Как „Джурасик парк“ превърна динозаврите във филмови звезди

През юни 1993 г. адаптацията на романа на Майкъл Крайтън, режисирана от Стивън Спилбърг, вдъхна живот на праисторическите чудовища, предизвиквайки културен феномен, който продължава и до днес.

Една от най-запомнящите се сцени в "Джурасик парк" ни показва как двама учени, изиграни от Сам Нийл и Лора Дърн, стоят изумени пред огромния брахиозавър. Докато музикалният мотив на Джон Уилямс върви на фон, израженията на героите се изпълват с детско възхищение – усещане, което зрителите споделят вече 32 години. От премиерата на филма на 9 юни 1993 г. досега франчайзът се е разраснал значително, включвайки анимационни сериали, комикси, видеоигри и седем големи филма, като последният – "Джурасик свят: Прераждане", ще излезе през юли.

Но всичко започва с романа на Майкъл Крайтън, публикуван през 1990 г. По време на писането му, Крайтън посещава музей в Обединеното кралство, където вижда видео изложба за динозаврите. "Тригодишни момчета и момичета крещяха 'Стегозавър!' и 'Тиранозавър!', когато се появяваха на екрана," споделя авторът в интервю за Би Би Си през 1993 г. "Не бихте предположили, че ще знаят как да произнесат тези думи, но го правят." 

Динозаврите през вековете – от научен феномен до културна икона

Откриването на първите фосили преди около два века запалва нестихващото любопитство към тези титани на природата. През 1824 г. мегалозавър е първият научно описан динозавър. Но общественото възприятие за тези същества непрекъснато се променя. "Всеки период придава ново измерение на интереса към динозаврите, не само от научна, но и от културна гледна точка," отбелязва Крайтън.

През 1854 г. в Кристал Палас Парк в Лондон са изложени модели на динозаври, изваяни от Бенджамин Уотърхаус Хокинс. По онова време динозаврите се разглеждат в контекста на дарвинизма – не просто като изчезнали животни, а като елемент от по-широка религиозна и философска дискусия. В края на 20-ти век представата за тях еволюира – от тромави и масивни същества към пъргави, подобни на птици зверове. Според Крайтън въпросът вече не е само тяхното съществуване, а "Те изчезнаха – ние следващи ли сме?" 

Динозаврите в киното – от анимация до технологична революция

Динозаврите оставят следа и в киноиндустрията. Първият филм с динозавър се появява през 1914 г. – анимацията "Гърти динозавърът", последвана от класиката "Изгубеният свят" (1925), където Уилис О'Брайън създава стоп-моушън динозаври. По-късно той разработва праисторическите чудовища в "Кинг Конг" (1933), вдъхновявайки Рей Харихаузен да създаде легендарния Тиранозавър-Бронтозавър хибрид за "Звярът от 20 000 фута" (1953). През 1966 г. неговият "Един милион години преди новата ера" среща Ракел Уелч и други пещерни хора с динозаври – въпреки че исторически човечеството никога не е съществувало редом с тези животни. "Но киното има нужда от драма," признава Харихаузен. 

"Джурасик парк" – технологична революция и касов рекорд

Филмът "Джурасик парк", със сценарий от Крайтън, съчетава хора и динозаври по по-убедителен начин отвсякога. Спилбърг използва революционни комбинации от компютърна анимация и механични ефекти, за да вдъхне живот на праисторическите хищници. Въпреки че паркът на Джон Хамънд (изигран от Ричард Атънбъро) е създаден за забавление, избягалите динозаври доказват, че човечеството може би не трябва да се меси в природата. 

Филмът се превръща в глобален феномен, печелейки 914 милиона долара и ставайки най-касовият филм за времето си. През 2018 г. влиза в Националния филмов регистър на САЩ като културно и исторически значим. Продълженията му не достигат същата слава, но остават хитови. Днес, с предстоящия "Джурасик свят: Прераждане", изглежда, че динозаврите никога няма да изчезнат напълно – поне не от големия екран.