Екзекуциите се използват за елиминирането на престъпници, политически дисиденти или просто на обикновени хора, които са се родили на грешното място в грешното общество
Драматичното нарастване на броя на смъртните наказания през последните години и жестокостта на методите, които все още се използват по света отново привлякоха вниманието към одобрените от различните държави методи за умъртвяване.
Неясните данни за Китай са изведени на преден план от обширни доклади, в които се твърди, че хиляди хора са убивани всяка година в ужасяващ "конвейер" на смъртта, като Китайската комунистическа партия е възприела най-различни методи за убиване, включително мобилни фургони за смърт, за да ускори изпълнението на присъдите. Но САЩ също са подложени на критики заради прилагането на смъртното наказание, като правозащитните организации са все по-разтревожени от тенденцията за увеличаване на броя на престъпниците, осъдени на смърт през последните години там.
Днес и на Изток, и на Запад се прилагат техники, които включват електрошок, наранявания и обгазяване, като в някои случаи осъденият страда повече от половин час, преди да умре. А в многополюсния свят с твърдолинейни фанатични правителства в Близкия Изток се завръщат методите на масови екзекуции чрез убиване с камъни и обезглавяване с меч. През 2020 г. 88% от всички известни екзекуции са извършени само в четири държави: Иран, Ирак, Саудитска Арабия и Египет.
Тук ще разгледаме начините, по които светът все още екзекутира най-тежките си престъпници.
1. Обезглавяване
По-голямата част от държавните екзекуции в Саудитска Арабия все още се извършват чрез обезглавяване с меч. Това е особено кървав и жесток начин за изпълнение на смъртно наказание, който се прилага само там и може да се използва за различни престъпления, включително убийство, вероотстъпничество (отказ от исляма), хомосексуални взаимоотношения, вещерство, езичество и нещо, наречено "водене на война срещу Бога".
На 12 март 2022 г. са обезглавени 81 души - най-голямата масова екзекуция през последните години, въпреки обещанията да се ограничи използването на подобни мерки. Неправителствената организация, бореща се за човешки права "Хюман Райтс Уоч" заклейми саудитските власти за "бруталната демонстрация на автократично управление", като отбеляза, че много семейства са разбрали за смъртта на близките си "точно както всички останали - от медиите". Те също така поставиха под въпрос справедливостта на съдебните процеси и присъдите.
НПО-то Reprieve твърди, че по време на мандата на принц Мохамед бин Салман от 2015 г. насам броят на обезглавяванията е нараснал с 82% за периода 2015-2021 г.
През 2003 г. държавният екзекутор на кралството Мохамед Саад ал-Беши подробно описва как точно се извършват тези брутални убийства - понякога с пистолет, друг път с меч. Той разказва за първата си екзекуция през 1998 г.:
"Престъпникът беше вързан и с превръзка на очите. С един удар на меча отрязах главата му. Тя се търкулна на метри от мен", хвали се той.
"Има много хора, които припадат, когато станат свидетели на екзекуция. Не знам защо идват да гледат, ако нямат стомаха за това", казва бащата на седем деца, който е известен с това, че ги оставя да почистят меча, с който реже главите на вероотстъпници, престъпници и вещици.
"Никой не се страхува от мен. Имам много роднини и много приятели в джамията и живея нормален живот като всички останали. Моята професия не носи никакви недостатъци за социалния ми живот", обяснява ал-Баши.
2. Смъртоносна инжекция
Разработена за първи път в САЩ през 1977 г., но вече използвана в Китай и в някои части на Африка и Азия, смъртоносната инжекция е един от най-разпространените методи за екзекуция, използвани и днес. Осъдените хора са вързани за легло и обикновено им се инжектира барбитурат, паралитик и калиев разтвор. Веществата ги карат да изпаднат в безсъзнание, после спират дишането им и предизвикат сърдечна аритмия, която убива нещастниците.
Първо затворникът се обезопасява, претърсва се и е поставен в стаята за екзекуции. След това обикновено му се дава мидазолам - анестетик, който има за цел да го накара да изпадне в безсъзнание. След това интравенозната тръба, с която е била приложена упойката се промива с физиологичен разтвор. Обикновено дозата започва да действа до две минути. След това пет официални лица проверяват дали пациентът е в безсъзнание, преди да бъде приложен бромид или негов еквивалент. Един анестезиолог заяви пред CNN, че ако затворникът не е в безсъзнание на този етап, при инжектирането ще се чувства така, сякаш се дави. Впоследствие осъденият получава инжекция, предназначена да го парализира, последвана от още физиологичен разтвор. Това му пречи да се движи, но също така означава, че не може да съобщи за състоянието си. Бромидът вероятно в този момент ще спре дишането му. След още няколко минути обикновено се инжектира калиев хлорид, за да се спре сърцето. В съзнание затворникът може да се чувства така, сякаш ръката му гори, твърдят доктори. В рамките на една минута това води до спиране на сърдечната дейност и смъртта на затворника.
Предполага се, че методът е "по-хуманен" начин на екзекуция, но има очевидни недостатъци. Грешките могат да оставят пациентите в съзнание и да доведат до мъчителем край. През 2006 г. смъртта на Джоузеф Люис Кларк отнема близо 90 минути, а друг затворник на име Джоузеф Ууд
се нуждае от цели 15 инжекции, преди да умре.
Медицинското естество на процедурата е причина за някои трудности, тъй като се налага лекарствата да се прилагат от доктори, които по принцип са се заклели да защитават човешкия живот, което повдига множество етични въпроси. Между 1976 г. и 2023 г. 1 392 екзекуции в САЩ са извършени чрез смъртоносна инжекция. Това я прави най-разпространеното средство за изпълнение на смъртно наказание в САЩ, като в списъка са включени 163 електрошокови умъртвявания, 11 убийства в газови камери, три обесвания и три екзекуции чрез разстрел.
3. Разстрел
В началото на 2024 г. американският щат Южна Каролина обяви плановете си да възобнови екзекуциите чрез разстрел, след като прокурори заявиха, че не е необходимо смъртните присъди да са бързи и безболезнени. Този ход шокира мнозина - но щатът не е единственият, който използва този метод за екзекуция на затворници. Последната смътна присъда чрез разстрел в САЩ е изненадващо скорошна - Рони Лий Гарднър е екзекутиран в затвора в щата Юта на 18 юни 2010 г. за убийството на адвокат по време на драматичен опит за бягство от съда. Петима служители на затвора застрелват Гарднър от разстояние 7 метра, чрез пушки с 30-ти калибър. Той е обявен за мъртъв две минути по-късно.
Макар че тази практика трябваше да бъде преустановена в Китай още през 2010 г., оттогава насам са регистрирани случаи на разстрели на затворници. В един от тях мъж, осъден, че е намушкал с нож девет ученици, е застрелян през 2018 г. пред очите на тълпа селяни, викнати да станат свидетели на изпълнението на присъдата.
В Сомалия тази практика също все още се използва за наказване на престъпници. През 2015 г. Хасан Ханафи, бивш медиен служител на сомалийската ислямистка групировка "Ал Шабааб", е вързан на площада пред полицейската академия в столицата Могадишу, преди да бъде застрелян след присъда за убийството на петима журналисти. Кадри от мястото на инцидента показват Ханафи, завързан за стълб, с бяла маска на лицето, преди палачите му да открият огън. По-късно тялото му е заснето да се изнася от група официални лица.
Също и в Йемен властващите хути използват разстрелът за наказание на тежки престъпления. През 2021 г. девет мъже, признати за виновни в шпионаж в полза на опозиционните коалиционни сили, ръководени от Саудитска Арабия, бяха осъдени на смърт и публично екзекутирани на площад Тахрир в контролираната от бунтовниците столица Сана. Деветимата бяха сред повече от 60 души, които хутите обвиниха в участие в целенасоченото убийство на йеменския политик Салех ал-Самад през април 2018 г. Снимки и видеоклипове от екзекуциите бяха широко разпространени в социалните медии, които показват военни офицери, които застрелват деветимата мъже в гръб.
Откакто въоръжените сили на САЩ се изтеглиха от Афганистан през 2021 г., отбелязвайки края на 20-годишната война, талибаните превзеха отново властта и започнаха да прилагат своята утопична визия за средновековно ислямско общество. На 22 февруари двама мъже бяха екзекутирани публично пред тълпа от зрители в град Газни, простреляни с куршуми в гръбначния стълб в ужасяваща демонстрация на власт. И двамата бяха екзекутирани с множество изстрели в гърба, след като служителят на Върховния съд Атикула Даруиш прочете на глас смъртна заповед, подписана от върховния лидер на талибаните Хибатула Ахундзада.
През 2016 г. жена беше екзекутирана с картечница, след като талибански съд я призна за виновна в убийството на съпруга си. Кадри, разпространени тогава, показват как членове на групата й се подиграват и крещят да бъде убита. След това въоръжен мъж се прицелва в главата й. Видеото свършва точно преди боецът да натисне спусъка. През 2021 г. беше също така разкрито, че гей мъжете в Афганистан ще бъдат смачкани до смърт чрез срутване на стена върху тях като част от нов закон, съобщен от ислямистката групировка месец преди оттеглянето на САЩ.
4. Обесване
Обесването като средство за смъртно наказание се споменава още в Одисеята на Омир, но през Средновековието става обичаен метод за екзекуция. В САЩ това остава основното средство за изпълнение на смъртни присъди до 1890 г. В наши дни практиката остава почти непроменена и се използва в страни като Япония и Сингапур.
Затворниците, осъдени на обесване, често се претеглят преди екзекуцията и се правят репетиции, за да се определи колко голямо "падане" ще е необходимо, за да бъдат убити бързо. Ако въжето е твърде дълго, осъденият може да бъде обезглавен, а ако е твърде късо той може да се задушава бавно в продължение на 45 минути. Най-скорошният пример за това е екзекуцията на Барзан Ибрахим ал-Тикрити, един от тримата полубратя на бившия диктатор на Ирак Саддам Хюсеин. Той беше обесен на 15 януари 2007 г. за престъпления срещу човечеството (заедно с Хюсеин) - но беше обезглавен от въжето поради погрешно изчисление на теглото му и дължината на падане.
Преди обесването, крайниците на затворника се връзват, очите му се покриват с лента, а на шията му се поставя примка. При традиционните екзекуции вратата на ешафода се отваря, за да може затворникът да падне през нея. Теглото му би трябвало да причини бързо счупване или изкълчване на шията, което да доведе до мигновена смърт, но рядко се случва осъденият да умре веднага. Иран използва кранове, за да обесва своите затворници, като ги връзва на примка и след това ги вдига високо във въздуха, за да се виждат на километри. През 2022 г. протестиращият Маджидреза Рахнавард влезе в новините, когато беше обвинен във „водене на война срещу Бога", премина през „фиктивен процес" и бе осъден на смърт и убит по този начин.
Публичните обесвания с кран са по-редки през последните години в Ислямската република. Обикновено осъдените са живи, докато кранът ги вдига и може да се види как се борят за последната си глътка въздух, преди да се задушат или вратът им да се счупи.
5. Електрошок
Колкото и да е странно, електрическият стол като средство за екзекуция е измислен от зъболекар преди повече от 140 години. Първоначално е било замислен като по-хуманна алтернатива на обичайните форми на смъртно наказание по това време. Процедурата протича чрез закрепване на електроди, пренасящи електрически ток с високо напрежение към главата и краката на осъдения, който седи завързан на стол. Жертвата остава жива за около две минути, преди да умре от сърдечна аритмия, последвана от сърдечен арест.
Когато щатът Ню Йорк екзекутира първата си затворник с електрошок, Уилям Кемлер, на 6 август 1890 г., репортер на Ню Йорк Таймс, свидетел на смъртта, заявява: „Вероятно нито един осъден убиец от съвремието не е страдал така, както е страдал Кемлер."
Друг свидетел описва ужасяващата сцена така:
„След първата конвулсия нямаше и най-малкото движение на тялото на Кемлер... тогава очите му, които за момент бяха обърнати, се взряха с ужас в публиката. Мъжете около мен се надигнаха импулсивно от столовете си и започнаха да крещят от ужас. "Велики Бог! Той е жив!" каза някой. „Пуснете още ток", извика друг. Отново се чу онова щракане, както преди, и тялото на изпадналия в безсъзнание нещастник в стола се скова.
Свидетелите бяха толкова ужасени от зловещата гледка, че не можеха да откъснат очи от нея...
По едно време на лицето на нещастника в стола започна да се появява кръв. Стоеше като алена пот. Последва ужасна миризма, която бързо обгърна мястото на екзекуцията. Кулминацията на адската сцена беше, когато косата на нещастника и кожата му, които бяха под електрода, започнаха да се опичат. Вонята беше просто непоносима."
Критиците настояват, че електрическият стол е по-малко хуманен от другите средства за смъртно наказание. Аутопсиите показват, че метода е много болезнен. От 2024 г. единствените места, които все още използват стола като опция са американските щати Алабама, Флорида, Кентъки и Тенеси. Други позволяват използването му, ако смъртоносната инжекция се счита за противоконституционна.
6. Газови камери
В Европа газовите камери са познати от ужасяващия спомен за Холокоста, при който около шест милиона еврейски мъже, жени и деца са систематично убивани от нацистите между 1941 и 1945 г. Прилагането им започнало с изпитания върху хора с физически и интелектуални увреждания, смятани за „недостойни за живот" от нацистите. Оттогава практиката е почти напълно изчезнала като средство за смъртно наказание. Но САЩ остават забележително изключение. Газовата камера е законно средство за екзекуция в седем щата – Алабама, Аризона, Калифорния, Мисисипи, Мисури, Оклахома и Уайоминг и то въпреки че всички имат смъртоносна инжекция като основен метод за елиминиране на криминалния контингент.
Смъртта в камерата не е бърза. Екзекуцията през 1999 г. на германския гражданин Валтер Лагранд в Аризона бе описана като "варварска" от германския министър на правосъдието Херта Даублер-Гмелин. Убиването на германеца продължило 18 минути. Това е и последният път, когато газовата камера е използвана в щатите.Екзекуцията на Робърт Алтън Харис в Калифорния през 1992 г. също е описвана като „зловеща и сюрреалистична сцена". Осъдения умира 14 минути след издаване на заповедта за екзекуцията.
През 1994 г. Дейвид Лоусън е умъртвен чрез газова камера в Северна Каролина за убийството на Уейн Шин по време на кражба с взлом. При изпълнение на присъдата палачите пускат цианидни пелети в купа със сярна киселина, поставена в камерата. Обаче, падайки вътре, те опръскват Лоусън с киселина. Болката е толкова силна, че той чупи ограничителите около крака си и започва да крещи истерично „Аз съм човек". На Лоусън му трябват около десет минути, за да умре, оставен безпомощно да крещи от болка в камерата.
През 2021 г. британският вестник "Гардиън" разкри, че Аризона е „модифицирала" своята газова камера, за да се подготви за екзекуции, според документи, видени от изданието. Те съобщават, че щатът „се готви да убива затворници, осъдени на смърт, като използва циановодород, същият смъртоносен газ, който е бил използван в Аушвиц".
7. Ванове на смъртта
Въпреки че Китай не публикува официалните данни за смъртните си наказания, правозащитните групи твърдят, че хиляди хора биват екзекутирани всяка година от държавата с ужасяващи средства, включително ванове на смъртта, разстрели и смъртоносни инжекции. Смъртта често се издава за престъпления, вариращи от трафик на наркотици до убийство, но също така и за престъпления като корупция.
Твърди се, че за ускоряване на убийствата в някои случаи Китай използва ванове на смъртта, което позволява на пътуващи палачи да извършват санкционираните от държавата смъртни присъди в отдалечени провинции без да е необходимо престъпникът да се премества на обособено място за изпълнение на наказанието.
Отвън превозните средства изглеждат като нормални полицейски коли, без външни маркировки, които да показват за какво се използват. От вътрешната страна обаче има
камера за умъртвяване, която няма прозорци.
Вътре също така има инсталирани камери за наблюдение, за да могат официални лица да гледат екзекуцията. На стената на вана има спускащо се легло, за което бива привързван осъденият престъпник. След това в ръката му се поставя система от медицински техник, преди полицейски служител да приложи смъртоносна инжекция чрез натискане на специален бутон.
8. Отравяне с азот
Кенет Юджийн Смит спря да диша в осем и осем минути вечерта на 25 януари 2024 г. Той беше прекарал повече от 35 години, излежавайки определена от съдебното жури доживотна присъда за поръчковото убийство на Елизабет Сенет в Алабама през 1988 г. Но неговите последни минути на Земята бяха нещото, което запечата името му в историята.
На Смит му бяха необходими 22 минути, за да умре под въздействието на азотна хипоксия - нов вид американска смъртна присъда, за която държавни служители увериха, че ще бъде бърза и безболезнена. Тя беше изпълнена, след като съдията в процеса отмени присъдата на журито и наказа Смит със смърт. Свидетели разказват, че осъденият се е гърчил от болка в продължение на десет минути преди дишането му да спре.
Завързан за инвалидна количка, той се борил, докато дробовете му се пълнели с азот. Последните му думи били:
„Тази вечер Алабама кара човечеството да направи крачка назад. Тръгвам си с любов, мир и светлина. Благодаря ви, че ме подкрепяте. Обичам всички вас."
Суровата екзекуция предизвика недоволство от правозащитни групи, които осъдиха Алабама, че е продължила с експерименталните средства за умъртвяване година след като щатът не успя да сложи край на живота на Смит с неуспешна смъртоносна инжекция.
Върховният комисар на ООН за правата на човека, Фолкер Тюрк, каза по това време, че методът може да се равнява на изтезание или друго жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание съгласно международното право за правата на човека.
9. Убиване с камъни
Бруталният метод на екзекуция чрез камъни е документиран още в еврейската Тора, написана векове преди новата ера. Методът остава в употреба в няколко страни, включително Иран, Нигерия, Пакистан, Саудитска Арабия, Судан, Йемен и ОАЕ.
По-рано този месец
хутите в Йемен убиха с камъни 13 души, смятани, че са гейове -
обвинение, типично за региона, според правозащитни групи.
През 2020 г. ужасяващи кадри показаха как разгневена тълпа убива с камъни афганиска жена, която се крие и крещи в една дупка. Държавният глава на азиатската държава тогава обвини талибаните, които от своя страна твърдяха, че кадрите са от 2015 г. Международната общност обаче не беше убедена от изявлението на групировката.
"Мащабът на тяхното насилие и това, което могат да направят срещу жените в отсъствието на закон и ред, са ясно видими", казва тогава известната активистка за правата на жените Лайла Хайдари.
Във видеото се чува как жената плаче и крещи, а тълпата боботи "Аллах Акбар" и "убийте я". Жертвата, назована само като Рокшана, била обвинена в прелюбодейство, защото е била сгодена за мъж, за когото не е искала да се омъжи, съобщиха тогава властите в Афганистан.
Групировките Ислямска държава и Ал-Кайда също прибегнаха до отвратителните практики за убиване с камъни в разгара на войната в Ирак и Сирия. Кадри от 2015 г. показват тълпи, които се събират, за да гледат как
джихадистите убиват беззащитна двойка, обвинена в секс преди брака.
Екзекуцията се случва в гр. Мосул, Сирия.
На клипа се вижда как малки момчета се качват на раменете на бащите си, за да видят по-добре мъжа и жената, обвинени в "блудство", преди главният палач на Мосул Абу Ансар ал-Ансари да заповяда да ги убият с камъни. След това боец с жълт шал, покриващ лицето му, използва микрофон и озвучителна система, за да прочете обвинението в "блудство" срещу двойката, което предполага, че те не са обвинени в изневяра. После, при внезапен акт на жестокост, джихадистите вземат големи камъни от купчина, натрупана по средата на пътя и ги хвърлят по двойката. Момчето и момичето са с превързани очи, а ръце им са оковани, за да не могат да избягат. След минути на смразяващи крясъци и неописуема агония на пътя се появяват големи локви кръв, накрая двамата влюбени издъхнат от нараняванията си.
Дори и днес убиването с камъни е доста разпространено наказание в Иран. Миналата година генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че правителството на Ислямската република екзекутира хора с "тревожна скорост". Той каза, че през първите седем месеца на 2023 г. най-малко 419 души са получили смъртно наказание, което представлява увеличение с 30 % спрямо същия период на 2022 г. Престъпленията, които се наказват със смъртно наказание в Иран, включват прелюбодейство, содомия, убийство, изнасилване, въоръжен грабеж, отвличане и трафик на наркотици.
10. Зенитно оръдие
Северна Корея умишлено се е отделила от нормите и обичаите на своите съседи. Въпреки че Южна Корея запазва смъртното наказание за най-тежките престъпления, от 1997 г. насам тя избягва да го прилага. Севернокорейският деспот Ким Чен Ун обаче се оказва по-малко сгововорчив, по сведения на бегълци на режима. През 2015 г. южнокорейското разузнаване съобщи, че министърът на отбраната на северната им съседка Хьон Йонг Чол е бил екзекутиран чрез зенитно оръдие за това, че е заспал по време на събитие и не е изпълнил инструкциите на Другаря Ким.
По-късно група за защита на правата на човека в Северна Корея показа шокиращи сателитни кадри, на които се вижда група хора са подредени във военен тренировъчен полигон срещу шест оръдия за залпов огън ZPU-4 в близост до зона за наблюдение. В друг случай дезертьорката Хи Йон Лим твърди, че е била една от 10 000-те севернокорейци, принудени да гледат
екзекуцията на 11 музиканти, обвинени в създаването на порнографски филм.
"От това, което видях в онзи ден, ме заболя стомахът. Те бяха привързани към края на зенитните оръдия. По едно време се чу изстрел от пистолет, секунди по-късно започна оглушителен, абсолютно ужасяващ шум. Това бяха оръдията, които се изстрелваха едно след друго. Музикантите просто изчезваха всеки път, когато оръдията стреляха в тях. Телата им бяха разкъсани на парчета, напълно унищожени, кръв и плът се лееха навсякъде, а след това военни танкове прегазваха човешките останки, които бяха по земята.", казва тя.
Година по-рано беше съобщено, че Ким Чен Ун е очистил редица висши служители, включително заместник-министъра на обществената сигурност, който е бил екзекутиран с огнехвъргачка.
Смъртното наказание продължава да бъде инструмент за разделение в обществата по света. Поддръжниците твърдят, че бруталността на използваните методи действа възпиращо на бъдещите престъпници и е единственият пропорционален отговор на най-ужасните злини. Противниците твърдят, че смъртното наказание никога не е възпирало склонните към престъпления да действат, че неправомерните екзекуции не могат да бъдат компенсирани и че е извън правомощията на държавата да отнема живота на своите граждани. Във всеки случай смъртното наказание продължава да бъде широко използвано по света във всичките му многобройни форми, което е показателно за многото средства, които хората са създали, за да сложат край на себеподобните си.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари