опиянение, а след това да се "прочистя". След всяка семейна вечеря си намирах извинения, за да отида до тоалетната под предлог, че ще си мия зъбите, а всъщност насила повръщах храната, която току-що бях изял. Лъжех, за да не тревожа семейството си", споделя Съни.
"Булимията остана постоянна част от моя живот през следващите няколко години, както и комплексите с формата на тялото ми. Бях обсебен от недостатъците си. Бях тийнейджър в ерата на Дейвид Бекъм - когато всичко се свеждаше до това да си слаб и мускулест. Отслабнах и комплиментите ме окуражаваха. Прочиствах се всеки ден. Булимията така се беше вкоренила в ежедневието ми, че не я възприемах като проблем. Честно казано, дори не знаех, че съществува определение за моя навик. Просто си мислех, че той е нещо специфично за мен", обяснява той.
"Един ден си бях вкъщи и припаднах в кухнята.
Ударих си главата в готварската печка. За щастие родителите ми бяха там. Като се свестих им казах, че съм се задавил с нещо, но всъщност ми призля, защото се замайвах всеки път, когато се изправех. Причината поради която спрях булимията през 20-те ми години беше обстоятелствена. След като отидох в университета живях в общежитие. Прочистването беше нещо, което винаги съм правил в уединението на дома си, така че обществените тоалетни не бяха опция. Разбира се, общуването с нови приятели често се въртеше около храната, така че преяждането ми започна отново, но този път нямаше безопасно място, където да ходя и да повръщам. "Качваш малко килограми. Мислил ли си си да започнеш фитнес?" - невинно отбеляза един ден член на семейството ми. Останалата част от времето ми в университета беше белязана от обсебващи упражнения, които смятах за здравословни, но всъщност просто бях заменил един демон с друг", добавя Съни.
"През октомври 2022 г., когато четиригодишната ми връзка се разпадна, отново се върнах към булимията. Бях депресиран и повръщането ми даваше възможност да се освободя. Не излизах от вкъщи, което повлия и на кариерата ми, не се разпознавах в огледалото. Един ден се обадих на най-добрата си приятелка и й казах, че хранителното ми разстройство се е върнало. Тя ме слушаше, докато говорех с часове. Булимията не спря веднага, но само знанието, че има някой, който ме слуша, ми даде тласъка, от който се нуждаех, за да потърся терапевтична помощ. Сега мога да кажа,
че съм мъж, който живее с хранително разстройство, и се чувствам комфортно с това.
Знам, че вероятно ще има моменти, в които може би ще се върна към прочистването. Но поне засега съм в светлината, а не в тъмнината."
"Към булимията ми се отнасяха като лош навик, сякаш можех във всеки един момент да се измъкна от нея", казва Джеймс Даунс на 34 г.
"Откакто бях на 15 страдах от анорексия и след няколко години под съмнителните грижи на екип за интензивно психологично лечение започнах да наддавам тегло. Прочистването беше нещо, което вече познавах. Но когато започнах да ям повече, осъзнах, че колкото повече ям, толкова по-лесно мога да повръщам. Тогава започна цикълът на преяждане и прочистване", разказва Даунс.
"Разказах на екипа от психолози, който се грижеше за мен, за преяждането, но то не беше сметнато за проблем. Казваха ми: "Това е просто анорексия, вероятно ядеш нормално" или "Гладувал си шест години, така че със сигурност имаш голям апетит". Разбира се, отчасти имаше някаква истина в техните думи, но това, което ядях, не беше нормално количество; то беше много повече, отколкото всеки човек би трябвало да консумира за един ден", поясни той.
"През следващите години
булимията се отрази на живота ми по безброй начини -
връзки, университет, работа, толкова много неща, които не можех да направя, защото бях твърде зле. Родителите ми се чувстваха напълно безнадеждни, защото нямаха никаква професионална помощ, с която да ми помогнат", добави Даунс.
"Чувствах се изключително изолиран, защото никога не ми бяха казвали, че булимията може да се случи на човек като мен - на мъж. След Бристол се върнах в къщата на родителите ми в Уелс и най-накрая получих някакво полезно лечение, но то беше предвидено предимно за жени - стаите в лечебния център бяха боядисани в розово, а възглавниците бяха розови и с цветя. По принцип нямам проблем да съм в по-женствена среда, но ако бях влязъл там като някой професионален спортист, търсещ помощ, щях да почувствам, че това не е място за мен. Наистина, всички услуги, в които съм бил, са били насочени към жените. Цялата литература, която ми даваха беше предвидена за тях. В нея липсваше информация и примери за мъжете страдащи от булимия. Нямаше абсолютно нищо, което да е свързано с това как заболяването се отразява на мъжкия организъм", възмущава се той.
"За сега не съм успял да се излекувам от булимията. Всъщност последните 12 месеца бяха едни от най-лошите в живота ми. Тъпчех се с вредна храна без да спра по 12 часа на ден, а след това повръщах докато не я изхвърля цялата от организмът си. Имаше моменти, в които харчех по 100 паунда на ден само за бърза храна от приложения за доставки до дома. През този период бях приеман в болница 20 пъти заради дисбаланс на електролитите в тялото ми, причинен от повръщането.
Докторите ме предупредиха, че сърцето ми може да спре всеки момент,
ако не спра да повръщам. Въпреки това продължавам да се боря и се надявам, че ще преодоля булимията", завършва разказа си Даунс.
"Повръщах толкова много, че наранявах органите си", твърди Че Линго - 31 годишен рапър от Лондон.
"В училище ме тормозеха заради теглото ми. Тормозът не спря, докато не навърших 17 години, когато започнах да се занимавам с бокс и да тренирам. Влязох в отлична форма и фитнеса, както и музиката, станаха важна част от живота ми. Едва в средата на двадесетте си години се погледнах в огледалото и харесах това, което виждах", признава Линго.
"По време на пандемията, когато излязохме от първота изолация, прекарах много време навън, играейки баскетбол. Един ден докато дриблирах, усетих, кракът ми да изпуква. В болницата ми казаха, че съм скъсал ахилесовото си сухожилие и че ще ми трябват шест месеца, за да се възстановя. Тогава започна всичко. Почти не можех да ходя. Не можех да тренирам. Беше труден период, утежнен от факта, че скърбях за баба ми, която загубихме през 2020 г. поради белодробни усложнения. Не след дълго започнах да се тъпча и да се прочиствам", продължава той.
"По онова време не осъзнавах какво се случва. Бившата ми приятелка ме попита дали нещо не е наред, а аз просто казах: "Мисля, че може би имам непоносимост към нещо, но не знам какво е то. И аз си повярвах на лъжата. В най-лошия момент на булимията отивах да повръщам след всяко хранене.
Пречиствах се, защото наистина не бях доволен от начина, по който изглеждах,
защото през последните шест месеца бях напълнял с тревожни темпове. Не можех дори да си спомня какво съм ял предния ден, защото се бях натъпкал толкова много. Бях купил толкова много храна, бях похарчил толкова много пари", добавя Линго.
"Признах на приятелката си: "Имам проблем. Мисля, че имам булимия. Тя го прие и ми каза, че не ме съди за това. И така, започнах да споделям на роднините си за борбата ми с булимията. Обаче те нямаха емоционалната подготовка, за да ми помогнат. Това е така, защото в чернокожата общност не е прието да се говори много, много за психически проблеми, особено ако си мъж. Единственият човек, на когото не можах да се накарам да кажа, беше майка ми, това щеше да е твърде трудно за нея", разказва рапърът.
"Затова в последния си албум Coming Up For Air пиша за борбата си с психичното здраве. Никога не съм търсил терапия; музиката беше тази, която ме спря да се пречиствам. Полагам такива усилия да се вглеждам в себе си, когато правя музика, и именно този мисловен навик ми помогна да призная, че съм имал булимия. Но е важно да спомена, че това е специфично за мен и винаги трябва да търсите професионална помощ, ако изпитвате някакъв душевен проблем. Никой не се замисля за хранителните разстройства при мъжете. В популярната култура и в разговорите за психичното здраве никога не съм чувал някой да говори за нас. Затова си казах, че съм минал през това, така че ако някой най-накрая ще започне разговора за булимията при мъжете, аз трябва да съм този някой", завършва Линго.
