Григор: След като оживях в ерата на Големите трима, вече нищо не ме плаши

Добрата игра на Григор Димитров в последните месеци и титлата му в Бризбейн станаха повод медиите по света отново да следят изкъсо какво прави (главно) на корта българската звезда в тениса. След шестата поредна победа - срещу неудобния унгарец Мартон Фучович в първия кръг на откритото на Австралия, много от специализираните сайтове пуснаха почти едно към едно това, което бившият №3 в световната ранглиста каза на пресконференцията си в Мелбърн.

“Нещото, в което винаги съм вярвал, е голямата сцена. Знаех, че рано или късно всичко около мен може да се подреди по желания начин, и по тази причина в целия процес на тренировки и мачове не съм губил увереност в себе си. Във всеки един момент знаех, че трябва да направя нещо малко на корта и извън него. Всеки ден трябваше да вярвам, че ще постигна нещо дребно. Смятам, че точно тази нагласа ме направи по-добър - и като психика, и като физическо състояние”, каза Димитров.

Запитан дали някога е имал проблеми с отделни елементи от тениса, бившият шампион от финалите на АТП уверено отговори, че това не му се е случвало в нито един момент.

“Винаги съм знаел, че мога да играя добре тенис. Но имах нужда от време и наистина ми отне години да се науча да върша всичко на корта по възможно най-добрия начин и това да се случва не веднъж, не два пъти, а непрекъснато”, каза Григор.

Той добави, че първите му години, а после и най-добрият период в неговата кариера, които минаха в ерата на Големите трима в тениса (Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович), са го направили много по-силен човек. Не му е било лесно да приема, че ще губи от най-великите в историята на тениса, той е доволен, че нещата са се развили точно по този начин, и в никакъв случай не би искал да му бъде по-лесно.

“Аз от малък играех добре тенис, но не притежавах необходимото тяло (физическа подготовка). В един момент обаче тялото и краката ми бяха такива, каквито исках, но играта ми не се получаваше. Непрекъснато трябваше да работя за най-различни подобрения. Но не се оплаквам, че се е получило така и че съм играл по време на тази ера. Напротив, много ми бе приятно, че се случва така, и никога няма да замяня този опит за нещо различно. Ако някой ми каже: “При други условия ти можеше да спечелиш повече титли”, винаги ще му отговоря, че не гледам на нещата по този начин. Щастлив съм, защото опитът, който натрупах по време на тези години, и мачовете срещу тези съперници, Господи, казвам честно, доведоха до това, че вече нищо не може да ме уплаши”, каза още Димитров.

За българския тенисист написа и един от най-известните журналисти - Стивън Тайнър от Tennis.com.

“Григор Димитров все още работи, за да върне някогашния легендарен потенциал. През 2011 г. на Australian Open той бе младеж, когото всеки в Мелбърн парк искаше да види. Той бе на 19 години, бе стигнал до №1 в света при юношите, играеше като Роджър Федерер и бе пред дебют в основната схема на турнира. Местните български фенове скандираха името му - “Григ-гор Ди-ми-тров”, толкова силно, че се чуваха през 5 корта. Фенове, мениджъри и журналисти се събираха на тълпи, за да го гледат как тренира. Когато го гледаше как се подготвя за сервис, една жена каза на приятел: “Виж, той има поведението на Фед”. Когато спечели първия си мач, репортерите напълниха една от малките странични зали за пресконференции да чуят какво ще каже човекът, определен като бъдещето на тениса. Когато излизахме, един от колегите ми прошепна: “Ще запомниш този ден.” Сега, 13 години и 700 мача по-късно, 32-годишният Димитров изведнъж отново се превърна в човека, който трябва да бъде гледан.”