Арнолд Шварценегер: Не съжалявам за нито една серия във фитнеса

Арнолд Шварценегер е символ на сила и упоритост. Но зад легендарната му кариера в културизма и киното стоят и десетилетия, белязани от контузии, операции и физически предизвикателства. Още през 1972 г. той претърпява първата си операция - момент, който го кара да осъзнае колко сериозни могат да бъдат последствията от травмите върху ставите. От проблеми с рамене и тазобедрени стави (включително смяна на тазобедрена става), през колене и лакти, до няколко сърдечни операции - самият Арнолд се шегува, че вече е „малко като механичен човек".

Въпреки всичко, Шварценегер твърди, че не би променил нищо в подхода си към тренировките: „Никога не съм съжалявал за нито една серия. Повечето контузии дойдоха не от тежестите, а от каскадите - скачане, падания, коне, катастрофи. Това е част от живота ми."

По думите му подходът към болките зависи от конкретната травма - понякога е достатъчна физиотерапия, друг път се налага операция, а в най-тежките случаи - смяна на стави. Най-важното според него е хората да не отлагат лечението, защото животът с постоянна болка ги ограничава и ги лишава от радостта да се движат и тренират.

На въпрос дали съжалява за тежките килограми, които е вдигал, Арнолд е категоричен: ако искаш да си най-добрият, няма „твърде тежко". Да, може да има последствия, но той не би се върнал назад, за да промени нещо.

Сред упражненията, които му липсват най-много, са клековете, мъртвата тяга и военната преса зад врат. Въпреки това той оценява съвременните машини, които позволяват адаптация при травми и дават възможност за безопасни тренировки. Въпреки напредъка на технологиите обаче, Шварценегер е убеден, че основата винаги трябва да се гради със свободни тежести - клекове, тяга, гребане, лежанка. Машините, според него, са подходящи за по-късен етап, когато вече е изградена масата и структурата на тялото.

Така Арнолд Шварценегер остава верен на философията си - силата се гради с труд, постоянство и готовност да приемеш последствията. А най-важното е да не се примиряваш с болката, а да търсиш решение, за да продължиш да живееш пълноценно.