Бикини срещу буркини

Да се облечеш или да се съблечеш – това е въпросът 75 години след рождението на оскъдния бански

Три малки триъгълника плат, прикрепени с шнурчета към тялото. Бикини, нищо особено. Но не и преди 75 години. През 1946 година жените в Европа могат да се показват на плажа или в басейна само добре покрити. Затова и когато французинът Луис Реард представя своя модел женски бански, съставен от две части, нито една манекенка в Париж не се съгласява да го демонстрира на своето тяло. В крайна сметка се престрашава само една танцьорка - стриптийзьорката Мишелин Бернардини. Тя облича банския и го показва на модното шоу в обществената къпалня „Молитор”.

Скандалът избухва със силата на атомна бомба, без Реард да очаква чак такъв отзвук. Всъщност той

нарича произведението си

на името на атола Бикини,

тъй като само пет дни преди

модното шоу на новия бански

американците тестват

там атомна бомба.

Новината за бомбата и за бикините се разпространява с еднаква скорост. И реакциите са еднакво уплашени.

Лондон забранява изрично дяволското творение – и няма предвид атомното оръжие. Италия, Испания и Австралия забраняват носенето им със закон. В Рио де Жанейро пък – днешната Мека на бикините, се организира граждански анти-бикини съюз.

Показването на дамски пъп преди 75 години е заклеймено дори от Ватикана. Холивуд изрично го забранява във филмите си, а нито една жена, която държи на доброто си име, даже и не сънува да демонстрира коремчето си пред публика. Добре де, не всяка. Намира се тук-там по някое и друго безразсъдно смело момиче, което цели просто да привлече вниманието или пък да демонстрира, че тялото си е лично негово. Не на църквата, не на обществеността, не на Холивуд и затова може да го облича както си иска. Така бикините внезапно се оказват припознати от феминистките и тяхно основно оръжие в борбата за равноправие и свобода.

Пътят им обаче към модните колекции и гардеробиет на всички жени е осеян с десетки процеси срещу дами, дръзнали да се опълчват на общоприетите порядки.

Табуто започва да се пропуква,

едва когато бикините

открива Бриджит Бардо.

Символът на женската красота се снима в бански от две части на филмовия фестивал в Кан през 1953 година. В САЩ не друг, а самата Мерилин Монро през 1959 г. се осмелява да позира с новия бански при това на снимка, носеща много послания. Красивата блондинка, секссимвол и еротичен блян на поколения мъже, е фотографирана как чете „Одисей” на плажа. Облечена (или по-скоро съблечена) в бикини! Победата за бикините обаче идва не с друг, а със самия Джеймс Бонд. През 1962 година „неговото” момиче Урсула Андрес, в специално създаден за филма бански от две части, излиза като същинска Афродита от вълните на карибското море и разбива сърцето на Шон Конър и на милиони мъже по света. Забраната отива в забрава.

По време на движението от 1968 г. бикините и миниполата се превръщат в оръжия на еманципантките. Те стават все по-оскъдни, а жените все по-смели.

Скандалният басейн „Молитори”,

в който светът за първи път

вижда бикините, не оцелява

в този водовъртеж от драми, битки, пуританство, възмущение и политически боричкания.

Днес на негово място се издига петзвезден хотел със спа. Но пък бикините са в гардероба на всяка жена. Добре де, отново трябва да споменем - не на всяка. 

През последните години битката за женското тяло върви в обратна посока. Съвременният скандал се нарича „буркини”, от бурка и бикини – това са бански костюми, които покриват цялото тяло и са предназначени за мюсюлмански жени.

Бикините пък биват често заклеймявани като сексистки именно от (каква ирония, само!) феминистките. Ролите до такава степен са разменени, че неотдавна предизвикаха пълно объркване в Мюнхен.

Там – смятаната за прогресивна иначе Зелена партия, възропта срещу огромни рекламни плакати, на които бразилският модел Адриана Лима рекламира бикини. Според тях женското тяло в тази реклама се използва като предмет – то трябва да продаде продукт, внушавайки желания за секс. А това е обратното на сексуална свобода.

В същото времe защитиха правото на мюсюлманките да ходят покрити на плаж. Но и твърде усърдното прикриване на женското тяло се зловиди – в обществените басейни в Бавария една след друга валят забраните за използването на буркини.

Предлогът за това е, че с тях не може да се спазва нужната хигиена. Наложи се цял технически университет да направи експеримент –

дали с буркини тялото

може да се плакне добре

преди влизане в басейна,

така, както това става с оскъдния бански. Отговорът е, че буркините с нищо не отстъпват по хигиена на бикините. 

Но това не освободи мюсюлманските жени от забраната да ги използват. Много политици и правозащитници смятат, че и излишното прикриване на женското тяло е сексизъм и поставя мюсюлманките в подчинена роля. В градове като Берлин пък гледат по-либерално на женското облекло и позволяват на дамите сами да преценяват как да се появяват в басейна.

Парадоксът стига до там, че едни до други в летните къпални си почиват мюсюлмански семейства с увити от главата до петите жени и дибидюс голи източноберлински фамилии, в които всички са почитатели на така наречената FKK – култура на голото тяло. 

Но тези картини са по-скоро изключения, в повечето европейски държави все още се чудят дали буркините отговарят на общоприетите в Европа порядки. Точно както преди 75 години се чудеха и за бикините.

През 2021 година, 75 години по-късно, битката за женското тяло продължава, като за разлика от миналите времена днес дори вече няма яснота кое е доброто и кое злото - да се облечеш или да се съблечеш?