Учени са открили ключа към дълголетието: всичко е въпрос на гени и кисело мляко

Учени разгадаха феномена на столетниците. За да открият ключа към дълголетието, те внимателно проучиха генома на испанката Мария Бранас, която преди смъртта си на 117-годишна възраст е била смятана за най-възрастния човек на Земята. Специалистите споделиха своите открития в списание Cell Reports Medicine.

Мария Бранас Морера стана световноизвестна с дълголетието си. Тя почина в Испания миналата година на 117-годишна възраст. Прекара последните години от живота си в старчески дом, но имаше любящо семейство. Роднините ѝ си спомнят, че в последните си дни Бранас ясно е разбирала, че смъртта ѝ е неизбежна.

Въпреки напредналата си възраст, испанката запазила бистър ум до самия край и не страдала от сериозни здравословни проблеми – само от време на време се оплаквала от болки в ставите.

Естествено, историята на Браняс не можеше да не заинтригува учените. Манел Естелер, генетик от университета в Барселона, взел проби от кръв, слюнка, урина и изпражнения от жената, докато тя била още жива, за да изучи уникалната ѝ физиология. „Искахме да изучим нейния специфичен случай, за да помогнем на другите", обясни той.

От особен интерес за генетиците били не само гените на столетницата, но и нейният метаболизъм и чревен микробиом. Естелер си спомня, че испанката с радост помагала на учените. „Тя била скромен човек и казвала, че единствената ѝ заслуга е, че е жива", отбелязва лекарката.

Изследователите сравнили генетичния, метаболитния и други профили на Браняс с тези на други жени от различна възраст, живеещи в същия регион. Те открили, че теломерите на испанската жена – участъците от повтаряща се ДНК, които защитават краищата на хромозомите – са изключително къси. Теломерите обикновено се скъсяват с възрастта или при наличие на свързани с възрастта заболявания, но Браняс не е имала известни заболявания. „Това ни казва, че загубата на теломери не е непременно свързана с болест, а просто е свързана със старостта", обясни Естелер.

Освен това, геномът на испанския грип съдържа генетичен материал, който предпазва от сърдечно-съдови заболявания, когнитивен спад и диабет. Освен това, беше установено, че Браняс притежава генни варианти, свързани с изключително дълга продължителност на живота при други видове.

Учените също били доволни от кръвните изследвания на испанката – тя имала ниски нива на „лош" холестерол и високи нива на „добър" холестерол. Според Естелер, продължителността на живота на Браняс е била до голяма степен повлияна от здравословния ѝ чревен микробиом, сравним с този на по-младите хора. В тялото на испанката били открити високи нива на бифидобактерии – това би могло да се подобри от диетата ѝ, която включвала три порции кисело мляко на ден. Освен това, Браняс се е хранила в средиземноморски стил и е останала активна до края на живота си. „Нашите гени са като картите в покера. Но важното е как ги играем", подчерта Естелер.