Линейката, паркирана край малка зелена площ в центъра на Берлин, изглежда почти като играчка - компактна, с ярка оранжева лента по корпуса и кабели, спускащи се от тавана. Тя е една от трите специално оборудвани линейки на Tomorrow.Bio - първата европейска лаборатория за крионика, чиято амбиция е да замразява пациенти след смъртта им и един ден да ги върне към живот, пише Би Би Си.
Цената на тази надежда за втори шанс е 200 000 долара. Начело на процеса стои Емил Кендзиора, бивш изследовател в областта на рака, който напуска работа, защото напредъкът в лечението на болестта му се струвал твърде бавен. Макар първата крионична лаборатория да се появява в САЩ преди почти половин век, разделяйки обществото на ентусиасти и скептици, Кендзиора твърди, че интересът днес расте. Досега Tomorrow.Bio са криосъхранили няколко души и пет домашни любимци, а близо 700 души вече са подписали договори.
Процедурата започва, когато лекар потвърди, че пациентът е в последните дни от живота си. Тогава фирмата изпраща линейка до мястото, където се намира, а след обявяването на смъртта започва процесът по крионика. Тялото се охлажда под нулата и се изпълва с криопротективен разтвор, който предотвратява образуването на ледени кристали, способни да разрушат тъканите. След това температурата бързо се понижава до около -125°C, а после бавно до -196°C - температурата на течния азот. На този етап пациентът се прехвърля в специално хранилище в Швейцария, където остава в очакване на бъдещи медицински технологии, които биха могли да излекуват причината за смъртта и да обърнат самото криосъхранение.
Тук обаче започват големите съмнения. До момента няма нито един успешно върнат от мъртвите човек след процедурата. Няма и доказателства, че човешки мозък - със своята сложна структура - може да бъде върнат към пълна функционалност. Професор Клайв Коен, невролог от King's College London, определя идеята като погрешно разбиране на биологията, физиката и самата природа на смъртта. Според него клетъчното разлагане започва веднага след спиране на сърцето и продължава при размразяване, което прави възстановяването на организма практически невъзможно. Въпреки това съществуват отделни окуражаващи примери - като кръглия червей C. elegans, който може да бъде замразен и върнат към живот, или бъбреци на плъхове, успешно замразени за 100 дни и трансплантирани обратно. Но всички тези случаи са далеч от сложността на човешкия организъм.
Кендзиора признава, че идеята за връщане от мъртвите звучи странно, но напомня, че и трансплантацията на органи някога е изглеждала немислима. Според него основната пречка е липсата на достатъчно изследвания и финансиране, а много неща, които днес не са доказани, може да се окажат възможни, ако бъдат изпробвани. Криониката обаче е обвита и в етични дилеми - от въпроса кой ще се грижи за замразените тела след векове, до това дали изобщо ще има лечение за болестта, която е убила пациента. Не е ясно и дали човек, върнат към живот в напълно различен свят, би могъл да се адаптира.
Въпреки това някои хора виждат в криониката шанс за своеобразно пътуване във времето. Луиз Харисън, 51-годишна клиентка на Tomorrow.Bio, казва, че е подписала от любопитство. За нея малкият шанс да бъде върната към живот е по-добър от никакъв. Компанията твърди, че повечето им клиенти са под 60 години и финансират услугата чрез животозастраховане. Междувременно интересът към криониката расте и в САЩ - Cryonics Institute съобщава за над 2000 записани и над 260 вече замразени пациенти. Пандемията от коронавирус също е увеличила интереса към темата за смъртта и възможността тя да бъде „отложена".
За Кендзиора криониката е избор, който всеки има право да направи - дори ако шансът за втори живот е малък, той все пак съществува.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/