Орбитални сървърни ферми - следващата голяма революция в изкуствения интелект

Все повече технологични гиганти сериозно обсъждат възможността да изнесат в Космоса огромните и силно енергоемки центрове за данни, които все по-трудно изграждат на Земята. Идеята е, че поставени в орбита, тези съоръжения ще могат по-ефективно да използват слънчевата енергия и да захранват бурното развитие на изкуствения интелект (ИИ), пише Франс прес.

След решението на Илон Мъск да обедини компаниите си „ЕксЕйАй" (xAI) и „СпейсЕкс" (SpaceX) възниква въпросът дали орбиталните центрове за данни са реалистична перспектива или по-скоро научна фантастика.

Кои компании вече работят по идеята

Повече от дузина стартъпа, лидери в аерокосмическата индустрия и големи технологични групи участват активно в тестването и планирането на инфраструктура.

Възползвайки се от напредъка на „СпейсЕкс" в изстрелването на ракети, Илон Мъск още през ноември загатна, че те могат да се използват за извеждане на центрове за данни в Космоса. Производителят на електромобили „Тесла" (Tesla), която също е собственост от Мъск, междувременно насочва част от дейността си към разработване на хуманоидни роботи, които според неговото виждане биха могли да поддържат тези орбитални съоръжения.

В края на 2025 г. американският стартъп „Старклауд" (Starcloud) изведе в орбита сателит с размерите на хладилник, оборудван с графични процесори (GPU) на технологичната корпорация „Енвидиа" (Nvidia) – водещия производител на чипове за изкуствен интелект. „Енвидиа" определи проекта като „космически дебют" на миницентър за данни.

Паралелно с това „Гугъл" (Google) представи през есента проект, наречен „Сънкетчър" (Suncatcher), който предвижда изстрелването на тестови сателити до началото на 2027 г. с цел изграждане на космически центрове за данни, захранвани от слънчева енергия.

Космическата компания „Блу Ориджин" (Blue Origin), основана от основателя на „Амазон" (Amazon) Джеф Безос, развива проекта „ТераУейв" (TeraWave) – високоскоростна интернет мрежа в Космоса, която да позволява безжична комуникация между центрове за данни по цялото земно кълбо.

Защо погледите са насочени към Космоса

Основното предимство на Космоса е електрозахранването. Сателитите могат да бъдат разположени на орбити, които са постоянно изложени на слънчева светлина, без да навлизат в сянката на Земята. Това означава непрекъснат достъп до слънчева енергия и липса на нужда от енергоемки охладителни системи.

Изграждането на центрове за данни в орбита също така премахва необходимостта от закупуване на терени и заобикаля регулациите и неодобрението на местните жители, което нараства в САЩ, където големите сървърни комплекси повишават цените на електроенергията.

Поддръжниците на тази идея твърдят, че след като се компенсира замърсяването от ракетните изстрелвания, космическите центрове за данни биха били и по-щадящи за околната среда.

Сегашните проекти предвиждат използването на групи от сателити в ниска околоземна орбита (LEO), разположени достатъчно близо един до друг, за да осигурят надеждна безжична връзка, след което данните ще се предават към компютърни системи на Земята чрез лазерни системи.

Какви са предизвикателствата

Досега най-голямото препятствие бяха разходите по транспортирането. Очаква се обаче най-голямата ракета за многократна употреба и голям товарен капацитет „Старшип" (Starship), проектирана за пътувания до Луната и Марс на „СпейсЕкс", значително да намали разходите.

Въпреки това главният изпълнителен директор на „Амазон уеб сървисиз" (Amazon Web Services - AWS) Мат Гарма отбелязва, че съвременните сървърни системи са изключително тежки. По думите му, въпреки амбициозните планове на Илон Мъск, в момента просто няма достатъчно ракети за да се изведат толкова много съоръжения в орбита.

Той добави, че ще са нужни значителни подобрения в ефективността и намаляване на разходите, преди идеята да стане масово приложима.

„Знам, че Илон казва, че ще изстреля милион спътника или нещо подобно", но „няма достатъчно ракети за това, така че все още сме далеч", коментира той по време на събитие на „Сиско" (Cisco), посветено на изкуствения интелект. „Мисля, че вероятно ще има подобрения по отношение на ефективността и разходите", прогнозира Мат Гарма.

Остават и други сериозни технически предизвикателства - устойчивостта на оборудването на радиация и екстремните температури, рискът от сблъсъци с космически отпадъци, както и високата цена на ремонтите, независимо дали се извършват от хора или роботи.

Според проф. Филип Мецгер, планетарен физик в Космическия институт към университета на Централна Флорида и бивш учен от НАСА, изграждането на центрове за данни в Космоса би имало смисъл, само ако изкуственият интелект продължи да се развива изключително бързо и да изисква все повече енергия и изчислителна мощ - нещо, което той смята за напълно вероятно.