Нидерландец събира най-голямата колекция стари български килими - 900, мечтае да са в музей в Търново
- Якоб ван Бейлен показва 53 от тях в Париж
- Преди 124 г., когато френската столица пак е била домакин на олимпиада, наши килими са обирали медали край Сена
124 г. след като български килими превземат Париж, автентични произведения на майсторите килимари от края XIX век отново ще бъдат изложени във френската столица. Голямата изложба на килими от Чипровци, Котел и отвъд ще бъде открита на 18 април в Българския културен институт в Париж и ще остане до 7 юни.
Те са от сбирката на най-големия колекционер на нашенски килими - нидерландеца Якоб ван Бейлен, който от години живее във Велико Търново и дори бе член на общинския съвет в предишния мандат.
Посетителите на изложбата "Истории в цветовете. 350 години килимарска традиция" ще могат да разгледат и специален каталог с най-красивите образци от личната колекция на нидерландеца.
Те показват развитието на дизайна и орнаментиката през 350-годишната история на българското килимарство.
Специалното в колекцията е, че наред с килими от добре познати центрове на килимарството като Чипровци, Пирот и Котел, тя показва и много рядко срещани експонати на молитвени килими от селата в Шуменско.
"В този период - 1850-1870 г., Пирот е част от българската земя в Османската империя и затова те пак са български килими, няма спор", подчертава дипломатично Якоб.
900 са килимите в неговата колекция и изборът на 53 от тях, които да бъдат показани в Париж, не бил никак лесен.
"Аз исках да представя най-старите и най-ценните, но по тях има много "рани" - 150-годишни са,
как един дядо или баба на 100 г. да няма рани?
Десислава Бинева, директор на Българския културен институт в Париж, обаче казва: "Моля те, само здрави." Затова не беше лесно да ги подбера", разказва колекционерът.
Искал да има широка палитра от багри, защото много от тях са в червени нюанси, а той се стреми да покаже цялата прелест на автентичните постелки в първата си изложба в чужбина. Тя се случва малко повече от век след първото участие на българските килимари в световно изложение в Париж.
Каталог от World Expo in Paris от 1900 г. разкрива, че български производители на килими са получили няколко награди за майсторството си.
"България е имала много красив павилион на брега на Сена и е била много добре представена. На този панаир също са излагали котленски и чипровски килими.
Един от село Копиловци, до Чипровци, е взел златен медал, два сребърни медала е взел Христо Балабанов, известният котленец", разказва Ван Бейлен.
Подчертава още едно интересно съвпадение - през 1900 г. Париж бил столица на олимпийските игри.
"И сега - 124 г. след голямата изложба в Париж, пак има олимпийски игри и пак ще има котленски и чипровски килими от същия период - около 1900 г.", вълнува се 75-годишният нидерландец.
Към експозицията в печат е и специален каталог, в който ще бъдат включени повече от килимите на Якоб - 87. Луксозното издание ще показва и уникалните орнаменти, криещи специфични кодове от народното изкуство.
"Това не беше най-трудното, защото миналата година правих голям проект, 3 години и половина две професионални фотографки от София и Казанлък снимаха килимите в ротондата на изложбените зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново", разказва той. За снимките бил изграден мост, висок 4,5 м, със специално осветление.
Казва, че попаднал във вълшебния свят на български багри и шарки, когато преди 15 г. купил първата си къща у нас, в Котел.
"Първата ми къща бе съседна на Музея на котленските килими - на 100 метра от ТПК "Котленски край", където последните 3 жени още тъкат. Къщата ми беше стара, чорбаджийска, в която преди е живял партиен секретар. Затова бе много добре запазена.
Имаше снимки с бай Тошо (Тодор Живков)", смее се Ван Бейлен.
Къщата, в която през 1888 г. е роден икономистът проф. Димитър Добрев, сред основателите на УНСС, имала 8 стаи с дървен под и много коридори. Новият собственик решил, че ще е по-добре във всяка стая да има хубав котленски килим.
"Когато местните хора разбрали, че аз може да изкупя килимите, започнаха да ми носят много. Преди 15 г. Котел официално беше най-бедната община, но хората имат килими вкъщи. Скоро във всяка стая имах по 4-5 един върху друг. Така започнах", говори увлекателно чужденецът.
Котленските килими, за разлика от чипровските и пиротските, са тъкани за вкъщи, останалите са правени с цел продажба.
"Една стара тъкачка ми каза: "Как може да постиламе килими, в нашите къщи беше кално, не става". Котел обаче тогава бил много богат, сега е коренно различно", сравнява той.
Големите чорбаджийски къщи били на два, дори три етажа. В края на XIX век имало половин милион овце из Добруджа и Делиормана, но вълната отива до Котел и цялата индустрия там е била тя да се обработва.
Абаджиите тъчели на ръка плат за турската войска. Затова били освободени от данък и са станали много богати
"И оттам този чорбаджия ходи през Анадола до Йерусалим да стане хаджия. В Анадола килимарството има традиция повече от 1000 г. и тези хора, които пътуват, разбират от тъкане, защото целият град Котел тъче. Сигурно оттам е внесена традицията, защото орнаментиката е повече източна. Има и друга теория от БАН, че първят стан идва от Грузия", разказва Якоб.
"Затова има много дълги надписи с имена и години. В Котел са намерени повече от 100 ясно датирани килима, докато чипровските и от Пирот почти никога нямат такъв надпис. От 1892 г. е първата фабрика за килими в Котел, но отново технологията е била ръчна", добавя колекционерът.
Обяснява четирите основни стилове на българските килими - най-старите, документирани от края на XVII век, са наричани бакамски. Има няколко от тях в колекцията му.
Вторите светът нарече Шехиркьой килими от старото име на Пирот в османските времена. Пиротските и чипровските килими са много известни до Виена и Германия.
"Много качествени и по-добри от турските, които са най-известни.
Цял свят сега нарича това Шехиркьой, а това са
пиротски, чипровски и самоковски килими
Затова аз искам да се посочва Северозападната българска школа за килими, т.е. ще опитам малко да коригирам терминологиите", казва Ван Бейлен.
Третата школа е за котленски и сливенски килими, които се изработват по друга техника. И последната е наречена Манастер - почти непозната у нас и е вид молитвени килими.
"Те са характерни за Шуменско. Тъкани са от местното турско население. В Битоля ги правят също. Изработват се на възли и са дебели като персийските", разкрива още детайли нидерландецът.
Якоб вече е показвал своите килими в три големи изложби. Първата бе преди 5 г. във Велико Търново, втората - в Котел, в парк "Изворите". Третата беше в Ловеч - в художествената галерия и 6 битови къщи. Има и няколко по-малки, но Париж е специално място за дебюта му зад граница.
75-годишният нидерландец има мечта да направи музей на българските килими във Велико Търново.
"Трябва да бъде в по-голям град, където има много туристи, защото чужденците също много харесват този занаят и народните изкуства", казва той.
Трябва му и огромна сграда, хубаво, ако е точно до друга забележителност с голям поток от туристи. Вече е набелязал подходящи, а за осъществяването на плановете му се подготвя и регистрацията на фондация.
"Кой не е разочарован от българската политика", отвръща първият чужденец в местната власт у нас на въпроса приключил ли е с политиката.
"Аз съм out of the box thinker. Извън "кутията" съм и не искам да живея в собствен балон. Затова винаги гледах и другата страна, какво ще кажат опонентите.
Но мнозинството гласува по команда. Не възприеха нестандартните ми идеи", е равносметката на Ван Бейлен.
Последно предложил декларация за почтеност на съветниците, но казва, че само петима от новия общински съвет са я подписали.
"Няколко искаха да подписват пред камери по време на предизборната кампания, да правят снимки. Но аз отказах, за да не ползваме това като агитация. След това ми ги върнаха обратно без подпис", усмихва се Якоб.
Коментари