Амели Пулен съсипа цяло поколение момичета

04 August 2021
София Торе

Сексуална пасивност и празнота, това ни остави в наследство героинята на Жан-Пиер Жоне

Когато излезе през 2002 г., филмът „Невероятната съдба на Амели Пулен“ бе приет от момичешката публика с голямо въодушевление като своеобразен химн на невинността и оригиналността. Всички тези жени и девойки копнееха да бъдат признати за „уникални“. Не е ясно в какво точно би трябвало да се състои тази невероятност на героинята, защото нищо кой знае колко невероятно не й се случва в рамките на целия филм. Амели живее в Париж, който през погледа на Жан-Пиер Жоне изглежда като антимясто, населено от хора, които не обелват и дума помежду си и се заобикалят, когато се озоват един до друг на тротоара.

Амели няма приятелки,

не изпитва сексуални

импулси, не чете

и не излиза дори,

за да изпие една бира и да си припомни, че в крайна сметка живее в един от най-красивите градове в света.

Голямата вина на Жан-Пиер Жоне е, че вместо да разобличи отчуждаването и самотата на отделния индивид в големия град, той успя да трансформира това в покана към момичетата да парадират с празнo и зареяно изражение, да не изпитват желания или импулси, почти да не общуват с околния свят или ако го правят, то да е по най-неразбираемия и дразнещ начин.

Озадачени очи, замечтана усмивка, коси, подстригани на паничка, които стоят добре единствено на Одри Тоту... „Невероятната съдба на Амели Пулен“ остави трудно наследство (не само естетическо) на едно поколение момичета, които малко след излизането на филма се стичаха масово да снимат облаците, облечени с ризки на цветя и с шарени и веещи се поли.

Псевдохудожествени прищевки, сексуална пасивност, празнота и разговори с непознати, базиращи се на предразсъдъци и инстинктивни антипатии – това е наследството на „Невероятната съдба на Амели Пулен“ за една цяла генерация.

Амели прекарва дните си да сервира кафе и топли ястия на клиентите на Cafe des 2 Moulins на Монмартър. Никой не говори с нея за повече от 2 минути, или поне никога, за да завърже по-задълбочен разговор от „Какъв хубав ден“ (твърдение) и „Да, наистина“ (отговор). Би изглеждало като перфектния повод за размисъл върху превръщането на хората в атоми в глобализираното и капиталистическо общество, както и върху самотата на индивида, ако не беше фактът, че Амели като че ли не страда ни най-малко от непрекъснатата празнота в отношенията, която изпълва дните й.

Като се изключат шегичките със съседите и снимките на джуджето в градината на баща й,

животът на младата

парижанка се състои

от рутина,

достигане от едно място до друго в града и от голямо количество тягостни тикове, които тя определя като „малки удоволствия на живота“.

Потапянето на ръка в торби с бобови растения, които не са нейни, изглежда основното й занимание. Помнещи и мотивирани от този жест, учещ на удоволствието от допира, съученичките ми галеха мръсни мокети така, сякаш бяха котенца, а след това отиваха в бара, за да бъркат с ръцете си в паничките със солени ядки, за да дразнят мен и мизофобите от целия свят.

Малко заинтересована от изграждането на кариера, от смислена мрежа от човешки връзки или дори от някакво банално хоби, Амели обикаля из Париж с празно изражение. Така оставя у жадната за внимание армия от подрастващи и късноподрастващи опасното убеждение, че невинността и наивността на всяка цена е не само приятното и естествено състояние на момичетата, които другаде бихме определили като „страдащи от разстройство на способностите за учене и четене“, а и че е неустоимо секси.

Амели не заслужава да има дори онази най-добра приятелка без собствен живот, която е задължителното допълнение към всички героини от романтичните комедии.

Приятелството между жените е на практика често, да не кажем винаги, сведено до клапа за изпускане, за да се разказват делата и злоупотребите на мъжете. В „Невероятната съдба на Амели Пулен“ обаче ситуацията става още по-сериозна поне по две причини.

Първата е, че Амели не страда ни най-малко от липсата на връзка с друго момиче – няма никакво взаимодействие с жените, които се виждат, ако изключим сервитьорките от Cafe des 2 Moulins и продавачката от отсрещното магазинче.

Втората е, че още щом една жена – в случая нейната съседка – се опитва да й стане приятелка и да й довери свои спомени и мисли, Амели решава да я отведе към своите утешителни механизми от фиктивния свят, карайки я да вярва, че в действителност изневерилият й съпруг винаги я е обичал.

Изводът е – не гледай реалността в очите и не си променяй живота. Прави като мен, живей на друга планета, защото така е по-добре.

„Невероятната съдба на Амели Пулен“ допринесе да бъдат зачеркнати години на феминистки завоевания, доставяйки една напълно фалшива и пасивна представа за сексуалността и за женските желания.

Амели има същите

сексуални импулси като

на един тостер за хляб

– когато някой реши да я включи, тя се затопля, въпреки че „предложението не е на висотата на очакванията й“. Когато се оказва в ситуация със секс, която е не по нейна воля и без особено желание от нейна страна, Амели гледа в стаята с усмивчица, вместо да предложи нещо по-различно на партньора си, да се наложи в действието или пък просто да му каже да си тръгне.

След това, в един хубав ден, Амели се натъква на едно симпатично момче, чието име не знае, и става жертва на любов от пръв поглед, въпреки че не са си разменили нито дума или пък може нейният принц да е психопат, педофил или нещо още по-лошо – фен на „Спасители на плажа“. Това е флирт, в който Амели анулира себе си, следвайки го с поглед, без очевидно да има нужда от разговор или физически контакт, оставайки

пасивна жертва на

случайността и на

отделните събития,

които тя никога не осъзнава сама. След като се запознава с Нино, Амели мечтае да е любвеобилната съпруга домакиня, която приготвя прословутия си зелев пай на грижовния си съпруг, който отива подтичвайки към магазина под тях, за да й купи мая. От тази сцена, която е едновременно на корицата на Good Housekeeping и предистория на Shining на Стенли Кубрик, не само ви се повръща – тя допринася за нормализирането и институционализирането на предполагаемата оригиналност и симулирана независимост на Амели, която явно не живее сама по избор, а е в очакване на принца.

Начинът, по който, след като се е изправила пред несъществуващи перипетии, Амели се хвърля в прегръдките на момчето, демонстрирайки благоденствие и задоволство, е не по-различен от първа брачна нощ през XIX в., когато жените, приемащи собствената си сексуална съдба като една затворена кутия, са се оказвали в ситуация, в която са преминавали от първата целувка към дефлорацията в рамките на няколко часа, без да имат правото на откриването и на експериментирането със собствената си сексуалност. Лошото е, че любовната история, станала култова за стотици хиляди момичета, решени да вземат за свой модел парижанката с прическа като паничка, вае представата на всички тях за междуполовите отношения.

Момичетата от поколението „Амели“, още щом срещнат някое момче, което няма мании или твърде очевидни психични разстройства и е достатъчно хубавичко, че да може да бъде „точният човек“, приемат за даденост съществуването на любовна мечта, която да достигне до щастлив край. И всичко това – без да се питат дали да бъдат част от традиционна двойка, е онова, което наистина искат. Хвърлят се с главата напред веднага, щом намерят очевидната сладка половинка. Така

много жени се оказват

тотално неподготвени за

неизбежните разочарования,

или за случаите, в които мъжете не се държат както биха желали.

Със своите нефункциониращи отношения, представяни за знаци на съдбата, и с полуусмивчиците си Амели направо чупи коричката на крем брюлето.

Тенденцията, лансирана от героинята на Жан-Пиер Жоне, да се привързва към малките удоволствия на живота – ефимерни и спорни, – рискува да ни накара жените да забравят, че имат право и на големи удоволствия. Те обаче не падат от небето като госпожата самоубийца върху майката на Амели.

(Това в случай, че сте гледали филма, който иначе не ви препоръчваме - б.ред.)

Ключови думи

Коментари

р4 в 17:42 на 25 Nov 2023
Не само Странната история на Амели Пулен ами и Пришълеца 4 е негов. Правиш 2 такива филма и после почваш да ръсиш критики. До тогава си просто убитак.
r4 в 00:10 на 26 Nov 2023
Псевдо интелектуалец с наранено его. Яд ли те е, че другите си правят квото искат и никой не го интересува кво правиш ти? Поправи си тага на статията от Хедонизъм на Мисогинизъм :P По ирония на съдбата си си сложил ЖЕНСКО име :D
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/