Амазонката Донка участва в чета, бие се в две войни и стига до подофицер
Годината е 1885-а. Княжество България и Източна Румелия са обявили пред света съединението си в едно Царство България. Обявена е Сръбско-българската война, която ще стане първата и единствена спечелена война от царството.
Светът е в подем, в очакване на новия двайсети век, който всички вярват, че ще бъден златен. Луи Пастьор открива ваксината срещу бяса, макар името му да се свързва повече с термина "пастьоризиране", което всъщност е едно обикновено варене, целящо да подобри трайността на френската бира, процес, който германците използвали далеч преди откриването му. Марк Твен издава романа си за Хъкълбери Фин, изнамерен е и първият гумен презерватив. Последното позволява да се открие пътят на еманципацията. Във вечната игра между половете жените ще могат да играят наравно с мъжете.
В същата тази година в село Смилево, Битолско се ражда Донка Комитката. Тя ще бъде равна на мъжете, но не в удоволствията, а в битките. Същото село е родно място и на Даме Груев. Донка Ушлинова се омъжва на 15 години за Ставре Христов от село Лера, също битолския вилает. По това време Македония е все още в пределите на Османската империя.
Мъжът на Донка заминава на гурбет и един от местните турски големци започва упорито да я задиря. Явно работата е почнала да става нетърпима, защото един ден Донка заедно с брат си Апостол и жена му Сребра го убиват и заравят, след което бягат в гората. По онова време било прието след сватбата жената да приема името на мъжа си, така Донка става Христова Ставрева, а жената на брат й - Сребра Апостолова Ушлинова. В гората тримата намират четата на войводата от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Славейко Арсов и се присъединяват към нея. Годината е 1903-а, избухва Илинденско-преображенското въстание. Донка участва в много сражения в Битолския революционен окръг. През 1904 г. Славейко Арсов е убит и тримата преминават в четата на Георги Сугарев.
Един от четниците, Христо Настев, ги описва така:
"Сребра с простодушния си пронизителен поглед, със завидно стройно развито телосложение, които издаваха рядка жизнеспособност и вродена скромност на селска свенливост, криеше в себе си и своето кораво, но туптящо будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до наивност в отношенията си, тя не се смущаваше от никакви несгоди и лишения при новото си положение..."
"Донка е по-ниска на ръст от Сребра и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспобяваше към всички като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато й се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей... “Сега вече мога да умра спокойно” - винаги прибавяше в края на разговора си Донка."
След потушаването на въстанието Донка и мъжът й заедно с брат и й жена му Сребра се установяват във Варна. Годината вече е 1912-а. Избухва Балканската война. Съпрузите Донка и Ставре са доброволци в новосформираното Македоно-одринско опълчение.
Донка Ушлинова участва в много сражения, отличава се при пленяването на Явер паша. Произведена е ефрейтор и получава два ордена "За храброст".
Минават няколко години, царството е изгубило още две войни, но надеждата за обединение на България е жива.
1915 г., светът воюва от цяла година, Царство България също се включва в световната война в пореден опит да постигне вечния си национален идеал - обединение. Донка Ушлинова и Ставре отново са доброволци. Този път в 11-а пехотна македонска дивизия - войска, съставена изцяло от доброволци от изгубените български територии.
И отново наравно с мъжете Донка Комитката участва геройски в боевте при Дойран, Круша планина и т.н. Получава още единорден "За храброст" - този път 2-а степен (трета и четвърта е получила в предишната война), а в 1917 г. е произведена в чин подофицер и наградена с първата степен на ордена лично от главнокомандващия генерал Никола Жеков. Този орден получава и мъжът й. През 1918 г. войната свършва, което попречило на Донка да получи офицерско звание.
Донка и Ставре живеят във Варна, където имат малка къща, построена с парична помощ от държавата - 10 000 лв. Имат син Александър, роден през 1924 г. Донка умира на 27 юни 1937 г.
Коментари