Империята на зайчето: наследството на Хю Хефнър

„Всеки ден се събуждам и всяка вечер си лягам с мисълта, че съм най-щастливият мъж на тази планета". Това откровение отразява живота и мирогледа на Хю Хефнър, човекът, който превърна личните си фантазии в културна империя и стана една от най-разпознаваемите фигури на ХХ век.

Хю Марстън Хефнър е роден на 9 април – точно преди един век, в Чикаго, щата Илинойс, в изключително консервативно семейство на двама учители със строги методистки вярвания. Родът на баща му води началото си от германски и английски корени, докато майка му е от шведски произход, пише Biography.com.

По-късно Хефнър описва възпитанието си като емоционално сдържано и морално строго. Като малко момче най-ценното му притежание било одеяло, покрито с малки зайчета, спомня си той години по-късно в своята автобиография. В нея припомня как, завит с това одеяло, малкият Хю обичал да мечтае за бъдеща слава.

В училище бил харесван, а в абитуриентския албум срещу снимката му пишело „най-вероятно ще успее", въпреки че оценките му не били високи. Учителите твърдели, че Хю притежава изключителна интелигентност (по-късно е установено, че IQ-то му е 152), но често го определяли като „неентусиазиран" ученик, чието въображение витае извън границите на класната стая.

Ранната му кариера го отвежда в издателския бизнес, където работи като копирайтър за списание Esquire. Решаващият момент настъпва, когато той поискал скромно увеличение на заплатата с пет щатски долара и му било отказано. Вместо да се примири, Хефнър напуска, решен да създаде собствено списание – действие, което бележи началото на едно от най-влиятелните издателски начинания в историята.

През 1953 г., с 8000 щатски долара заеми – включително 1000 долара от майка му, Хефнър издава първия брой на „Плейбой" от собствената си кухня. Дебютният брой включва вече направени голи снимки на Мерилин Монро, закупени от него, и се продава в над 50 000 екземпляра – впечатляващ успех за независимо начинание. Първоначално списанието трябвало да се казва „Ергенско парти" (Stag Party), но Хефнър променя името в последния момент. По-късно се шегува с абсурдността на сервитьорки с рога вместо добилите световна популярност плейбойски зайчета с ушички. Новото име – „Плейбой", скоро се превръща в синоним на изтънченост, бунт и сексуална отвореност.

В списанието сътрудничат и публикуват автори като Ърнест Хемингуей и Джон Стайнбек. Централното интервю на „Плейбой" се превръща в институция в журналистиката, след като в рубриката участват президенти и водещи политици като Джими Картър, Фидел Кастро, Джавахарлал Неру, Мартин Лутър Кинг, Доналд Тръмп и др.

Сред знаменитостите, застанали пред микрофона на списанието, са философът Бертран Ръсел, актьорът Марлон Брандо, музикантите Джон Ленън, Боб Дилън, Франк Синатра, както и писатели като Кърт Вонегът, Стивън Кинг, Уди Алън и Владимир Набоков.

Списанието на Хефнър се появява в период на социална трансформация и той се превръща в централна фигура на сексуалната революция от средата на ХХ век. Чрез „Плейбой" Хефнър се застъпва не само за сексуалната освободеност, но и за свободата на изразяване и гражданските права.

Активността и визионерството му надхвърлят времето и се насочват към прогресивни каузи, включително ранна подкрепа за правата на хомосексуалните и феминистките. През 1955 г. той одобрява публикуването на The Crooked Man – научнофантастичен разказ на Чарлз Бомонт, който обръща обществените норми, като изобразява преследването на хетеросексуален мъж в хомосексуален свят. Когато е критикуван, Хефнър защитава решението си с прост, но силен принцип: „Несправедливостта е погрешна, независимо срещу кого е насочена".

С нарастването на влиянието му се разширява и мащабът на неговия начин на живот. Хефнър се превръща в олицетворение на марката, която създава – най-известния „плейбой" в света. Той живее в прочутото имение „Плейбой Маншън", което, по любопитен факт, притежава лиценз за зоопарк и приютява екзотични животни редом с бляскавите гости. Хефнър документира живота си с изключителна прецизност, събирайки над 18 000 албума със снимки и спомени за почти всеки посетител и момент от своя свят.

Успехът му се превръща в спектакъл. В един момент Хефнър притежава личен пътнически самолет DC-9, известен като „Голямото зайче" (Big Bunny), боядисан в черно с бялото лого на „Плейбой". Самолетът разполага с дискотека, бар, спални помещения и киносалон – по същество летящо продължение на неговия начин на живот.

Въпреки репутацията си, Хефнър твърди, че винаги е бил верен по време на браковете си. Жени се три пъти и има четири деца от първите си два брака. През 2012 г., на 86-годишна възраст, се жени за Кристал Харис, която е с 60 години по-млада от него. Извън брака обаче открито признава за бурния си любовен живот. Според собствените му оценки е бил с над хиляда жени, а вероятно и повече, става ясно от интервю в Esquire.

Въпреки всичко, зад публичната фасада, Хефнър се описва като романтик, формиран от класическите холивудски идеали. Любимият му филм е „Казабланка", а в края на живота си признава, че съжалява, че никога не е намерил това, което нарича „истинската си сродна душа".

Влиянието му се простира отвъд издателската дейност и обхваща културата и историята. Той изиграва ключова роля в набирането на средства за реставрацията на емблематичния надпис HOLLYWOOD на хълм край Лос Анджелис през 1978 г. и отново допринася години по-късно, като закупува буквата „Y" за 27 000 долара при втората реставрация. Хефнър има и неочаквани политически връзки – той е далечен роднина както на президента на САЩ Джордж У. Буш, така и на сенатора Джон Кери.

Животът му приключва по начин, който напомня за неговия символичен кръг. В първия брой на „Плейбой" е изобразена Мерилин Монро, а десетилетия по-късно Хефнър урежда да бъде погребан до нея. През 1992 г. той купува гробното място до нейното в „Уестууд мемориал парк" в Лос Анджелис, наричайки го „възможност, твърде добра, за да бъде пропусната". Въпреки че никога не се срещат лично, тяхното наследство остава символично свързано.

Хефнър умира на 27 септември 2017 г., оставяйки след себе си сложно, но безспорно значимо наследство. Той променя разговорите за сексуалността, оспорва културните норми и изгражда световна марка, разчитайки почти изцяло на собствената си визия и харизма.

Днес дори обект от природата носи неговото име: подвид блатен заек – Sylvilagus palustris hefneri, е кръстен на него и представлява необичаен, но силно символичен знак на почит към живота и делото на Хефнър.

От момче, стискащо одеяло със зайчета, до мъж, изградил империя около този символ, Хю Хефнър изживява живот, белязан от новаторство, противоречия и неуморно преследване на личната свобода – винаги убеден, както сам казва, че е най-щастливият мъж на света.