Кризата с мъжкия тестостерон: реалност или мит?

Все повече изследвания показват, че средните нива на тестостерон при мъжете от всички възрасти са намалели през последните 20 години. „Нашият начин на живот (по-малко активност, консумация на много повече преработени храни и високи нива на стрес) изостря ситуацията и всъщност води до по-ниски нива на тестостерон при младите мъже", казва урологът Джъстин Хауман.

Много 40-годишни мъже имат значително по-ниски нива на хормони от своите връстници през 80-те години на миналия век. Тази промяна в поколенията има сериозни последици за здравето, плодовитостта, енергията и цялостното благосъстояние. Информацията в социалните медии обаче замъглява сложната реалност: дори с тази тенденция, повечето млади мъже все още попадат в нормалните граници.

Уплашени от блогъри, продаващи хранителни добавки, и компании, рекламиращи хормонозаместителна терапия, много млади хора се стремят да оптимизират хормоналното си здраве. За съжаление, не всички мъже търсят съвет и помощ от медицински специалисти, като вместо това разчитат на информация, намерена онлайн, и прибягват до съмнителни услуги. В резултат на това мнозина се сблъскват с множество сериозни проблеми, от ендокринни нарушения до проблеми с психичното здраве.

Реално понижаване на нивата на тестостерон

Най-често цитираното проучване по тази тема е Масачузетското проучване за стареенето на мъжете (MMAS), забележителен дългосрочен проект, който проследява нивата на тестостерон във времето. Резултатите са поразителни: през 2004 г. нивата на тестостерон на 60-годишен мъж са били приблизително с 17% по-ниски от тези на 60-годишен мъж през 1987 г. 

Резултатите впоследствие бяха потвърдени и на други места. Например, датско проучване установи двуцифрен спад в нивата на тестостерон при мъже, родени през 60-те години на миналия век, в сравнение с родените в по-ранни десетилетия. През 2021 г. американско проучване установи, че от 1999 г. до 2016 г. средните нива на тестостерон при мъжете на възраст 15-39 години постоянно намаляват, което показва, че проблемът засяга и младите хора.

Като цяло, проучванията показват среден спад от приблизително един процент годишно от края на 80-те години на миналия век. Макар че това може да изглежда незначително, когато се измерва кумулативно за 30-40 години, се появяват значителни хормонални разлики между поколенията.

Един от най-значимите фактори, допринасящи за намаляването на нивата на тестостерон, е рязкото нарастване на затлъстяването и метаболитните нарушения през последните десетилетия . Излишната мастна тъкан, особено висцералната мазнина в коремната област, е тясно свързана с по-ниски нива на тестостерон. Мастната тъкан съдържа ензима ароматаза, който превръща тестостерона в естроген. Колкото повече мазнини има мъжът, толкова по-ефективен е този процес, създавайки самоподдържащ се цикъл на хормонален дисбаланс.

Съвременната среда ни излага на коктейл от химикали, които на практика са липсвали в предишните поколения. Ендокринни разрушители като бисфенол А (BPA), фталати и пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS) се намират в пластмаси, опаковки за храни, продукти за лична хигиена и други. Тези химикали могат да повлияят на ендокринната система, като потенциално имитират или блокират хормоните и нарушават нормалното им производство. Проучвания показват, че бисфенол А потиска синтеза на тестостерон. Фталатите, често срещани в меките пластмаси, са свързани с намалени нива на тестостерон и репродуктивна дисфункция.

Физическата активност е един от най-мощните естествени стимулатори на тестостерона, особено силовите тренировки и упражненията с висока интензивност. Съвременният живот обаче е станал значително по-заседнал, отколкото в предишните поколения. Работата в офиса, времето пред екрана, пътуването с кола и общественият транспорт означават, че много мъже прекарват по-голямата част от деня си седнали. Изследванията постоянно показват, че заседналият начин на живот е свързан с по-ниски нива на тестостерон, докато редовните, интензивни упражнения са свързани с по-високи нива, дори при по-възрастни хора.

Хроничната липса на сън пък е станала ендемична в съвременното общество. Спането по-малко от пет часа на нощ може да намали нивата на тестостерон с 10-15% при здрави млади мъже. 

Хроничният стрес също играе роля. Повишените нива на кортизол са обратнопропорционални на тестостерона. Когато нивата на кортизол останат хронично повишени, производството на тестостерон може да бъде потиснато. Уникалните стресови фактори на съвременния живот, включително финансов натиск, сравнения в социалните медии и нестабилност на работата, могат да допринесат за трайно повишени нива на кортизол, които предишните поколения не са изпитвали в такава степен. 

Последиците от намаляването на нивата на тестостерон през поколенията далеч надхвърлят хормоналния баланс. Тестостеронът играе критична роля за здравето, а хронично ниските нива могат да се проявят в широк спектър от симптоми и здравни рискове. Мъжете с ниски нива на тестостерон са по-склонни да изпитват умора, намалено либидо, еректилна дисфункция, загуба на мускулна маса, повишени телесни мазнини и депресивно настроение. В дългосрочен план ниските нива на тестостерон са свързани с намалена костна минерална плътност, повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и метаболитен синдром, въпреки че естеството на тези взаимовръзки все още се проучва.

Съществуват и последици за психичното здраве. Тестостеронът влияе върху регулирането на настроението, когнитивните функции и мотивацията. Ниските нива са свързани с повишен риск от депресия и тревожност - състояния, които са се увеличили значително сред младите мъже през последните години.