Поколението Z е готово да плати 50% отгоре за автомобил, който няма да притежава
Много шофьори си мечтаят да могат да карат чисто нов кросоувър тази година, а следващата да го сменят с лимузина, без да имат грижата за регистрация в КАТ, пред гишетата на застрахователите или за час в автосервизите.
В последните години фиксацията у нас върху покупката на личен автомобил бързо отстъпва място на концепцията “Автомобилът като услуга” (Car-as-a-Service). Пазарната реалност показва, че поколението Z и милениалите в големите градове вече гледат на колата по същия начин, по който на Netflix или Spotify - плащаш, ползваш и сменяш, когато ти писне.
За все повече млади българи между 22 и 35 години притежаването на вещ вече не носи същия социален статус, какъвто имаше за родителите им. Днешните млади мениджъри и IT специалисти искат мобилност без ангажименти. Те осъзнават, че колата е пасив, а не инвестиция и
предпочитат да пренасочат свободните си пари към пътувания, акции
или първоначална вноска за имот, вместо да ги блокират в ламарини.
Вносители на автомобили признават, че това ги принуждава масово да трансформират портфолиото си от класическа продажба към дългосрочни абонаменти.
Бизнес данните категорично подкрепят този тренд. Секторът на автомобилите под наем и лизингът в България преживяват истински бум, отчитайки среден годишен темп на растеж от 7,3% за периода между 2020 и 2025 г. Това означава, че общият брой на потребителите, възползващи се от гъвкави форми на каране на автомобил у нас, е скочил с над 40% за последните пет години. Това се дължи предимно на промяната в нагласите на градското население и неговото увеличаване.
Големи рент-а-кар компании отдавна усетиха този преход и масово предлагат дългосрочни наеми, които освобождават потребителя от задължителните месечни вноски на 3- или 5-годишни лизингови договори.
Младите специалисти в България често сменят работата си и не могат да знаят къде ще ги отведе кариерата им. Дългосрочният наем им позволява да вземат кола за година или дори за по-кратко.
При тази форма на плащане на автомобил една-единствена вноска в евро покрива всичко - застраховки “Каско” и “Гражданска отговорност”, поддръжка, данъци и дори сезонната смяна на гумите. При технически проблем просто звъните на денонощния клиентски сервиз и получавате заместващ автомобил.
Тази свобода, разбира се, си има и цена. За разлика от покупката на изплащане, където можете да навъртате километри безлимитно, дългосрочният наем почти винаги върви с ограничение на пробега. Обикновено
стандартните договори включват лимит до 2500 км на месец
Ако решите да направите голяма европейска обиколка и надвишите този лимит, всеки допълнителен километър се таксува доста скъпо от компанията на края на периода.
Нахлуването на електромобилите само засилва тези тенденции. Младите хора виждат как един нов електромобил губи до 50% от стойността си за по-малко от три години заради бързото развиване на технологиите и софтуера, появата на по-ефективни батерии и агресивните ценови войни между производителите. Страхът от драстичното обезценяване и потенциалния дефект на скъпата батерия извън гаранция буквално тика потребителите към дългосрочния наем.
Когато вземеш електромобил под наем за 12 или 24 месеца, целият риск от пазарния срив на колата остава за сметка на наемодателя. Ти просто я караш и след две години я връщаш, за да вземеш следващия модел.
Ако се сравни средната месечна цена при дългосрочен наем (всичко включено) срещу класическо закупуване на изплащане (лизинг за 5 години с 15% първоначална вноска например), където обаче потребителят сам трябва да доплаща за застраховки, данъци и поддръжка (около 80–120 евро допълнително на месец), се получава интересна картина.
При среден градски клас (Volkswagen Golf или Skoda Octavia) при
дългосрочен наем абонаментът излиза около 450 - 550 евро на месец
Ако решите да купите колата на изплащане, месечната лизингова вноска ще бъде по-ниска - около 320 - 380 евро, но с ангажимент за години напред и сериозна първоначална сума.
При градските кросоувъри (Nissan Qashqai или Hyundai Tucson) наемът ще струва между 650 и 800 евро на месец, но включва всичко. На изплащане чистата вноска за такава кола е до 450 - 520 евро месечно.
При модерните електромобили (Tesla Model 3 или Hyundai Ioniq 5) сумата при дългосрочен наем варира между 850 и 1100 евро на месец, което обаче донякъде спасява клиента от обезценяването заради батерията. Закупуването на същия електромобил на лизинг изисква вноска от около 600-750 евро месечно.
За луксозен премиум клас (BMW Серия 5 или Mercedes-Benz GLE) наемът започва от 1400 евро и може да надхвърли сериозните 2200 евро на месец. На изплащане вноската би била от 950 до 1300 евро месечно, но и тук първоначалната вноска е доста сериозна.
След 5 години каране покупката на изплащане излиза по-евтина на хартия,
а накрая колата остава ваша собственост, макар и силно обезценена. Наемът е математически поне 50% по-скъп, но плащате чиста премиум цена за това да си спестите време, административни мъки и дългосрочни пасиви.
Голямата алтернатива пред младите градски хора в София са услугите за споделено пътуване. Предимството при тях е, че навсякъде се паркира безплатно, но невинаги пред дома.
Много млади българи все още залагат на третия класически сценарий - покупка на 10-годишен автомобил нов внос от автокъща за около 10 хиляди евро кеш.
Скритите разходи тук обаче са много
Купувачът се сблъсква с първоначално обслужване (ремъци, ролки, филтри, масла), нови гуми, регистрация, екотакса и задължителни застраховки, което набързо изстрелва сметката с още 1500-2000 евро нагоре.
В дългосрочен план амортизацията на 10-годишно превозно средство също крие сериозни рискове. Статистиката показва, че средните годишни разходи за ремонти (съединител, окачване, турбокомпресор или дюзи при дизеловите двигатели) възлизат на поне 1000 евро. Като добавим фактора “загубено време” в чакане по сервизи и риска колата да остане неподвижна точно когато ви трябва най-много, разходите започват опасно да се доближават до месечна вноска за нова кола.
Търговците на автомобили очакват през следващите пет години да има още по-голямо преливане на собственост в абонамент. Очаква се пазарът на дългосрочни автомобилни абонаменти да продължи стабилния си възходящ тренд. Това ще се дължи на все по-достъпните онлайн платформи за управление на абонаменти и масовото навлизане на електрически коли, чийто пазарен дял в дългосрочния наем се предвижда да расте с близо 15% годишно.
В Западна Европа тенденцията за намаляване на собствените автомобили се развива по съвсем различни причини. В страни като Германия, Белгия, Нидерландия и Франция младите хора в повечето случаи изобщо не мислят за покупка, дългосрочен наем или лични вноски, тъй като там масово се разчита на фирмата работодател да осигури автомобила, който идва заедно със заплатата.
За разлика от България, където служебна кола се дава предимно на търговски представители или топмениджъри, на Запад тя се предлага като стандартен бонус дори за средно ниво кадри.
В Западна Европа данъчната система стимулира силно този модел чрез т.нар. схеми за “замяна на брутна заплата” (Salary Sacrifice). Работникът се съгласява малка част от заплатата му да бъде удържана директно от компанията, а в замяна получава чисто нов автомобил, чиито разходи за поддръжка, застраховки, а в определени случаи и за гориво се поемат изцяло от работодателя.
В последните години европейските регулации и данъчни облекчения са насочени изключително към стимулиране на фирмената покупка на електромобили. Това създава огромни корпоративни автопаркове от “зелени” коли, които служителите ползват както за служебни, така и за лични нужди, без да инвестират нито едно собствено евро.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/