Какво представляват ултрапреработените храни и защо предизвикват спорове

През последните години терминът „ултрапреработени храни" (UPF) навлезе в центъра на вниманието в храненето. Редица изследвания ги свързват със затлъстяване, сърдечни заболявания, диабет тип 2 и редица други хронични състояния. Ново голямо проучване показва, че във Великобритания тези храни осигуряват цели 53% от енергийния прием на населението – стойност, надмината единствено от САЩ с 55%. Това накара някои учени да ги определят като „основен причинител на пандемията от затлъстяване". 

Въпреки нарастващия интерес обаче, липсва ясна и общоприета дефиниция за ултрапреработени храни, което води до объркване сред специалисти и потребители. Терминът е въведен от бразилски учени през 2009 г., а днес обхваща продукти, които отговарят на два основни критерия. Първо, основните им съставки са резултат от множество етапи на индустриална преработка, като бяла захар, бяло брашно или растително олио. Второ, съдържат добавки, които рядко се използват при домашно готвене – консерванти като BHT, емулгатори (соев лецитин), стабилизатори (модифицирано царевично нишесте), оцветители, сгъстители и изкуствени аромати.
Тази дефиниция обаче е трудна за запомняне и прилагане в ежедневието. Проучванията показват, че дори хора, които смятат, че знаят какво е UPF, често грешат в преценката си. Допълнително усложнение е, че някои храни попадат в „сива зона". Например беконът съдържа консерванти, но степента му на индустриална преработка е спорна, затова в едни научни статии е посочен като ултрапреработен, а в други – не. Подобно объркване предизвикват и продукти като пълнозърнест хляб, някои видове сирена и доматен сос, които по други критерии се считат за здравословни, но понякога също получават етикета „ултрапреработени".

Така на дневен ред излиза въпросът – наблюдаваме ли истински научен пробив в разбирането на връзката между храната и болестите, или просто сме поставили ново име върху храни, които и без друго знаем, че не са здравословни? Докато учените търсят по-прецизна дефиниция, а потребителите се лутат сред етикети и противоречиви статии, едно е ясно – информираността и критичното мислене при избора на храна са по-важни от всякога.