Тя, роботът

Трите архетипа в моделите на Flawer Robotics

Техният създател им е дал имена – Пози, Палет и Патин, но аз ще ги нарека просто момиченцето, манекенката и домакинята. Без да влагам в това излишна символика относно еволюцията на жената, защото рискувам да бъда замерян с камъни от амазонките на войнстващия феминизъм. Макар всичко това да напомня за женските архетипи на Юнг, всъщност става дума за роботи.

Пози е „родена“ през 2001 г.

Представете си 3-годишно момиченце, което раздава цветя на сватбено тържество след църковната служба. Тя е най-чистото създание на света. На тази възраст вече разбира всичко, но още не познава лошите човешки страни – завист, горделивост, гняв, лъжа... Тя дава единствено любов.  Истински ангел на Земята! Тацуя Мацуи – един от най-креативните дизайнери на роботи в Япония, говори за Пози сякаш е човешко създание. Тя е истинска звезда, участвала е във филми (снимана е със Скарлет Йохансон в „Загубени в превода“ на София Копола), тв предавания и рекламни клипове. Има своето запазено място в странния свят на роботите и затова прототипът й се пази в трезор.

Палет е робот манекенка.

Всъщност у нея има емоция, колкото у жив супермодел. Но тя самата е истински супермодел. Била е „лице“ на „Луи Вюитон“ в най-големия им магазин на булевард „Омоте Сандо“ в Токио. Докато е на витрината в този храм на висшата мода, сензорите на Палет улавят и запаметяват интереса на минувачите, които я заглеждат. Вниманието, което получава, я кара да реагира по различен начин. Но тя сама решава кога и как да го направи.  След ангажимента си за „Луи Вюитон“ Палет отива в Париж и е настанена в „Лувъра“, където е модел на огърлица с диамант за 2 милиона долара. И тъй като край нея има много охранители, които постоянно я наблюдават, тя отчита твърде голям интерес и това я кара често да се обръща. Вероятно сте виждали изнервена моделка. Палет е такава. Но тези нейни движения карат светлината, отразяваща се в скъпоценните камъни на гърдите й, да пръска из залата нереални, почти магически отблясъци.

И накрая идва ред на Патин.

Тя няма женски черти. По-скоро прилича на ултрамодерна прахосмукачка. Но е гениална домакиня.  Тя може да управлява т.нар. концепция за „умна къща“. Ръководи цялата електроника, техника и бит – уредби, телевизори, климатици, печки и хладилници, осветление, системи за сигурност... Държи връзка с пожарната, болниците, полицията и застрахователите. Знае чудесно колко горещо обичате кафето сутрин и сама го приготвя. Ако ли пък сте се зачели на дивана, без да усетите, че светлината не е достатъчна, Патин ще се приближи тихо и грижливо ще ви светне нощната лампа. Когато нямате нужда от нея, просто ще се отдалечи и ще йонизира въздуха, който дишате. Роботите на Тацуя Мацуи запомнят човешки навици, предпочитания, желания... Цял океан от информация, запаметен в облаците. Тези създания знаят всичко за нас и мястото, на което живеем. Не е ли малко притеснително това, питам г-н Мацуи. Той поглежда към смартфона си и казва: „Това нещо и без това отдавна знае всичко. Нашето бъдеще е тяхно“.

Тацуя Мацуи:

Свързаните умни къщи и техните бази данни са огромен бъдещ пазар

– Чудех се защо сте нарекли компанията си Flower Robotics. Защото обикновено между цветята и роботите няма нищо общо.

– Първо намирам, че звучи красиво. А самият факт, че името предизвиква въпроси у хората, е нещо чудесно. Това е като модерното изкуство. Предизвиква асоциации. Да вземем за пример компютрите Apple. Ябълка и компютър. Двете неща не би трябвало да имат нищо общо. Преди години това би звучало много странно. Не и днес обаче. Сега никой не намира тази връзка за странна. Ние имаме сходна политика. Всички са чували за IBM, но това е абревиатурата на International Business Machines. Изключително грозно име! Има и една концепция за хуманоидни роботи, която се нарича Zero Moment Point, съкратено ZMP. Същото е като IBM. В нашата концепция има нещо основно и то е хармония. Всичко се базира на това. Хармония и красота. Това е най-важното.

– Красотата на роботите?

– Да. Роботът не разбира красотата, но ние я разбираме. И какво е красотата? Това не е просто формата на робота. Дори не е неговият характер. Красотата е в отношенията между човека и робота. Тези отношения трябва да запълват пространството с перфектна хармония. Хармонията е идеалното решение. И това е определящо за дизайна на нашите роботи, както и за името на компанията.

– Какво беше началото на Flower Robotics, как стартирахте?

– Започнахме през 2001 г. и за изминалите години създадохме различни типове роботи. От хуманоидите нашият първи робот е Posy. Това e стара английска дума, която означава букет. Китка. Затова Пози държи цветя. Това е свързано и с името на компанията. В началото нашата визия не беше да произвеждаме хиляди роботи, които да продаваме на масовия пазар. Както казах, красотата бе най-важното нещо в нашата концепция за роботите.

– Доколкото знам, Пози е много известна, и то не само в Япония, а по целия свят.

– О, да, Пози е известна. Тя е като попзвезда в Япония. Вероятно сте чували за филма „Изгубени в превода“ на София Копола. Тя много хареса Пози и засне специално няколко кадъра, в които Пози е със Скарлет Йохансон. Пози играе също и във филма „Дух в броня“ (В България филмът излезе през март 2018 г.). Снимана е в тв реклами, в предавания и модни дефилета. За едно свое шоу „Луи Вюитон“ я облякоха като балерина. Тя участва в много проекти. Прототипът на Пози ще има огромна цена след 100 години. И сега много технологични музеи и галерии искат да я купят. Тя е като първия „Макинтош“ или като първия „Епъл“.

– Това, което виждам в офиса Ви срещу мен, тя ли е? 

– Не. Това не е първият прототип.

– А къде се намира той?

– Пазим го в трезор.

– Ако трябва да представите Пози на някого, който никога не е чувал за нея, как бихте го направили?

– Представете си 3-годишно момиченце, което дава цветя на сватбено тържество след църковната служба. На 3 години тя вече разбира всяка ситуация, може дори да се моли в църквата. На 1 или 2 години децата нямат още напълно изграден интелект. Когато пораснат пък, ги обземат всички човешки слабости – гняв, завист, омраза... 3-годишно момиченце с цветя е най-чистото човешко създание, което може да си представите. Истински ангел на Земята. Тя създава перфектната хармония. Има вътрешна красота. Кара ни да се върнем към детството, към безгрижните години, към истинското щастие и онази чистота, красота и хармония. Затова решихме да вземем точно този момент и да го направим вечен. Така се роди Пози.

После създадохме доста изчистен като концепция робот – менекен.  Казва се Palette (Палитра). В него монтирахме много сензори, а около него – камери. Идеята ми дойде, докато ходех по алея с много модни магазини и видях един изящен манекен, който обаче бе неподвижен. Без никакъв интелект. В същото време имаше своите функции и бе наистина много красив. Казах си, защо да не комбинираме двете неща и да вдъхнем живот на това нещо. Така се появи роботът манекен.

– Какво прави този робот? Показва дрехи?

– Не просто. Все пак сме компания за роботи. Автономността е много важно нещо за един робот. Сензорите, камерите и вградената му програма помагат да запаметява движения. Когато си срещу Palette, тя запомня колко време я гледаш. Поглед до 1 секунда означава малък или почти никакъв интерес. До 2 секунди – тук вече има интерес. Повече от 4 секунди значи, че си много заинтересуван. Тя запаметява позите, в които е била, когато е предизвикала най-силен интерес. В началото на деня тя застава в най-добрата според нея стойка, но след десет дена вече е научила достатъчно, за да знае коя е по-добрата поза. Първият клиент за този робот бе „Луи Вюитон“. През 2002 г. на бул. „Омоте Сандо“ в Токио, това е най-добрата модна улица, като „Шанз-Елизе“ в Париж, „Луи Вюитон“ имаше най-големия магазин в света. По онова време Япония все още бе най-големият им пазар. Сега Китай е най-големият. Но тогава те поръчаха този робот за техния най-голям магазин в света. Появата на Палет предизвика небивал интерес.

– Имаше ли хора, които отиват специално, за да гледат как тя сменя позата?

– Тя не сменя позата заради хората. Това не е робот, който да забавлява с това, че може да мърда. Това е пространствен обект. Нейната главна цел е да направи красива презентация на дрехите, а не да забавлява хората. Важна е хармонията, а не забавлението. Ако тя правеше всеки път едни и същи движения, щеше да е много скучно. След една минута никой няма да й обръща внимание. Затова всеки път тя прави нещо различно, но го прави естествено. Това беше много добра реклама за „Луи Вюитон“.

– Колко такива робота има?

– Направихме общо 7 такива прототипа за различни магазини и музеи. Както и торс варианти, предназначени за ювелирни магазини. Лувърът използва наш манекен робот за специална огърлица с диамант за 2 милиона долара. Помня, че имаше много охранители, които постоянно я гледаха и затова Палет реагираше често.

– Била е изнервена и уплашена вероятно?

– Да, със сигурност. Но нейните постоянни движения караха диаманта да отразява светлината и беше красиво. Направихме още 20 такива прототипа. През 2009 г. вече започнахме производство на роботи за пазара, но беше трудно. Аз съм дизайнер, в компанията имаме инженери, техници... За всички нас бизнесът не е най-силната страна. Фирмата постоянно е на ръба. Сега сме започнали нов проект.

– Как се казва?

– Patin.

– Каква е неговата идея?

– В недалечно бъдеще всяка къща ще се промени. Всички сензори и техника в дома ще са обединени в една система. Нарича се умна къща или свързана къща. Този робот следи ситуацията и контролира всичко. Той разбира цялата къща, нека така да го кажем. 

– И предполагам, че има многобройни функции.

– Да, той може да променя функциите си. Може да почиства въздуха там, където е необходимо, отива да светне, ако е тъмно, дори прави кафе... Той просто разбира пространството. Могат да му се слагат допълнителни приставки. Както различните апликации на смартфоните. Тези приставки могат да се правят от различни компании.

– Но това не е хуманоид. Изглежда като обект, създаден да служи на хората.

– Да, но има добър дизайн, макар да не е с човешки облик. И е далеч по-полезен. 

– И вероятно ще донесе повече печалби на компанията Ви, защото хората биха платили за него, а не за манекенката или момиченцето с цветята?

– Да, със сигурност. За 15 години светът се промени много. Хуманоидът е просто фантастика, хората го свързват с филмите. Освен това много фирми вече правят хуманоидни роботи. Ние вече сме го правили. Знаем кое е най-доброто решение.

– Все още ли най-доброто решение е хармонията, след като ще правите нещо за масовия пазар?

– Да, за нас хармонията продължава да е най-важна. Това има значение за света на роботите и хората.

– Кога Patin ще е на пазара?

– До две години.

– Няма ли да е морално остарял?

– Не, някои от системите му са много сложни. Въобще изкуственият интелект е сложно нещо, което трудно се развива.

– Patin е изкуствен интелект?

– Да. Всъщност не бих го нарекъл интелект. По-скоро е система за изучаване, която се доближава до интелектуалните способности.

– Запаметява ли данни?

– Да, той има добри възможности за запаметяване.

– А човешки навици? Тоест, ако обичам кафето си не много горещо, той ще запомни ли това и ще ми го приготвя ли по този начин.

– Да, запаметява човешки навици и също има система за гласово разпознаване и запаметяване. Можеш да му кажеш колко светло искаш да е в стаята. По-светло или по-тъмно. И утре по същотото време той ще знае каква точно е подходящата светлина, която да пусне.

– Без да му кажеш?

– Да, това е част от автономната му същност. Много сме горди с този продукт и мисля, че светът го очаква с нетърпение.

– Особено след като концепцията за умна къща навлиза все повече в ежедневието.

– Да, Patin е моделиран за умна къща. Ние се включихме към алианса на 19-те японски компании, които създадоха т.нар. Connected Home Alliance. „Тойота“, „Хонда“, „Нисан“, „Мицубиши“, на практика почти всички големи японски компании, се събраха и се съгласиха да бъде създадена единна система.

– Какво ще рече единна система?

– Например продуктът, създаден от „Хитачи“ с цел да почиства въздуха, и хладилник на „Тошиба“, които работят като различни системи, сега вече трябва да бъдат свързани в една система. Това е идеята. И нашият робот разбира това. Това е огромен, огромен проект.

– Разкажете повече за Connected Home Alliance?

– Когато бе разгласено за него, това е голяма новина за света. Най-важното в случая е, че не само изследователи и дизайнери на роботи приеха идеята за свързаност, но и големите компании се съгласиха. А това вече има голям ефект за целия свят. Защото ще промени всичко. Роботът може да направи връзка между вашия Google Home или Amazon Echo и климатика ви, например. Цялата информация се събира в облак. Затова и се появиха Google Home, Amazon Echo и iOS Home на Apple. Колко седите в кухнята например, колко и какви системи използвате, цялата тази огромна база данни е много желана от всички компании. Информацията на умната къща е огромен бъдещ пазар.

– Но това е плашещо по някакъв начин.

– Ние не говорим дали е добро или лошо, това е бъдещето.

– Тази джаджа ще знае всичко за мен.

– Да, но щом имаш смартфон, той вече знае всичко за теб така или иначе. Добре дошъл в този свят. Нашето бъдеще е тяхно. На роботите.

– А какво е бъдещето на самите роботи?

– Бъдещето на роботите е повече био. Следващите 10 години вероятно ще имаме бионоид. (Бионоидите са измислени същества, произхождащи от ролевата игра „Подземия и дракони“. Те са хитинови, чифтокопитни хуманоидни насекоми).

– Как бяхте привлечен от света на роботите?

– През 1977 г. излезе „Междузвездни войни“. Тогава за първи път видях R2D2 (Арту Диту) и той много ме впечатли. Започнах да се занимавам с роботи, когато бях на 28-29 години. Работих в Изследователския център на Научната технологична агенция на Япония. Мога да кажа, че имам 20-годишен опит в областта на роботиката. Но на първо място в моята кариера всъщност е архитектурата. дори работих 5 години като архитект урбанист за Кензо Танге. Вие сте българин и вероятно знаете, че дизайнът на българското посолство в Токио е на Кензо Танге.

– Затова ли хармонията е толкова важна в работата Ви?

– Да, за самия Кензо Танге най-важна е хармонията. На тази негова стара философия са базирани и всичките ми разработки в роботиката.

– Дали общата история на хората и роботите ще остане подчинена на правилата, описани в книгите на Айзък Азимов? Роботите винаги са в услуга на хората.

– Хората обичат роботите. В света на роботиката днес идеите не идват от научнофантастичните филми и книги. Идват от всекидневния живот. Бъдещето е днес.