Какво означава, ако се събудите и не можете да говорите или да движите тялото си?

Нарича се сънна парализа и може да бъде ужасяващо

Като тийнейджър, Джеймс Алън Чейн се събужда една нощ и не може да помръдне. Не може и да говори. Усеща присъствие около леглото си, а после – натиск върху гърдите си, сякаш невидимо същество сяда върху него. „Сякаш си в тъмното и нещо натиска тялото ти. Нямаш идея дали изобщо ще можеш отново да се движиш. Ужасът е неописуем", спомня си той.

Първоначално, както повечето хора в такава ситуация, Джеймс си помислил, че е атакуван от свръхестествена сила – демон. Но истината била далеч по-прозаична и научна: това било първото му преживяване със сънна парализа. Толкова дълбоко го разтърсило, че по-късно той посветил живота си на изследвания в областта на съня.

Според Чейн – бивш професор по психология в Университета Уотърлу – сънната парализа възниква, когато мозъкът и тялото не са в синхрон. По време на сън, особено в REM фазата (когато сънуваме най-активно), мускулите ни се „изключват", за да предотвратят физическото пресъздаване на сънищата. Това е механизъм за защита – никой не иска да удря, рита или скача от леглото в реалността.

Проблемът е, че понякога мозъкът се събужда преди тялото. Тогава човек осъзнава какво се случва, но не може да помръдне. През това време – което може да продължи от няколко секунди до няколко минути – човекът остава „заклещен" в съзнанието си, но парализиран. Често се появяват и халюцинации – например усещане за натиск върху гърдите или звук от стъпки. Чейн обяснява, че в този стресов момент умът панически търси обяснение – и започва да си въобразява всевъзможни неща, от крадци до духове.

Макар преживяването да звучи плашещо, сънната парализа не е толкова рядка. Изследвания показват, че близо 8% от хората я преживяват поне веднъж в живота си. Най-често това се случва при тийнейджъри и млади възрастни – най-вероятно заради хаотичните им навици на сън. В едно проучване над 28% от студентите съобщават за поне един епизод.

Стресът, тревожността и дори четене за самата парализа също могат да отключат такива състояния. Чейн споменава, че двама от неговите изследователски асистенти започнали да преживяват епизоди, докато изучавали феномена.

По време на самата парализа човек се чувства напълно безсилен. Но има техники, които помагат да се излезе от състоянието. Например, ако се фокусирате съзнателно върху дори най-малко движение – като да свиете юмрук или помръднете палец на крака – това може да прекъсне парализата. Мозъкът се „отклонява" от халюцинациите и се връща към реалността. Най-често обаче просто трябва да изчакате – състоянието минава от само себе си.

„Ако успеете да го приемете като необикновено преживяване, може дори да ви стане интересно – макар че е трудно да мислиш така, ако ти се струва, че демон те е налегнал", казва Чейн.