Конкретни стъпки, за да ви признаят за авторитет в работата

Нужни са две базови нагласи. Останалото се учи

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Hа някои им се получава сякаш вълшебно - започват нова работа или попадат на купон с непознати и за нула време стават център на компанията. Не са шефове, не са най-умните, силните, красивите, а се превръщат в лидери, без сами да знаят как го правят.

Психолозите признават, че за това трябва известна доза вроден талант. (Роден за лидер или роден за подчинен.) Но експертите по личностно развитие твърдят, че може и да се научите на лидерски умения. Трябва да имате вътрешна нагласа, желание и готовност да полагате усилия.

Не е задължително да сте началник, за да бъдете водач в екипа. Но ако колегите ви смятат за авторитет, вероятно по-големите шефове скоро ще ви предложат по-висока позиция. (Това е "животоспасяващо" в случай, Когато мразите началника, а обичате работата си.)

Не вярвайте в мита, че ви е нужна длъжност. Ако чакате да се озовете на място или позиция, които да ви подтикнат към поемането на лидерски задължения, може да чакате доста дълго време. Лидерството не е нещо, което ви се случва, а нещо, което вие правите, повтарят експертите.

Те смятат, че ще разберете дали можете да станете първо неформален център на екипа, а после и да получите мениджърски пост, като проверите нагласите си.

Има две основи, върху които ще изграждате лидерски качества.

Първата е да имате желание да помагате на хората да бъдат по-добри в това, което правят. Това е вашата вътрешната мотивация, която ще привлича колегите ви. Ако тази ваша базова нагласа за себераздаване не съществува, каквито и усилия да полагате, за да усъвършенствате личните си умения, няма да накарате другите да ви припознаят като център на екипа.

Повечето хора са способни като професионалисти, но амбициите им са свързани с тяхното собствено издигане. Малцина са тези, които мислят и извън себе си, за цялото, за създаването на работна атмосфера, която води към успех. А точно това е изначално необходимото качество на лидера.

Липсва ли, човек може да стане началник, но по длъжност. Той ще нарежда, подчинените му ще изпълняват, но няма да го смятат за лидер, защото не им помага да стават по-добри в това, което работят, а ги управлява.

Втората основа на лидерството е доверието. То се създава с почтеност.

Няма значение какво работите и на какъв пост сте. Ако нагласата ви е да се съобразявате не само със своите интереси, ами и с колегите, да сте отговорни, да изпълнявате обещанията си, да показвате уважение и съпричастие, имате шанс да спечелите доверието им.

Мизантропите (хората, които не обичат ближните си), егоистите, склонните да хитруват за сметка на другите не могат да бъдат припознати за водачи, колкото и техники за лидерство да изучат.

Като се замислите за досегашния си опит на работещ човек, ще видите разликата между лидер и шеф. Сигурно е, че са ви оглавявали шефове. Възможно е да сте имали колега, когото вие и всички останали сте приемали като неформален лидер. По-малко вероятно е да ви се е случил началник, когото сте чувствали като истински лидер, не просто назначен.

Така е заради въпросните две базови нагласи, които много хора си мислят, че имат, но на практика не се оказва вярно. И заради още нещо, което обаче е по-скоро вродено качество.

Специалистите твърдят, че лидерските умения могат да се научат, като се надгражда върху себераздаването и почтеността, но за това изключително много помага интуицията. Тъкмо заради нея някои хора сякаш имат талант на водачи.

Родените лидери са ситуационни сензори, както ги наричат специалистите Роб Гофи и Гарет Джоунс. Те могат да събират и интерпретират по правилния начин информацията от средата, да разпознават детайли и сигнали, да разчитат невербалните знаци, които оставят другите, за да изберат точния момент и най-добрия ход на действие.

Това се нарича интуиция и при родените лидери тя е по-силна отколкото при другите.

Ако обаче смятате, че при вас не е така, не приемайте, че никога няма да станете лидер. Интуицията не е само шесто чувство, развива се с натрупания опит. И пак трябва да я употребявате правилно - не единствено в свой собствен интерес. (Как да впрегнете интуицията, за да постигате успех.)

Затова експертите казват, че тя е важна, но не е базова. Основни си остават онези две нагласи - да помагате на другите да стават по-добри в това, което правят, и да създавате доверие с почтеността си.

--- Какво да правите, за да ви признаят ---

За да бъдете приемани като лидери, трябва да промените начина си на мислене.

● Вие не сте лидер, защото не искате да направите необходимото, за да се превърнете в лидер. Вашето представяне в работата е отражение на вашите мисли.

● Спрете да чакате разрешение, за да започнете да водите. Лидерството не изисква възраст или конкретно ниво на опит.

Разпознайте качествата и силните страни, които се крият вътре във вас, дайте си увереност, че можете да ги проявите. Ако не ги проявите, колегите ви няма как да ги разпознаят.

● Най-честата причини, заради която човек не успява да се превърне в лидер, е страхът да излезе от статуквото.

Обяснимо е - хората са социални животни. Всеки е склонен да остане при стадния начин на мислене и поведение, плаши се да разтърсва установените норми и йерархии, за да изпъкне сред останалите, защото има риск това да доведе и до отлъчването му от стадото. (И страхът от неодобрение е страшен.) Но характеристика на лидера е, че е готов да поема и рискове. Никой не става водач, като следва тълпата.

● Едно от най-важните качества на лидера е способността да приеме факта, че понякога неговите идеи не са най-добрите и да се вслушва в предложенията на другите.

Не може обаче да се вслушвате в съветите на всички, това е губене на време. За да сте лидер, трябва да научите кого да слушате и кого да пренебрегнете. Трябва да се научите и да балансирате между непреклонност в защитата на това, което твърдо смятате за правилно, и мъдрост да приемате чуждите предложения, които оценявате като най-добри.

● Да сте лидер сред колегите си не значи да сте хамелеон или лицемер, който се приспособява и винаги се съгласява с тях.

Конструктивната критика е в основата на това да бъдете водач. Нали помните, че едното базово условие е да искате да им помогнете да стават по-добри в това, което правят. На практика означава да им съдействате да видят своите грешки и да преосмислят подхода си. Ако сте шеф лидер, служителите още повече се нуждаят от обратна връзка, за да знаят с какво точно се справят добре и с какво не толкова успешно.

Обратната връзка е ценен инструмент за даване на насоки и за постигане на успех, който затвърждава позицията ви на водач.

● Никой човек не е безгрешен, но силният не си крие грешките. Колегите или подчинените ще ви признават за лидер само ако не се страхувате да си кажете, когато сбъркате, и да се извините, ако е необходимо.

Това влиза във второто базово условие на лидерството - почтеността и доверието. То изгражда по-дълбока връзка между вас и другите.

● Не се задоволявайте с "достатъчно добре", щом искате да сте авторитет в работата. Покажете, че сте готови да правите всичко нужно, за да постигнете възможно най-добрия резултат, да бъдете пример за ангажираност и мотивация.

Именно лидерът е този, който задава посоката и темпото. Още по-задължително е, ако сте и шеф.

● Отбелязвайте постиженията на колегите си. Всеки иска да се представи добре и когато успее, очаква признание. Не само от своя ръководител, но и от колегите си в екипа. Понякога е достатъчно вие да сте човекът, който винаги отбелязва приноса на другите, за да ви приемат като лидер.

● Никога не пренебрегвайте самоконтрола си. Ситуацията може да е кризисна, но колегите ще ви приемат за водач, ако хладнокръвно помогнете екипът да започне да действа и да се справи. (В напечен момент действайте като шеф, за да станете шеф.)

Човешко е малко да изпуснете нервите си, когато някой ви ядоса. Но гневът, истерията, крясъците не са отличителни черти на лидера. Научете се да контролирате емоциите си и се постарайте да обмисляте добре думите си, преди да ги изречете. (Техники за контрол над гнева, когато много ви ядосат на работа.)

● Бъдете отворени - когато някой се нуждае от вашата помощ, оставете работата, която вършите в момента, погледнете колегата си в очите и се фокусирайте върху това, което той ви говори.

● За авторитет и водач признават само този, които се отнася към всички в офиса с уважение, независимо от тяхната длъжност. (За неосъзнатите предразсъдъци, които пречат на успеха, моля, четете тук)

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Спестовни хитрини, ако имате шеф, който смуче време

8 роли в екипа извън длъжностната характеристика - коя сте припознали и води ли към успех

Самолюбие не е мръсна дума, помага за успех в работата

Неочаквани беди от шеф визионер и от микромениджър

Как синдромът на късмета влияе на успеха в кариерата

Наръчник да се оправяте с колега циклофреник

И усамотението е полезно за успех в кариерата

Когато мразите началника, а обичате работата си

13 телесни хитрини помагат на интервю за работа

Как да си вдигнете психическия имунитет за успех в кариерата