Зелената мумия (Откъс)
Откъс от “Истории от ръчния багаж” – първата книга на журналиста Георги Милков
Преди време ми попадна една стара фотография на Тодор Живков и неговия добър приятел Агостино Нето – първия президент на Ангола.
Нето умира на 10 септември 1979 г. в Москва от цироза и по стар съветски обичай е балсамиран, както се полага на марксист от неговия мащаб. В Ангола започва строежът на футуристичен мавзолей. Мястото няма нищо общо с типичната за целта архитектура, наложила се в СССР, България, Виетнам и Китай, а по-скоро наподобява космодрум с ракета, готова за изстрелване.
Проблемът обаче не е в сградата, а в мумията, която въпреки процедурите започва да позеленява.
Прословутата съветска балсаматорска школа, из чиито формалинови вани са киснали такива знаменити трупове като Ленин, Сталин, Георги Димитров, Клемент Готвалд и Хо Ши Мин, претърпява грандиозен провал с другаря Нето. Обяснението е в пигментацията на чернокожия вожд. (След години това ще се случи и с Форбс Бърнхам – президент на Кооперативна република Гвиана.)
С всеки следващ все по-отчаян опит на грижовните патоанатоми да постигнат някакъв компромисен резултат, тялото на анголския лидер придобива все по-зелен оттенък, докато накрая не избива в една категорична резеда. Безсилни да решат проблема с пигмента, те накрая вдигат ръце, запечатват лидера на анголската революция в една херметична капсула и го изпращат в Луанда с инструкциите да не бъде отварян за нищо на света. Поради тази причина Агостино Нето е изложен в затворен саркофаг в мавзолея, който наподобява огромна космическа совалка, готова за изстрелване в Космоса.
През ноември 2019 г. отидох в Луанда, за да разгледам това прелюбопитно място. Впечатлен съм още докато вървя натам, давайки си сметка какво огромно чудо стърчи на хоризонта. Преди входа ме посреща една драматична статуя на слон, който е коленичил пред паметта на анголския лидер с горестно развят хобот. Точно както е казал поетът: “Него жалеят земя и небо, звяр и природа...”.
Купувам си билет и влизам с нетърпение. Вътре цял час обикалям сам по етажите, защото очевидно съм единственият посетител. Накрая в сумрака на приземието се озовавам пред една леко открехната врата. Поглеждам плахо вътре и що да видя – точно срещу мен стъклен саркофаг, а в него ковчег. Затворен, разбира се.
В мавзолея са запазени някои от вещите на Агостино Нето – куфари, фуражки и рубашки, както и цялото обзавеждане от кабинета му. Също и ордените, сред които Димитровска награда и Орден Тодор Живков (така пише). Има кът с интересни фотографии на Нето с известни световни лидери – Фидел Кастро, Че Гевара, Мобуто, Мугабе и прочее политическа фауна от 70-те години. Изненадващо или не, най-видно е окачена снимка на анголския президент с Тодор Живков в резиденция “Бояна”. Тя е и най-голямата сред всички.
Няма Брежнев, няма Тито, бай Тошо е номер 1. И тъкмо да ме обземе неочаквана национална гордост, гледам, по-надолу още една снимка от България. Агостино Нето върви до жена в бял шлифер, която първо взех за Людмила Живкова, но като се загледах, установих, че е Дража Вълчева – министър на народната просвета по онова време. Вляво запеленговах незабравимата физиономия на Пеко Таков, тогава все още неразжалван член на Политбюро, а вдясно – шефът на държавния протокол Борис Джибров.
Всичко прекрасно, обаче под снимката пише, че посещението е в съветска република, сега част от Русия. Направо неочакван удар! Напуснах това забележително място с много смесени чувства.
Историята на зелената мумия обаче има продължение в друга неочаквана посока. Години наред едно българско момиче на име Михаела Маринова търси начин за ДНК експертиза, опитвайки се да докаже, че Агостино Нето е не само баща на независима Ангола, но и неин биологичен родител. Между 13 и 19 юли 1973 г. Нето е в България, от която по това време получава помощ и подкрепа за Народното движение за освобождение на Ангола. Настанен е в хотел “Рила” в София. По време на краткия си престой има контакт с жена, която следващата година ражда момиченце. Бебето е оставено в сиропиталище. Години по-късно, когато Нето вече е добил световна слава и е станал държавен глава, майката намира изоставеното си дете, за да каже кой е баща му. През 90-те години Михаела се вижда с разни официални представители от Ангола, докато е в България, после се жени за зимбабвиец и отива да живее в Хараре, където осъществява и първите контакти със семейството на Агостино Нето. Среща се с Рут Нето – сестрата на анголския президент, и с една от дъщерите му – Ирене Нето. Както обикновено става в такива случаи, фамилията е разделена в отношението си към нея. Освен че прилича на най-малката дъщеря на покойния анголски президент, Михаела има и характерна физическа особеност, заради която някои от членовете на семейството нямат нужда от повече убеждаване.
Съпругата на Нето обаче е против да се правят тестове или въобще да се коментира темата. Михаела се мести да живее в Лондон, където след време отново има контакт с членове на семейството.
Там вече прави ДНК тест, ползвайки материал от Жилберто Мариано Агостино Нето Кардозо – племенник на покойния президент. И резултатът е с много голям процент на съответствие.
Сигурно най-достоверен би бил, ако се вземе материал от зелената мумия, но това е немислимо по разбираеми причини.
Коментари