Защо тъгуваме по соцбирата?

Днешната носталгия по пивото от времето на Тодор Живков е всъщност тъга по тъгата по пивото от царско време

Някои неща при соца наистина бяха по-добри. Например циганите. Това важи и за кашкавала, киселото мляко, здравеопазването. Но как да разбираме тази носталгия по онази бира?

Един от брадатите вицове на онази епоха беше как в софийската пивоварна създават нова бира и гордо я изпращат в Чехословакия за рецензия. След време получават отговор от ветеринарния институт в Прага – съжаляваме, но конят ви е болен от диабет.

Качествата на бирата се познават в сравнението, но възможностите за сравнение тогава бяха крайно ограничени. Повечето хора сравняваха своето софийско, варненско бургаско и т. н. пиво с малко по-добрата бира Астика зелен етикет или Шуменско в малките бутилки. И бяха готови да изминат 2 километра за една Астика. Обаче я нямаше и на 4 километра разстояние. И на 10 също я нямаше. Тези шишета се появяваха случайно и за кратко в някоя по-добре снабдена кръчма с управител връзкар. Как точно дадена кръчма успяваше да се снабдява с Шуменско от време на време е великата тайна на задкулисието.

Сега обаче носталгиращите съвременници си спомнят с умиление: „Онази Астика беше чудесна бира…“ Да, но глаголът „беше“ предполага, че я е имало. А

основната функция на

Астиката беше да я няма.

Иначе наистина не беше чак толкова лоша, конят й беше здрав кон, но липсващ, вечно отсъстващо присъствие.

Някои хора така се бяха вманиачили по дефицита, че подбираха „софийско“ в кафявите бутилки, защото бяха по-малко от зелените. Като забеляза това, фабриката пусна повече кафяви бутилки. Но народът бързо се преориентира и взе да налита на зелените. И ако питаш същите тези хора днес, едни ще кажат, че онова в кафявите не е било никак лошо, а други – че в зелените е било направо супер. Бирата напуска човека, но глупостта – никога. 

Софийската пивоварна, доколкото изобщо работеше, със сигурност бълваше най-лошата бира на Балканския полуостров. Днес пак е на мода легендата за братята Прошек. Но точно това бе носталгията тогава, по времената на Т. Ж. – тогава тлееше социалистическата нега по златната епоха, когато Прошек правели хубава бира. Значи сега ние тъгуваме по тъгата на соца.

Ще повторя, за да стане по-ясна бирената метафизика.Днешната носталгия по бирата при соца е всъщност тъга по тъгата по бирата от царското време.

Все едно да тъгуваш по

изгубената любов на дядо си.

Значи ние изпитваме една бирена носталгия, която е дериват от предишната бирена носталгия. И никой не помни дали самата бира в дъното на тази носталгия е била добра или лоша, а и едва ли има значение, защото двойната и тройна носталгия е добила абстрактно битие в метафизиката на прехода. Носталгията по предишното е стъпила върху предишната носталгия. Положението е същото като при финансовите деривати, които се основават на други деривати, които са стъпили на още по-други деривати, които са стъпили върху реални пари, които отдавна са профукани. Но това няма значение, важното е бирата да върви. Както биха казали битълсите, Let it beer…

При соца народът бе ограничен в пътуването, но доста хора успяваха да се доберат до Прага и да се върнат с възторжени впечатления от чешката наливна бира, тази неземна амброзия. Веднъж в писателската кръчма, известна като „Сивото поточе“, слушах как един почти млад поет възторжено разказва за творческата си командировка в Прага. Там опознал еди-коя си великолепна бира, докато излизал с някаква Илонка, поетеса вярно, но иначе красиво русокосо ангелче и много навито.

После минал на друга бира по настояване на гърдестата Агнешка, млад и изгряващ литературен критик (за имената не гарантирам, минаха години). Половин час слушахме описанията на поне 10 чешки еликсири, всеки с музата си. Накрая един не издържа и викна на келнера: „Мише, нямаш ли някаква чешка бира, бе?“ Мишето го погледна загрижено и отговори: „Чешка бира нямаме, но очакваме за вечеря група чешки другарки!“.

Впрочем

романтичните свойства на бирата

също са силно преувеличени.

Интимната вечеря предполага хубаво вино в умерени количества. Бирата издува шкембето и често те привиква в тоалетната. И докато си изливаш чувствата там, друг може да ти забърше гаджето.

Разбира се, софийското пиво не беше най-лошото в соцлгера. Пил съм бира в Улан Батор, пил съм и в Алма Ата, пил съм и в Ташкент, но според мен най-лошо бе московското, наречено още „жигульовско“. Вкусът му беше като сода бикарбонат, разтворена във вода. Но руснаците си го обичаха и го пиеха с водка за ускорение.

Един от секретарите на КПСС, Яковлев, имаше високоинтелектуален план как да срине съветския комунизъм – първо плюеш Сталин, че е извратил идеите на Ленин, а след това обвиняваш и Ленин, че е извратил Плеханов (по-ранен ляв теоретик). Така народът ще изпадне в теоретична безпътица и комунизмът ще рухне от само себе си.

Този план се оказа пържен въздух. Горбачов свърши работата с много по-земни методи. Той първо скри водката, а след това скри и пивото. Никаква бира за народа в продължение на 2-3 години бе достатъчно, за да му спретнат преврат, а след това и контрапреврат, който връчи ключовете от крепостта на САЩ. Така е, като няма бира – сърцето ти направо спира.

В заключение, няма никакъв смисъл да се тъгува за бирата при соца. Днешната епоха ни предлага поне 100 най-различни бири, от хубави по-хубави, и те винаги са на една ръка разстояние.

Има смисъл да се тъгува за киселото мляко. Някои още помнят, че при соца касите с кофичките (а преди това – бурканчетата) се разкарваха нощем и се оставяха на тротоара пред млекарницата ей така, неохранявани. И никой не ги грабеше. Случваше се някой окъснял пияница да си вземе едно кисело, но той оставяше стотинките, а на сутринта млекарят ги намираше.

И накрая ще ви разкрия една тайна – хубавата бира е само студената бира. Иначе конят ви е болен от диабет.