Дамян Дамянов: Тодор Живков харчеше без лимит
"168 часа" продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните тайни на тоталитарния режим. За тях разказва Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов, който е виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.
Синът му Дамян е магистър по философия, завършил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със семейството на Тодор Живков и има огромен запас от автентични спомени. Самият той дълги години е работил в Института по философия към БАН, бил е съветник на двама министри на културата след 10 ноември, но през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.
- Господин Дамянов, били сте близо до семейството на Първия, колко получаваше Тодор Живков?
- Не е лесно да се каже и ще ви обясня защо. Да вземем например командировъчните. Помня през 60-те години, когато се приеха няколко строго секретни решения на секретариата на Политбюро. Според тях генералният секретар при командировки в чужбина получава "максимума" умножен по 8, а председателят на Министерския съвет и членовете на Политбюро получават "максимума" по 6. Обаче другарят Живков получава максимума по 8 като първи секретар на партията и отделно от това максимума по 6, като председател на Министерския съвет, тоест имаме две плащания. Председателят на НС и кандидат членовете на Политбюро получават 4 пъти максимума, а председателя на Централната контролно-ревизионна комисия, шефа на БЗНС и още няколко души - два пъти. Но най-интересното е, че умишлено никъде в този документ, който е строго секретен и е подписан само от Живков и от ген. Гръбчев
не се споменава
колко е максимумът
Доколкото мога да направя косвени изводи максимума тогава, говорим за 1962 г. защото се увеличава след това, е бил закован на цифрата от 700 долара. Говорим за долари, тъй като българските пари са почти безотчетни. Така че 5600 долара като ген. секретар и още 4200 като премиер значи общо 9800 долара. А винаги има и човек с чанта от УБО който може да раздаде долари допълнително. Така само за една командировка в чужбина през 1965-66 г. са общо 10 000 долара, което е колосална сума за времето си. Разбира се, никой не дава обяснение, а който пита свършва зле. За сравнение УБО тогава от Пловдивския панаир закупуваше западни коли - обикновено ФИАТ-и и мерцедеси. Тогава там един мерцедес с митото струваше към 3500 долара. Значи Живков е имал само от една командировка в чужбина равностойността на 3 модерни мерцедеса. И постепенно, разбира се, тази сума се увеличава.
- Казвате, че в левове е харчил неограничено, така ли?
- Да. Когато през юни 1971 г. става председател на Държавния съвет, се гласува едно суперсекретно решение, че разходите на, както вече се нарича генералния секретар на ЦК на БКП, са без лимит. Тоест той може да харчи толкова, колкото сметне за добре, плюс неговата фамилия - вече Мара Малеева не беше жива, но за Людмила и Владко. Така че, "по целесъобразност", както се казва в документите, тези трима човека могат да харчат по тяхно усмотрение, както желаят.
- Но в предишен разговор споменахте, че все пак за Владко и Людмила е имало ограничение...
- Да, вярно е. През 1971 г. бяха малки още и не са имали такива големи харчове, обаче когато Людмила стана член на Политбюро, а Владко кандидат член на ЦК, тогава виждат лимит. Такава е логиката на системата на бай Тошо -
първо дава, а после орязва
Ами прекалили са децата - Людмила започва едни огромни харчове, които не могат да останат незабелязани и хората са шушукали. През 1965 г. когато дойде шахиншаха на Иран Мохамад Реза Пахлави, тогава Людмила се запали по бижутата на съпругата му Фарах. Помня добре този факт, защото заедно с други подбрани младежи бях на ВИП посрещането с цветенца и викахме: "Дружба!" Тя си купуваше от чужбина каквото й хареса. Но тия неща ги няма... всичко се покрива мистериозно след смъртта й.
- А какви са били разходите на бай Тошо?
- По една случайност мога да ви кажа точна цифра за 1984 г. Въпреки че е давал нареждания и документи в един екземпляр е трябвало да се унищожат, но ген. Кашев се изхитрил и запазил един и така съм виждал лично че за представителни пари, за храна и обзавеждане са му били дадени 284 000 тогавашни лева. Но тук не се включват командировъчните, не влизат и сумите за Жени, за Владко, за Тошко...
- Навремето се носеха легенди за специалното снабдяване...
- Емоционалните липси се запълваха с ядене, с пиене и с женкарство, съответно ходене по мъже от дамите.
Духовното с материалното се заместваше
А храната е едно средство за потушаване на недоволството. Когато го нахраниш политическия, партийния секретар, той става по-мек и по-благ.
Храната по домовете се разнасяше от микробусчета. Но има и правила - не можеш да поръчаш повече от 4 порции от най-хубавото, а то беше паста "Милка". Обаче лимита е само за членове на ЦК. Някой път имаше портокали, но банани само два пъти в годината - преди Нова година и преди партиен конгрес. Иначе даваха хубави цигари.
Самият Тодор Живков беше крайно непретенциозен към храната. Чушки с боб, сиренце, правешка баница, леки тестени изделия... не беше по яденето. Плюс това лекарите му забраняваха - гледаха да пази тегло. Та самият той не е ял, но тези покрай него поръчваха много ядене за да ядат те. Свидетел съм как в Евксиноград след закуска, обяд и вечеря оставаха огромни количества храна, които после управителят, сервитьорите и готвачите си ядяха, а си взимаха и за семействата.
- Едва ли само с храна са се задоволявали...
- Да, имаше и различни други "екстри", като решението за допълнителни представителни пари. То е взето само от четирима членове на Политбюро. Тази
сума на представителните се увеличава с течение на годините започва от 1200 стари пари и става 12 000 лева годишно. А когато застъпва ген. Милушев като шеф - 20 000 лева. Освен това УБО извършваше ремонти по домовете на правоимеющите. И ако имаш нужда от уред, те ти доставят. Плащаш го, ама по тънки цени.
Имаше и шивачи, но дамите имаха достъп до "Бурда" и други модни списания и гледаха да си изписват дрехи от Запад, главно от Австрия. Умираха да си поръчват чорапогащници, луксозно бельо...
Идва завеждащия на съответния отдел в УБО, да го наречем "Текстил и мода", и другарката си поръчва: "Искам десет броя чорапогащници еди какви си, и това и това" и си ги плаща когато поръчката пристигне от чужбина. Но от Европа, не от Америка, защото всичко оттам беше забранено.
- Нашироко ли живееха или бяха принудени да се крият?
- Специално другите не са се крили, но Живкови имаха гениалния талант да се крият. По-точно е да се каже инстинкт.
- Не се ли отпускаха с времето?
- Абсолютно - от година на година се разглезваха все повече. Защото и много им се угаждаше, и всеки който им угаждаше получаваше привилегии и благоволението им. Така че обкръжаващите ги разглезваха, а те разглезваха обкръжаващите. УБО ги глезеше, а те глезеха УБО и ДС и ставаха една симбиоза. Неразделно съчетание.
- Имаха ли реална представа властимащите как живеят обикновените хора?
- Напълно не са имали реална представа. Даже ако ги питаш колко струва хляба, те няма да могат да ти кажат. Навсякъде, където отидат ги посрещаха трапези, сърмички, баници, погачи... И те си викат "Народът е много доволен!"
Привилегиите касаеха главно битови въпроси. Много се наблягаше на яденето и себеустройването. За храната за из път още от 1958 г. е решено да е според необходимостта на правоимащия.
Тоест на неговата съвест лежи дали ще вземе една или пет луканки. От 1962 г. вече се слагат някакви рамки, но пише че членовете на Политбюро и секретаря могат да вземат
неограничено
количество продукти
в рамките на техните пари отпуснати за храна. И те правят една хитрост, понеже зарядката и всички разходи по транспорта са за сметка на УБО, дадения човек отива примерно в Бургас или Варна и не взима от тоя стол храна за из път, а там на място прави трапези и всичко е безплатно. Което заведение си хареса - примерно отива в "Морско око" даденият другар, прави една трапеза за 500 лева, подписва сметката и УБО я осребрява. И ако е до 20-30 хил. на година никой нищо не му казва.
- Вие също сте ползвали привилегии, как си обяснявахте този по-особен статут?
- Да. (Смее се) Бях на 8 години и лятно време ме даваха в Пловдив при леля Фанче. Тя ме водеше тайно на църква и ми разказваше за Господ. Обаче аз с детския си акъл си викам: "Кой е сега по-важен? Господ или Георги Димитров, Тодор Живков и Антон Югов? Ами те са по-важни, защото дават "папо", дават бонбонки... Господ какво дава? Само една надежда за вечен живот, ама тя е я реална, я нереална. Докато отивахме към храма леля ми говори за величието на Бог, и аз, понеже исках да ми купят детски пистолет, меч и т. н., се молих на Господ да ми изпълни тези желания. И си викам, сега свещеникът ще ни посрещне с 50-100 лева да ни даде. Нищо подобно. Викам защо в църквата няма топъл бюфет и студена витрина? Няма бонбони, няма шоколади... Всеки гледа тъжно. Викам си тая работа е нещо като мазохизъм, макар да не знаех думата тогава. На празна ясла да се молиш... Аз очаквах след като Господ е всемогъщ да дава повече привилегии от Политбюро, обаче не е така.
- Кои бяха на върха на пирамидата в тази система на облаги?
- На 27 декември 1962 г., когато с решение Б13 се създава се управление "Домоуправление", което е основно. Преди него привилегиите, като за по-бедна държава са били и по-малко, но в него се различават три етажа на привилегированите. Най-горният етаж са 20 души и техните семейства - членове на Политбюро, председател на НС и първия секретар. Те имат право на безплатни вили, безплатни апартаменти, да ползват една или две "домашни помощнички", да имат шофьори и охрана, да ползват командировъчни и т. н. Всъщност още през 1956 г. е решено, но се потвърждава.
Вторият ешелон са с по-малки привилегии
и получават по-малко пари. Те плащат по 12 лева на месец наем за държавната вила или апартамент. Обикновено за членовете на Политбюро се предвиждаше да имат по две служебни коли с двама шофьори и по трима души охрана, които си спяха във вилите и се сменяха денонощно.
- Имало е и огромни еднократни суми отпускани като помощи примерно на Митка Гръбчева за децата...
- Да, когато почина ген. Гръбчев през 1968 г., но баща ми беше абсолютно против. Георги Павлов, бащата на бившия министър от ГЕРБ Лиляна Павлова има няколко молби лично до Живков, в които пише: "Другарю Живков, моето семейство е притеснено материално, искам да ми дадете еднократна помощ." Първо е за 5000 лева, после 10 000, после 15 000, а последното помня че е за 20 000 лева...
- Все пак са се подчинявали строг регламент?
- До стотинка регламентирано. Всичко е йерархия - на някого като го пенсионират му оставят волга, на някого му оставят мерцедес, а на друг не му оставят нищо. В зависимост как бай Тошо ги прецени. Имаше червени линии, какво може и какво не може. Да отидеш на Запад и да си купиш недвижима собственост - немислимо. Да отидеш и сам да си купиш кола също, обаче да си купиш от чужбина някакви дрехи, бижута или дрънкулки - може.
Но всички се дебнат и топят, така че ако си надвишиш определения лимит те санкционират, защото Живков обичаше и да наказва от време на време.
- Въпреки всички облаги имаше ли недоволни?
- Да. (Смее се) Кичка Танчева, съпругата на Петър Танчев и Мария Кубадинска, жената на Пенчо, бяха все недоволни. Пенчо Кубадински си е внасял най-скъпи пушки. Както и бай Тошо, с когото са се съревновавали.
- Предполагам, че УБО се е грижило за тях, където и да отидат?
- Навсякъде. Дори на 1 май, на 24 май и на 9 септември, когато имаше паради на мавзолея. Като тръгнеш по стълбите нагоре имаше една врата. Тя водеше към едни стаи за почивка, бюфети и прочие. И когато се уморят да махат отгоре на манифестиращите - долу имаше всичко. Даже и медицински сестри, които могат да ти направят масажче.
- Някой би казал, че във всяка държава има един елит, който ползва привилегии...
- Системата у нас и във всички соцстрани е по съветски образец и е въведена още от Ленин и Сталин . Не че го няма и на запад. Примерно в САЩ също има строго регламентирани привилегии - до каква сума може да има подаръци, какви коли да ползва и т. н. Но у нас с течение на годините чисто психологически те нарастват неимоверно поради по-големите апетити.
- Нямаше ли завист?
- Имаше огромна завист. Само боричкане, кой да бъде по-начело, да бъде по-голям любимец. Непрекъснато се дебнеха, топяха. Не е мой лаф за съжаление, а на Емил Александров, зам.-председател на комитета за култура, в своята книга със спомени той пише: "Подочуха се някои подмятания."
Всичко се донасяше на Тодор Живков. Направо се чудя как е намирал време и мисля, че преди да си легне обичаше да си чете доноси.
Коментари