Засяването на облаци ли е причината за наводненията в Дубай?

Във вторник части от Дубай бяха наводнени. Улиците се превърнаха в реки и за известно време второто най-натоварено летище в света трябваше да затвори. Заради страшния потоп, хората се запитаха дали това бедствие не е било причинено от програмата на Обединените арабски емирства за засяване на облаци?

Служители на Националния център по метеорология на страната заявиха, че дъждът не е породен от тази технология, а Си Ен Ен потърси центъра за коментар.

Но дори и програмата да е виновникът за бурята, малко вероятно е тя да е успяла да произведе повече дъжд, отколкото е щяло да падне по естествен път.

Опитите да се извлече повече влага от облаците се извършват от десетилетия, но нямат голям успех. Това обаче не е спряло някои държави, включително ОАЕ, Китай и САЩ, да се опитват да променят времето.

Ето какво трябва да знаете за засяването на облаци.

Какво представлява засяването на облаци?

Засяването на облаци е концепция за модифициране на времето, която се опитва да извлече повече дъжд или сняг от облак, отколкото би се получило по естествен път.

Капките не се образуват от само себе си. Влагата се нуждае от нещо, върху което да се кондензира - като водата, която се образува по стената на студена чаша в горещ ден. В облака т.нар. кондензационни ядра са миниатюрни частици във въздуха, за които влагата може да се захване. "Засяването" на облаци добавя повече такива частици. Самолети прелитат през съществуващите облаци и впръскват миниатюрни частици, като например сребърен йодид, с цел да се създадат повече водни или ледени капки.

Когато достатъчно капки се слеят, те стават тежки и падат на Земята като дъжд или сняг.

Естествените малки частици, като прах и мръсотия, обикновено служат като движеща сила за кондензиране на облаците и отделяне на влагата. Сребърният йодид теоретично може да служи за същата цел.

Действа ли засяването на облаци?

Изключително трудно е да се определи какво, ако изобщо има такова, е въздействието на засяването на облаците върху валежите. Експериментите и опитите за количествено определяне на ефективността му са посрещнати от редица  предизвикателства.

"Как може да сте сигурни колко от валежите, които в крайна сметка могат да паднат от този облак, са се появили благодарение на засяването? Или колко биха паднали без засяването?", попита Даниел Суейн, климатолог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. "Това не е среда, в която може да се направи наистина контролиран експеримент", обяснява той.

Изследователите са опитвали. Проучване от 2020 г., публикувано в Proceedings of the National Academies of Sciences, показва, че един експеримент за засяване на облаци може да е довел до 10% повече валежи, отколкото биха паднали по естествен път. Но в научната общност все още има скептицизъм.

"Трябва да има контролирани изследвания, които действително да покажат, че именно засяването е увеличило валежите по значим начин", твърди Суейн.

Какви вреди може да причини засяването на облаци?

Тъй като климатът продължава да се затопля, някои части на света стават все по-горещи и по-сухи. Засяването на облаци може да се възприеме като решение за доставяне на повече вода в районите, които се нуждаят от нея, но в същото време може да направи други по-сухи.

Водата - както и всяка друга материя - не може да бъде създадена или унищожена. Тя може само да се трансформира, докато се движи през затворения си цикъл.

"Възможно е всъщност да крадете вода от другиго, когато засявате облаци. Може да се окаже, поне на регионална основа, че плюсовете в процеса са колкото минусите - ако водата падне от облака на едно място, то ще е още по-сухо до следващия дъжд", казва Суейн.

Екстремно буреносна система доведе до проливни дъждове

Проливните дъждове, които предизвикаха наводнения в Обединените арабски емирства, Оман и Иран, не се появиха от нищото. Те също така не засегнаха само районите, които участват в засяването на облаци.

Валежите бяха предизвикани от голяма, бавно движеща се буря, която преминаваше през Арабския полуостров и се насочваше към Оманския залив в продължение на няколко дни. Тази буря успя да поеме дълбоката, изобилна тропическа влага, намираща се близо до екватора, и да я разпръсне като от пожарникарски маркуч над региона.

Независимо дали е имало засяване на облаци, бурята беше част от екстремна ситуация, която се появи в прогнозните модели дни преди да се случи.

Подобни проливни дъждове ще стават все по-чести, тъй като атмосферата продължава да се затопля, което ѝ позволява да попива повече влага и да я отделя под формата на наводняващи дъждове.