Подчиняваме се по-лесно на мъжки глас, а на женския се доверяваме: доказано

Според психолозите хората са по-възприемчиви към нареждания, дадени от мъже, и по-отзивчиви към полезни съобщения от жени

Защо ѝ е на бързо изкачващата се към върха на световната политика Маргарет Тачър да прави упражнения за гласа си през 80-те години на миналия век, така че той да звучи с 46 херца по-ниско?

А защо, ако чуете от навигационната си система “Завийте надясно” с един от най-разпознаваемите гласове в света – на неповторимия Морган Фрийман, без колебание изпълнявате “заповедта”, дори да мислите, че има и по-пряк път?

Въпреки привидната си маловажност начинът, по който говорим, има неподозирано голямо влияние върху представите, които хората градят за нас. А също и върху готовността да ни се доверят. Това е забелязано най-напред в емпиричния опит на пътническите компании още при масовизирането на обществения транспорт, а науката го потвърждава от десетилетия в различни проучвания.

Най-обраната формулировка е в интервю с говорител на нюйоркското метро: “Според психолозите хората са по-възприемчиви към заповеди, дадени от мъже, и по-внимателни към полезни съобщения от жени. Затова повечето от нарежданията се дават от мъжки глас, докато информационните съобщения се правят от жени”. На ниво възприятие не е едно и също дали мъж, или жена казва: “Внимание! Вратите се затварят!” Обяснението е многопластово. Но в основата стоят затвърдената от еволюцията разлика в гласовете на половете и начинът, по който ни въздействат. И това има невидима, но важна роля за авторитета и доверието.

Политическите имиджмейкъри го подсказват на навлизащата в голямата игра Тачър. Тя е достатъчно умна да влезе в ролята на старателна ученичка по контрол на гласа, за да увеличи влиянието си върху сърцата и умовете на британците, на съюзници и на врагове. Успява с помощта на актьори и вокални педагози да отнеме 46 херца от леко пискливия си глас. Много или малко е това?

Представете си го като половината от разликата между типичните мъжки и женски гласове, която упоритата лейди стопява. Сравнението между звученето на ранната и късната Тачър се набива в очи от записи на речи и интервюта през годините. Това е един от малко известните за обществото факти от живота на Желязната лейди. Биографите ѝ смятат, че го конкурира само историята на професионалния път на първата жена министър-председател на Великобритания. Преди да учи право с финансиране от мъжа си, Маргарет се дипломира като химик и първата ѝ работа е в екип, който разработва емулгатори за сладолед. Ако бе спряла дотам, тонът ѝ на типична домакиня, който някои определят и като креслив, не би имал никакво значение. В голямата политика по-ниският регистър и по-бавен изказ, който Тачър усвоява, добавят мощна доза респект и доверие. За такъв говор психолозите използват образното описание “може да реже стъкло с гласа си”.

Следващ пример за гласовите послания на политиците е Хилари Клинтън, която увеличава влиянието и чуваемостта на убежденията си, като пренастройва регистрите на гласа си толкова успешно, че даже започват да я критикуват за студенина и липса на емоционалност.

Според специалистите всяка амбициозна жена може да се научи да говори по-мъжествено и да създава резониращ звук, но по чисто анатомични причини за жените е непостижима пълна трансформация за омъжествяване на гласа. Женските гласове са около 2 пъти по-високи от мъжките, въпреки че през последните десетилетия на свръхеманципация разликата е намаляла с няколко единици. Въпросът е защо им е нужно на жените да уплътняват гласа си, ако не са баронеса Тачър, кандидат-президентка или артистка. Много научни изследвания и маркетингови експерименти са установили, че по-ниските гласове се асоциират с авторитет, власт, сила, увереност, компетентност, създават усещане за надеждност, отговорност, сигурност и доверие. А това има значение за кариерата, статута в общността, при сключване на сделки, при преговаряне за цени и покупки и какво ли още не.

С масовото навлизане на изкуствения интелект гласовете “зад кадър” са обект на особен психологически кастинг с оглед на ефекта, който се цели – дали да информират, да предупреждават, да успокояват, да заставят подсъзнателно. Макар и не още утре, но скоро нужните гласове просто ще бъдат създавани със същия този изкуствен ум, който сега обслужват. Но в алгоритъма винаги ще се залага спецификата на мъжки или женски глас заради различното им въздействие.

За плътните регистри на мъжкия глас освен високия тестостерон влияят и по-малките в сравнение с жените стойности на хормона на стреса кортизол и силният им имунитет, смята д-р Дейвид Путс от Пенсилванския държавен университет, който ръководи проучване за височината на гласа и ролята му в общуването. Тестовете са само чрез слушане на различни гласове.

 Изследователите установяват, че докато дълбочината на женските гласове не е повлияла на това за колко привлекателни са били смятани от слушатели мъже, ситуацията е много различна за реакцията на мъжките гласове. По-ниските гласове на господата били оценени от слушащите ги мъже като доминиращи – определят ги само по звуците като по-авторитетни и по-високопоставени, докато жените ги посочвали единствено като по-секси. Когато учените изследват по-дълбоко резултатите, те откриват, че връзката с господството е до 3 пъти по-силна от връзката с привлекателността. Това, казват социалните антрополози от университета, предполага еволюцията на мъжкия глас да е била повлияна повече от конкуренцията между мъжете, отколкото от женския фокус при избора на партньор.

Но има и друга гледна точка: част от обяснението за разликата между височината на гласа на мъжете и жените може да е резултат на факта, че мъжете по-често харесват жени с относително висок глас, вместо целият избор да се свежда до това, че мъжете се бият с мъже, а жените избират победителите.

Подобни хипотези са изказвани и в други проучвания, защото обикновено младите мъже свързват ниските мъжки регистри с по-застрашаващи ги във всяка форма индивиди, а по-възрастните мъже ги асоциират повече със социално господство - престиж, власт, пари.

Вокалният специалист Хауи Райт от САЩ обяснява анатомичната предпоставка за различните гласови регистри така: тестостеронът прави гласовите гънки (гласните струни) по-дълги и по-дебели. А по-дългите и по-дебели струни произвеждат звуци с по-големи дължини на вълната, които ушите ни възприемат като по-ниски тонове. Независимо че присъства и в организма та жените, при тях мъжкият хормон е в незначителни количества. Затова женските гласни струни не са сравнимо масивни и гласовете им остават по-високи. Поне до една възраст, наричана евфемистично трета. Стареенето често променя височината на гласа, като по хормонални причини го прави по-висок при възрастните мъже и по-нисък при старите жени. Освен това естественото отслабване на мускулите на ларинкса на възрастните може да породи слаб и/или треперещ глас, известен като вокален тремор. Доверието в лидерските качества и способностите като цяло на хора с такива гласове по правило е компрометирано.

Гласът, оказва се, пряко и косвено е власт. Проучване от 2013 г. измерва гласовата височина на близо 800 изпълнителни директори и установява, че тези с по-нисък регистър по-често управляват по-големи фирми. Всеки 1% спад в гласовата височина е свързан с 1,4% по-голяма компания. Докато сами по себе си високите тоналности често улесняват предразсъдъците, сексизма, отхвърлянето на мненията априори - образно казано, преди да бъдат изречени - и пренебрегване на постиженията особено в едрия бизнес и политиката. Отделно високите честоти на гласа се свързват с младост, леконравност, неопитност и дори слабост.

Разбира се, в оценките винаги се намесват и стереотипите за пола. В американско проучване от последните години мъжете с по-нисък глас се възприемат и от жените, и от мъжете като социално по-високопоставени, доминиращи и привлекателни. Докато жените с по-нисък глас се възприемат като влиятелни, но по-непривлекателни. Обратното на стигмите за блондинките.

Австралийско проучване на изследователи от университета “Флиндърс” откриха още през 1998 г., че типът на жените, които умишлено коригират гласа си, не е ограничен до политиката. Анализи на записи от 40-те години на XX в. и сравняването им със записи от 90-те показват, че честотата на женския глас е спаднала с цели 23 херца – промяна, доловима и за непрофесионално ухо. Изследователите са подбрали внимателно участниците, за да контролират потенциалните демографски фактори: всички жени в проучванията са студентки и никоя от тях не пуши. Екипът взема предвид и факта, че в по-късната група от 90-те години на миналия век жените масово използват противозачатъчни хапчета, което може да е довело до хормонални промени, свързани с гласните струни. Но разликата остава дори когато екипът отстранява тези жени.

Изследователите предупреждават, че тенденцията за предимство за жени с нисък глас в радиата и телевизиите може да спомага за поддържането на ролевите представи, че такъв говор е мярка за компетентност. И жените в електронните медии може да имитират мъжко говорене като заявка за по-голям авторитет и безпристрастност.

Всъщност жените от всички професионални области адаптират гласовия си профил, за да се възползват от възможностите, които са им достъпни в тяхното общество. Например жените в Нидерландия говорят с много по-ниски регистри от жените в Япония и това е свързано с преобладаващите стереотипи за пола.

Проучване, проведено през 2012 г. от учени в университета “Дюк” и университета на Маями, показа, че и мъжете, и жените предпочитат жени с по-нисък глас за лидерски роли дори в области, които традиционно се смятат за женски, като например образованието.

И докато в повечето случаи резултатите се тълкуват в контекста на (не)равенството между половете и така наречения стъклен (невидим на пръв поглед) таван, има области, в които учените и маркетолозите се интересуват само от прагматичната страна: как се различават реакциите на повечето хора в зависимост от това дали мъж, или жена прави информационни, предупредителни или рекламни съобщения.

Изследване на психолози от Плимутския университет в Англия установява, че въпреки близките крайни резултати женските гласове имат предимство да се чуват по-ясно от системите за предупреждение в шумна среда и голямо натоварване – например пилотиране на военен самолет, тъй като използват по-голям диапазон от високи честоти и постигат по-добра акустика.

Друго изследване анализира значението на гласовия тип в системите за съобщения, използвани в изтребители на ВВС на САЩ. Публикация за проучването стъпва върху конкретни примери, при които в трудни моменти и риск членовете на полета често отричали да са чули радиообаждане или съобщение от активираната система за предупреждение. “По време на разбор със запис на мисията той или тя ще бъдат изненадани от яснота на обаждането или предупреждението, все още твърдейки, че нищо не се е чуло.” Това прави въпроса за избора на глас жизненоважен. Данните за нагласите са събрани с помощта на анкета сред екипажите. Данните към конкретния момент са показали, че пилотите предпочитат актуалната за момента конфигурация на женски глас. Сравнението е обхванало и пример с помощта на компютърно синтезиран вокал. И се оказва, че изкуственият глас е предпочитан пред класически плътен мъжки, но не и пред познатия на екипажите женски глас.

Подобни данни има и за приложения за навигация на коли. Например баритон или бас може да не се чуват добре при фоновия шум от работещ двигател, климатизация, триенето на гумите в пътя. Тогава средностатистически женски глас в по-висок регистър може да се възприема по-ясно.

Учени от университета в Шефилд имат хипотеза в същата насока: размерът и формата на ларинкса и гласните струни правят женските гласове по-сложни физиологично, но по-лесни за декодиране от мозъка. Пример, който подчертава сложността на женския глас, е фактът, че повечето слухови халюцинации са с мъжки глас. Съавторът на изследването Майкъл Хънтър обяснява, че слуховите халюцинации са причинени от спонтанно мозъчно активиране и че е много по-трудно за мозъка да имитира женски глас, отколкото мъжки.

Звуковите предупреждения имат изключителна роля в много професии. Неспазването на предупреждение е довело до ужасни авиационни инциденти. Проучване на канадския специалист Робърт Арабито за поведението на пилотите показва, че в условия на риск до най-голям брой правилни и бързи реакции при радиокомуникация водят кратките предупреждения с

равен плътен мъжки глас, независимо от пола на слушащия. Вероятно се тълкуват повече като заповеди от авторитет.

Според най-нови проучвания мозъкът на мъжете и на жените обработва по различен начин – чрез различни зони – звуците и тяхната мелодика. При мъжете това става чрез мрежа в област, която обработва и музикалните възприятия. Според изследване на популярна система за навигация в автомобилите жените са поравно отзивчиви към получаване на указания от мъжки или женски гласове, докато мъжете силно предпочитат женско навигиране.

Шеговитият коментар под публикацията е, че мъжете са свикнали жените да им казват какво да правят, но не понасят друг мъж да ги командва в собствената им кола. Научният прочит е свързан с физиологични аргументи. Силата и височината на звука зависят съответно от интензитета и честотата на звуковата вълна. Колкото по-висок е интензитетът (изходна мощност на звуковата вълна на единица площ, перпендикулярна на движението на вълната), толкова по-висока е силата на звука. А колкото по-висока е честотата (брой пълни трептения в секунда), толкова по-висок е тонът.

Чувствителното ухо е способно да разпознае звукови вълни от 20 херца до 20 килохерца. Честота под прага е известна като инфразвук, а над тавана – ултразвук. Бебетата обикновено чуват и над максималните за възрастните честоти, но с времето губят тази способност.