Телефонът – хладно оръжие, което пронизва и може да срине всяка връзка
“Перфектни непознати” е блестящо начало на сезона за театър “София”
Опаковка с 3 презерватива и тест за бременност с 2 чертички – между тези два предмета е затворен цял един живот, в тяхната рамка протича и представлението “Перфектни непознати”, с което театър “София” откри новия си сезон.
Все още без сграда, актьорите играят тази пиеса в салона на “Сълза и смях”, където публиката за час и половина премина през шок, потрес, смях, смирение и цялата възможна гама от емоции.
Всеки тайно попипваше телефона си не просто да види дали е изключен, както е нужно по време на спектакъл, а защото мобилният тази вечер беше онзи свидетел, онова хладно оръжие, което може да срине всяка връзка, всяко семейство, всеки привидно мечтан живот.
Сюжетът съдържа модерната преди години, особено във френския театър, схема на група приятели, които се събират на вечеря и там сред тях изникват неочаквани проблеми, огласят се скрити дотогава тайни, чуват се признания и обвинения. Само че сега в представлението участва и девети актьор - мобилният телефон, който нажежава обстановката, обърква отношенията, преобръща установените граници на поведение.
Текстът по едноименния филм на Паоло Дженовезе събира седмина приятели в уютен италиански дом, където домакини са Лилия Маравиля и Михаил Милчев. Всъщност трябва да са 8, но един от гостите (Мартин Димитров) идва без новата си приятелка, която всички очакват да видят.
Компанията е заедно от години, пътува, забавлява се, пие хубаво вино. Абе, dolce vita!
Имат заедно стари спомени и нови планове. До момента, в който някой дава идеята за една невинна игра – всички да оставят телефоните си на масата и когато нечий телефон звънне или получи съобщение, разговорът и текстът да бъдат публично разкрити, пуснати на високоговорител. Нали са близки, нямат тайни помежду си.
В този момент все още никой не подозира докъде може да стигне сеансът, започнал на шега сред наздравиците с вино. Паралелни връзки, скрити любови, неизказани истини, еротични снимки, срамни сцени и мръсни тайни излизат наяве, пораждат съмнения, изтръгват обвинения и сриват репутации.
Режисьорът Стайко Мурджев майсторски дирижира тази експлозия от чувства, които изригват като вулкан и лавата му залива всичко наоколо. Спектакълът е пъзел от няколко минисюжета, кой от кой по-изненадващ. Стайко Мурджев дава лек превес на историята на двама от героите, които разменят телефоните си. Героят на Пенко Господинов (гост в театър “София”) моли приятеля си, изигран от Мартин Димитров, за тази дребна услуга, притеснен, че всяка вечер към 10 получава разголени снимки от непозната жена. Страхува се, че това ще нарани и разгневи жена му, с която минават през труден период след причинена катастрофа и загинал човек.
Какво толкова – Мартин, така или иначе, е дошъл сам, никой не познава приятелката му, при него това няма да породи никакви съмнения. В този момент Пенко Господинов все още не знае, че избягвайки едното зло, ще стане жертва на много по-голям скандал, защото Мартин всъщност е гей. В последвалите комично-драматични диалози са събрани всички мисли и предразсъдъци за гейовете, за различните, за неприемането им. Разкрила мръсната тайна на мъжа си, съпругата му (Мила Банчева) изригва с още по-неподозирани разкрития.
Най-естетската сцена в спектакъла е тази, в която героинята на Неда Спасова разбира за изневярата на мъжа си (Юлиян Маринов), с когото съвсем скоро са сключили брак. Тя бавно съблича дрехите от съвършеното си като скулптура тяло, влиза във ваната и пуска душа, сякаш за да заглуши разговорите от хола и да отмие цялата мръсотия, която я е заляла тази вечер. После пак така бавно става, увита в кашмирена кърпа, минава през сцената и напуска завинаги това сборище.
Лилия Маравиля, Мартин Димитров, Мила Банчева, Михаил Милчев, Неда Спасова, Пенко Господинов, Юлиян Малинов – всички до един от този класен актьорски отбор показват щедро, без задръжки. Те постигат мечтата на всеки актьор на модерната сцена – да присъства не в игра, а като в живота и изпълнението му да не се сравнява с изкуството, а с живота. И когато зрителите напускат театъра, няма да си говорят за техниката на актьорите, а за своите съдби.
Отделен абзац трябва да посветим тук на Елеонора Иванова – новото явление на българския театър и кино. Изписана на първо място в програмата, тя всъщност се появява само 2 пъти на сцената – нафукана в началото и разплакана в края на спектакъла. С нейното излизане Стайко Мурджев сякаш слага рамката на тази съвременна картина на семейните отношения, протичащи в много по-голяма степен във виртуалната реалност, отколкото в съпружеската спалня. Мурджев е решил Елеонора да изиграе ключовия момент от ролята си само с глас, обаждайки се по телефона на баща си. Без визия, без мимика, без жестове, без език на тялото. Само глас. И тази нейна аудиороля е толкова въздействаща, че сигурно всяка майка на тийнейджър е отишла на другия ден да запали свещ и да се помоли за дъщеря си.
А всичко можеше да е толкова по-различно, ако кутията на Пандора, пардон - месинджърът на телефона, не се беше отворил.
