Как екраните променят мозъка ни: новото явление SAPD

В днешно време повечето хора прекарват значителна част от деня си пред екрани, което обикновено води до уморени очи или болки в главата. Но според някои специалисти ефектите може да са по-тежки от обикновения дискомфорт. Ако напоследък се спъвате по-често, губите ориентация на непознати места или разчитате на GPS дори по познати маршрути, може да изпитвате симптоми на ново описано състояние, наречено Spatial Awareness Processing Disorder (SAPD) - нарушение в обработката на пространствената ориентация. Терминът е въведен от оптометриста Мийнал Агарвал, която твърди, че прекомерното време пред екрани може да променя начина, по който мозъкът обработва пространствената информация. Това е способността да разбираме къде се намираме спрямо обектите около нас - умение, което ни позволява да се движим без да се блъскаме, да наливаме течности без да разливаме и да се ориентираме в пространството. Агарвал подчертава, че SAPD не е заболяване, а последица от заседнал, ориентиран към екрани начин на живот, и че състоянието е напълно обратимо.

 Агарвал твърди, че през последните години наблюдава повтарящи се модели сред пациентите си - отслабено периферно зрение, по-трудно преценяване на разстояния, по-чести сблъсъци с предмети, затруднения при спорт при деца, несигурно шофиране при тийнейджъри и по-слаба ориентация дори на познати места. Част от тези прояви може да се дължат на тревожност, но според нея основните фактори са намаленото движение в реална среда и фокусирането върху екрани, което ограничава използването на периферното зрение. Когато гледаме телефон или компютър, използваме основно малка централна част от ретината, която обработва детайли, докато периферната част, отговорна за движение и дълбочина, остава „неизползвана". Агарвал сравнява това с мускул, който отслабва, ако не се използва.

Важно е да се отбележи, че SAPD все още не е официално изследвано в научни лаборатории и засега представлява клинична хипотеза, която предстои да бъде проучена. Въпреки това идеята се вписва в съществуващи изследвания за влиянието на GPS върху пространствената памет, връзката между екранното време и моторното развитие при деца, както и връзката между екраните и увереността при шофиране. Децата може да са най-уязвими, защото мозъкът им все още се развива, а хора с ADHD, тревожност или професии, изискващи много време пред екрани, също може да са в по-висок риск.

Не всички специалисти обаче са убедени. Невро-офталмологът д-р Андрю Лий определя SAPD като интересно, но недоказано понятие. Той признава, че е възможно прекомерното гледане на екрани да отслаби пространствената ориентация, но подчертава, че корелацията не е причинност и че намаленото време навън може да е по-важен фактор. Лий напомня, че прекомерната употреба на екрани вече е свързана с напрежение в очите, чувствителност към светлина, главоболия, нарушения на съня, повишен риск от късогледство и по-слаби социални умения.

За да се намалят ефектите от прекомерното време пред екрани, специалистите препоръчват редовни почивки, като например правилото 20/20 - на всеки 20 минути да се гледа за 20 секунди към обект на далечно разстояние. Прекарването на повече време навън, разходките и спортът активират периферното зрение и подобряват пространствената ориентация. Добре е и работното място да бъде подредено така, че екранът да е на нивото на очите, да се използват анти-рефлексни филтри и да има възможност за поглед навън. Ограничаването на екраните преди сън също е важно, тъй като синята светлина нарушава производството на мелатонин и влошава качеството на съня.