Изискванията към идеалния астронавт се променят: кои са бъдещите завоеватели на Марс?

За да стигнат до Марс, астронавтите ще трябва да запазят необичайно ниво на спокойствие в страшни и скучни ситуации. Те ще се изправят пред непознатото, каквото човечеството не е виждало от зората на космическите полети. Освен това ще бъдат затворени с колегите си в малки капсули в продължение на години. Самото пътуване до Марс ще отнеме повече от 200 дни.

Предизвикателствата, пред които са изправени съвременните астронавти, бледнеят в сравнение: пътуването до Международната космическа станция може да продължи само четири часа, докато пътуването до Луната може да отнеме няколко дни. Средният престой на МКС е шест месеца и дори най-рисковата работа там е относително рутинна.

Ако хората някога стъпят на друга планета, Земята може да се наложи да изпрати там различен вид астронавт . А най-обещаващите кандидати може да са хората, към които НАСА отдавна се е обърнала за вдъхновение, но рядко е била наемана: изследователи, свикнали да работят в предизвикателна и непозната среда, в малки групи и в относителна изолация.

Разликата между хората, които се прехранват от приключения, и днешните астронавти е все още достатъчно голяма, че малцина са обмисляли кариера в космоса. Джо Дитури, дългогодишен водолаз, професор по биомедицинско инженерство и пенсиониран офицер от ВМС на САЩ, е едно изключение.

През 2023 г. той прекара 100 дни в лаборатория с площ от 20 квадратни метра, слизайки на около 7 метра под повърхността на мътна лагуна и чупейки рекорда за най-дълго време, прекарано под вода без разхерметизиране. В началото на експеримента той каза, че една от целите му е да помогне за изучаването на физическите и психологическите аспекти на пътуването до Марс.

На 86-ия му ден под вода, журналистката Ерин Бергер се присъедини към него. „Плувах по водещо въже в топла като вана вода, докато не успях да се гмурна във входа на местообитанието. Отдясно се чу глас от затворен люк, водещ към кухнята, хола и офиса: Дитури преподаваше курс по биомедицинско инженерство."

Скоро осъзнах, че въпреки шумните въздушни помпи на лабораторията, тесните душове и заобикалящата го тъмнина, той просто беше във възторг: от биомедицинските изследвания, гмурканията със смесени газове, дори от сьомгата, която приготвяше в микровълновата си фурна в своя „аквариум". „Когато хората ме питат: „Страх ли те е?", аз казвам: „От какво има да се страхуваш?", обясни той. „Водата е любимото ми нещо."

Дитури кандидатства за участие в процеса на подбор на астронавти през 2024 г., но така и не получи отговор. Въпреки че отговаря на настоящите изисквания, той не е идеален кандидат в много отношения. Например, той е твърде арогантен и е малко вероятно да премине през частта от интензивния процес на подбор на НАСА, в която кандидатите живеят заедно и се оценяват по отношение на уменията им за живот. А любовта му към риска – той смята, че е скачал с парашут 822 пъти, въпреки че не обича височините – може да работи срещу него.

Но в нова ера на космическите изследвания, подобен опит би могъл да осигури предимства, които инженерите и пилотите, предпочитани от НАСА, нямат. През май администрацията на Тръмп предложи да се похарчат 7 милиарда долара за лунни изследвания - вероятно първа стъпка към пилотирани мисии до Марс - и 1 милиард долара за програми за Марс. Но политическата воля за това конкретно искане може да стане жертва на публичния разрив на Доналд Тръмп с Илон Мъск, който отдавна се застъпва за колонизация на Марс.

Планът на Мъск е да изстреля първата безпилотна мисия на SpaceX до Марс до края на 2026 г. (краен срок, както всички космически срокове на Мъск, който SpaceX е малко вероятно да спази) и той предвижда компанията в крайна сметка да изпрати стотици хиляди хора на Червената планета. Ако някой от тези планове се реализира, постоянно променящата се магическа комбинация от качества, които съставляват „правилния екип", ще се нуждае от актуализиране.

Брандън Веси, учен от Програмата за човешки изследвания на НАСА, който осигурява научен надзор върху космическите полети, заяви, че агенцията вече подбира и обучава астронавти за шестмесечни мисии, като се имат предвид и по-дълги мисии. Но за мисия до Марс „всяко умение става още по-важно", каза той. Така че НАСА може да оценява уменията по различен начин, отколкото сега, а някои – като автономната работа и преодоляването на изолацията – „придобиват по-голямо значение в сравнение с настоящите мисии до Международната космическа станция".

Агенцията отдавна има предчувствие, че земните изследователи биха могли да процъфтяват в екстремните условия на космическите полети. Екипажите на Аполо са се обучавали в джунглите през 60-те години на миналия век, а днешните астронавти често се обучават в Националното училище за лидерство на открито на места като пустинята Юта. Изследователските програми на НАСА често изучават опита на хора, които са живели на полярни станции или подводници. Но агенцията почти никога не е наемала такива хора.

Мисията до Марс не само би била по-дълга от всяко космическо пътешествие, опитвано досега, но и би включвала допълнителни предизвикателства (мини-експедиции, създаване на обитаема база) в негостоприемна среда с планински терен. Това би изисквало различен вид психическа издръжливост.

„Трябва да сте подготвени за промяна на плана", казва Паскал Лий, основател на Института за Марс и планетарен учен в Института SETI.

Ако някой като Илон Мъск, милиардерът с най-голям интерес към Марс, имаше думата кой трябва да отиде там, той би казал: „Всеки, който иска да отиде".